Красимир Вълчев, ГЕРБ: Каквото обещаем, го изпълняваме – за разлика от другите

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Версия за смартфони >>>

Комплексът “Марица-изток” трябва да остане енергийното сърце на България, категоричен е водачът на листата на коалиция ГЕРБ-СДС в 27-ми Старозагорски избирателен район

Визитка: Красимир Вълчев е израснал в село Априлово, община Гълъбово. Завършил е Строителния техникум в Стара Загора. Магистър по „Публични финанси“. Завършил е Икономическия университет – Варна. Преминал е обучение по „Бюджет и финансово управление“ в университета “Дюк” – САЩ. Министър на образованието по време на 44-то Народно събрание. В периода 2002-2009 г. работи на различни длъжности в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. В периода април-май 2017 г. е началник отдел в дирекция “Финансиране на общините” в Министерството на финансите.

- Г-н Вълчев, връщате се от срещи със старозагорци в рамките на предизборната кампания. Къде бяхте днес?

- Посетих Астрономическата обсерватория “Юрий Гагарин” в Стара Загора и разгледах обновеното й оборудване. Миналата година стартирахме програма за финансиране на ученическите обсерватории и планетариуми, включваща закупуване на модерно оборудване за проектиране на звездното небе. Целта е да бъде провокиран интересът на подрастващите към астрономията, оттам и към физиката и природните науки, към усвояването на знания като цяло в една среда с изобилие на информация. Начинът е да има повече електронно образователно съдържание, повече дейности по интереси, които развиват способностите и талантите. Това се случва в последните години в българската образователна система. Ние възстановихме финансирането на дейностите по интереси от държавния бюджет с 25 милиона лева, като през следващите години считаме, че то може да се удвои.

- Вие сте местен човек, от Априлово. Какво Ви даде този период от живота Ви?

- Старозагорският край е прекрасен. Той си остава за мен роден, въпреки че през последните десетилетия живея в столицата. Родителите ми, както и много мои близки и приятели, работеха и продължават да работят в минно-енергийния комплекс “Марица-изток”. Затова се чувствам емоционално ангажиран и с него. И ще бъда един от неговите защитници като народен представител.

- Магистър сте по публични финанси, преминали сте и обучение в един от най-престижните световни университети – “Дюк” в Дърам, САЩ. Кое беше решаващото за професионалното Ви израстване?

- Основната школовка и изграждането ми като специалист беше в резултат най-вече на работата ми в Министерството на финансите. Там имах щастието да попадна в може би най-професионалната среда в българската администрация, да се уча от хора като Кирил Ананиев, Владислав Горанов, Лиляна Павлова… Това бяха истински уроци по професионализъм, по публични финанси и държавно управление. Съществена част от опита си го натрупах, докато близо 8 години бях главен секретар на МОН. Образователната система е най-голямата публична система, с най-много институции и най-много заети, най-сложна за финансово управление. Това беше управленската ми подготовка за ръководна позиция.

- След толкова години на върха на българското образование можете ли да обобщите как се променя то във времето?

- Има няколко промени, които се случват последните години. Те може би не са толкова видими, защото по принцип процесите, които се развиват в образованието, се виждат по трудно, със закъснение. Но те са много важни. Едната промяна е преходът към новите компетентности, фокусът върху мотивацията за учене, образователните иновации – всичко онова, което обобщаваме под понятието “компетентностен подход”. Средата около нас се променя – днешните ученици живеят в океан от информация, променя се и ролята на учителя – той вече не е източникът на информация, а менторът в класната стая, който им помага да се ориентират, да изградят умения. Променя се фокусът от трупането на знания към функционалност на знанията, към изграждане на умения.

- Значи – не зубрене, а ориентация.

- Да, не толкова енциклопедичност и фактология, колкото умения да се свързва информацията и да се разбира. Това е едната голяма промяна. Другата е свързана с приобщаващото образование. Системите, ако погледнем назад във времето, са били по-дисциплиниращи, но и по-изключващи. По-лесно са изхвърляли. Докато днес всички образователни системи правят необходимото да интегрират всяко дете и да го задържат максимум време. Защото ако има повече изключени от образованието, ще има и повече изключени от обществото. Затова понякога сме упреквани, че правим компромиси с дисциплината. Но фактът е, че приобщаващото образование има много повече предимства, отколкото недостатъци.

Третата голяма промяна е, че ние като държава с всичките си институции започнахме да следим упражняването на правото на образование на всяко дете. Което по начало е задължение на родителите. Предишните години и десетилетия този ангажимент беше прехвърлен на общините, но те нямат достатъчно капацитет да го направят сами. Има семейства, в които липсва отговорност към образованието на децата. Тогава идва държавата. Направихме нужното и включихме над 50 хиляди деца допълнително в образователната система. И четвъртата промяна е, че върнахме позагубения авторитет на учителската професия. Учителят е и ще остане най-важният фактор в образователната система, и ние трябва да инвестираме в преподавателите. Затова, казахме, техните заплати трябва да са минимум 125% от средните за страната.

- Ръстът на учителските заплати в огромното 90-хилядно съсловие е факт. Предстои ли още да се увеличават възнагражденията?

- Да, и то трябва да се увеличават с процент, който е по-висок от процента на увеличение на средната заплата. Така че учителските заплати да се запазят относително по-добри от заплатите в останалите сектори. За да мотивираме както сегашните учители, така и повече завършващи ученици да се включват в педагогическото образование и педагогическата професия.

- В момента има ли недостиг на учители?

