144 години от Освобождението на България. Слово на Старозагорския митрополит Киприан на вр. Шипка

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

IMG_7190 (1)България празнува 144 години от Освобождението си. Празничното утро започна с благодарствен молебен в храм-паметника „Рождество Христово“, град Шипка, отслужен от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, в съслужение с Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий и свещенослужители от двете епархии.

„Честит и благословен празник на всеки българин, който ревностно пази вяра, история и родина. Помолихме се за мир в целия свят, за да има благопреуспяване на народа. Нека във всяко българско семейство да се възцари онази любов към родината!“, каза старозагорският владика и призова да не забравяме величавата си история. „Това е, което днес дължим на всички мъченици. Не за мъст, а за да вървим по пъртината, която са прокарали и да правим стъпки по нея. Тя ще ни отведе до вярата и достойнството! Поклон пред паметта им! Поклон пред всички, които допринесоха Майка България да я има и да пребъдва!“ – допълни архиереят.

Той участва и в тържественото честване на 144 години от Освобождението в подножието на връх Шипка. От трибуната митрополит Киприан отново отдаде почит към героите на страната ни, като се обърна към българския народ с думите: „Поклон пред всички воини, паднали за Освобождението на България, които братски идват да освободят изстрадалата ни Родина и на дело, полагайки живота си, отстояват силата на православната любов! Редно е днес, особено днес, да се вгледаме и повторим примера им на единение! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха кости пред олтара на Отечеството ни! Бог да пази обичната ни родина и всеки българин да пребъдва с Божията благодат!“

Празникът завърши с поклонение и поднасяне на венци и цветя пред Паметника на Свободата.

Слово на Старозагорския митрополит Киприан на връх Шипка – 3 март 2022 г.:

14 (2)Обични в Господа братя и сестри, дошли на това свято за всички българи място,

На 3 март празнуваме българското възкресение. От този светъл ден нашият поробен народ отново е на картата на Европа след 500- годишно държавно небитие. Пет века българското изстрадало сърце носи тежкия кръст на турското робство и мъчения, на теготи и болки, на нечувани страдания. Пет столетия поробителят е искал да унищожи всичко, което напомня за скъпата ни родина и за величието, която е носила преди поробването.

„Недейте се лъга: Бог поругаван не бива.“ /Гал.6:7/, предупреждава светият апостол Павел и тези думи, носещи вечна истина вдъхновяват последния патриарх на България св. Евтимий. Той, тръгвайки на заточение, благославя поробените си братя и сестри и със сълзи на очи изрича страшните и величави думи „На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!“. С благодатта на тази благословия дедите тръгват и вървят през горнило от болки и ужаси. Страдат и биват мъчени. Затваряни и убивани са, но поробителят не успява да заличи от лицето на земята духа на сърцата им. Там има вяра!

Тази вяра към Пресветата Троица държи ръката на свети Паисий Хилендарски, за да се появи чудната и така нужна в тези черни години „История славянобългарска“. Тя дава смелост на предците ни да извървят пътя до дръвника, за да изгубят главата , но не и упованието си. Тя е източник на сили за всеки един от тях, когато стъпка по стъпка, робски делник сред робски делник върви към своята собствена Голгота, за да застане на върха и със своето лично разпятие. Обикновено невидяно и неописано от никого, но неизказано и величаво със своята любов към род и християнска вяра. Изстрадана любов, която като свещица пред лицето на Бога гори вечно.

Светлината на тези наши предци на народа ни родиха днешния празник. Трети март прекъсна дългата верига на робското време! Кръстът – символ на претърпените мъки от нашия Спасител Иисус Христос за спасение на човешкия род, събра молитвите от напуканите устни и мъката на кървящите им в робство сърца във величава българска Голгота, на чийто връх се роди възкресението ни народа ни.

Бог, чрез Когото „живеем и се движим, и съществуваме“/ Деян.17:28/, Който е любов /ср.1Йоан 4:8/ дари свободата, измолена така горещо от светлите души на нашите майки и бащи, от саможертвата и себеотрицанието им. Тяхното мъченичество предпази от асимилация народа ни, а Бог в Своя благ промисъл продължи пътя му към вечността.

Поклон пред всички войни паднали за Освобождението на България, които братски идват да освободят изстрадалата ни Родина и на дело, полагайки живота си, отстояват силата на православната любов! Редно е днес, особено днес, да се вгледаме и повторим примера им на единение! Поклон пред всички, които проляха кръвта си и положиха кости пред олтара на Отечеството ни!

Бог да пази обичната ни родина и всеки българин да пребъдва с Божията благодат! АМИН!
#svz

spodelime.com


echo
Copyright © 2022 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн