Проучване на WWF: Стотици хиляди километри реки са изложени на риск

Ново проучване на WWF, публикувано в престижното списание Global Sustainability, установи, че за първи път над 260 000 км свободно течащи реки са поставени под заплаха поради проекти за изграждането на съоръжения за производство на хидроенергия. Общият участък на реките в риск е по-дълъг от шест обиколки на Земята. Сред застрашените реки, които могат да бъдат прекъснати, са Амазонка, Конго и Салуин, всяка с дължина от хиляди километри и дом на уникални животински и растителни видове.

В световен мащаб язовирните стени са първостепенен фактор, водещ до фрагментирането на реките и загубата на многообразието от ползи, които те осигуряват на хората и природата. В навечерието на Световния конгрес по хидроенергия през септември и ключовите срещи на ООН за биоразнообразието и климата, политическите лидери трябва да обмислят варианти за постигане на компромис между производството на хидроенергия и поддържането на здрави сладководни екосистеми.

„Що се отнася до здравето на реките, промените в климата и загубата на биоразнообразие, днес вече не можем да си позволим да мислим по тези въпроси отделно. Именно реките правят възможно съществуването на природата и хората, още повече в затоплящия се свят. Но способността им да поддържат живота на Земята е застрашена от проектите за изграждане на хидросъоръжения в много части на света“, казва Мишел Тийм от WWF-USA, водещ автор на проучването. „Най-добрите политически решения ще бъдат тези, които балансират нуждите от въозбновяема енергия с многото предимства на процъфтяващите сладководни екосистеми.“

Проучването установи, че всички язовирни проекти заедно биха генерирали по-малко от 2% от възобновяемата енергия, необходима до 2050 г., за да задържи покачването на температурите с над 1,5 ⁰ C – минимален принос в сравнение с опустошителните последици за реките, хората и природата. Свободните реки осигуряват разнообразни ползи, които често биват пренебрегвани:

Проучването включва научнобазирани решения за постигане на климатичните и енергийни цели, защитавайки реките и ползите от тях за хората и природата. Изследователите предлагат и конкретни примери за успешно приложени стратегии като:

Каква е ситуацията у нас?

В България са изградени 290 водноелектрически централи. Съвкупната им мощност възлиза на 3223 MW или около 20% от общо инсталираните мощности у нас. Едва 15 от всички ВЕЦ могат да бъдат определени като големи, т.е. произвеждат повече от 50 MWh. Техният принос обаче е най-значим, като подсигуряват близо 85% от хидроенергийните мощности в България.

„На практика страната ни би могла да покрие своите хидроенергийни нужди само от тези 15 големи ВЕЦ, което поставя въпроса нужни ли са ни всички останали близо 270 съоръжения“, коментира Филип Пенчев, старши експерт „Води“ към WWF. „Повечето ВЕЦ нямат предвидени съоръжения за осигуряване на миграцията на риби и безгръбначни, което води до силно изменение на речната екосистема, особено в горно течение, и създава реален риск от загуба на ценни видове. Друг значим проблем е неравномерното изпускане на води в долното течение, както и залповото изпускане на наноси. Тази комбинация означава, че много видове просто са обречени да изчезнат.“ 

Експертите на WWF предупреждават, че реките и сладководните видове са в опасност. Последните проучвания показват, че 2/3 от най-дългите реки на планетата са прекъснати от язовири или друга инженерна инфраструктура. По света има около 60 000 големи язовира, като още над 3700 са в процес на изграждане. В същото време докладът „Жива планета“ на WWF сочи, че популациите на сладководни видове са намалели средно с 84% за последния половин век, като основна причина за това е лошото състояние на реките. Днес близо 1/3 от сладководните видове са изправени пред изчезване.