- Традиционно имаме недостиг на учители по Информационни технологии, математика, физика. Желанието за включване в педагогическа работа обикновено е по-високо в по-големите градове и областните центрове, по-малко – в по-малките и по-отдалечени населени места. Но благодарение на целенасочената политика за инвестиране в учителите преодоляхме стряскащата перспектива да останем през 2025 г. без учители, каквито бяха анализите от 2015 г. Освен това стартирахме програма “Мотивирани учители”, в която обучаваме хора с друго висше образование за придобиване на педагогическа квалификация. Инженерът може, например, да преподава физика. Обучението в педагогическите факултети на университетите, какъвто има и в Стара Загора към Тракийския университет, е 1 година. Само те могат да предоставят такава педагогическа квалификация и ние финансираме тяхната дейност. Стартирахме и програма “Дигитална квалификация”, в която обучаваме учители по Информационни технологии и ресурсни учители. Предоставихме и допълнителни средства за преподаване в по-малките отдалечени училища и в училищата с концентрация на деца от уязвими групи, обикновено от ромски произход, защото там най-трудно се работи. Казано накратко, системен недостиг на учители нямаме. Имаме в отделни училища и ние трябва да мотивираме учителите да преподават в тях.

- Онлайн системата на обучение, която беше активирана от началото на COVID пандемията, ще остане ли в бъдеще, поне частично?

- Няма да се използват толкова виртуалните класни стаи, освен за деца, които принудително остават вкъщи за известен период – за да не пропускат учебен материал. От тази година вече има възможност дори за електронно включване на ученик в реалната класна стая. По-важната промяна е това, че ще се използват още повече електронните платформи, особено за ученици след 4-ти клас. Правим преход към това, което се нарича “персонализация на ученето”.

В края на това десетилетие, искаме или не, учениците, особено тези над 4-ти клас, ще учат повече от електронни уроци и по-малко от книжния учебник. Затова закупуваме софтуер за изготвяне на електронни уроци от учителите, за което ще им плащаме. До 4 години можем да имаме електронна библиотека, платформа с безплатни, отворени за ползване уроци по всички предмети, всички теми и всички класове. Едновременно с това електронните платформи ще бъдат използвани и за електронно изпитване. Това го правим с Майкрософт и Гугъл.

Тези дни сключихме меморандум с Гугъл за електронно изпитване. Целта не е толкова детето да бъде текущо изпитано, каквито са текущите оценки в училище, колкото да бъдат електронно и по-прецизно идентифицирани слабостите. Тези платформи ще съдържат елементи на изкуствен интелект и ще помагат на учителя да идентифицира дефицитите и трудностите на ученика, като оттам нататък те ще бъдат свързани с персонализирано насочване на уроци. Тоест ако детето е изтървало запетаята, получава урок за запетаята. Персонализираното електронно обучение, по което работим, в много по-голяма степен може да преодолее дефицитите и да подобри резултатите на ученика.

Българската система на образованието вече има една от първите облачни инфраструктури – от 866 хиляди профила, които ще бъдат и електронни раници, и портфолио, и досие за обучението на ученика. От неговия акаунт следващият учител ще знае какво е учил, какви резултати и какви трудности има. Това е за всички ученици от 1-ви до 12-ти клас, като следващите години ще бъдат направени профили и за студентите.

- Като народен представител ще работите с всяка една от 11-те общини в Старозагорска област. Имате ли контакти с тях?

- В Министерството на образованието и науката общините са наш основен институционален партньор. Затова познавам всички кметове и имам прекрасно партньорство с тях. Разбира се, най-често работим с най-големите градове. Както г-н Живко Тодоров в Стара Загора, така и г-жа Галина Стоянова в Казанлък направиха много за образователната система. Смея да твърдя, че в Старозагорска област кметовете се справят прекрасно. Като цяло Старозагорският регион винаги ми е харесвал, защото, както вече стана дума, съм емоционално свързан с него.

- В Стара Загора през последното десетилетие при кмета Живко Тодоров бяха обновени почти всички училища и детски заведения. Какъв е паричният израз на това обновление?

- Над 20 милиона лева са вложени само през последните няколко години в образователната инфраструктура за ремонти. Отделно имаме инвестиции в кабинети, в училищни автобуси, в спортни зали, площадки и игрища, в достъпна архитектурна среда.

- Като цяло средствата за българското образование достатъчни ли са?

- Средствата никога не са достатъчни, но и никога не са били толкова много. Последните години имахме безпрецедентен ръст на разходите за образование. Растяха с над половин милиард на година. Като процент от брутния вътрешен продукт скочиха от 3,6 на 4,5%. Учителските заплати се увеличиха от 90% на 125% от средните за страната. Това не означава, че всички проблеми са решени. Но следващите години, ако се запази положителното икономическо развитие, поемаме ангажимент да се изградят STEM-центрове (Science, Technology, Engineering, Maths – Наука, Технология, Инженерство, Математика – интердисциплинарен подход и преподаване по начин, свързан с реалния живот – ред.) и да се ремонтират кабинетите във всички училища, да се санират всички несанирани досега училищни сгради, да се изгради достъпна архитектурна среда и да бъде направено поне по едно спортно игрище във всяко училище. Близо 9000 въздухопречиствателя са закупили досега училищата в България и ако се правят нови, те ще бъдат с въздуховодни инсталации – последната година осъзнахме колко е важно да имаме пречистен въздух в класните стаи. Основната част от средствата са от държавния бюджет. Много средства постъпват и от Европейския съюз – както за инфраструктура, така и за надграждане на микса от дейности в системата, като например целодневното образование от първи до седми клас, дейностите по интереси, кариерното консултиране, които след това прехвърляме на бюджетно финансиране. Все неща, които от 90-те години на миналия век бяха заличени като финансиране, сега ги възстановихме.

- През последните години в Стара Загора активно се работи по налагане и насърчаване на професионалното образование в гимназиите. И другаде ли в страната е така?

- Да, през последните години увеличихме приема в специалностите с професионално образование. Всякакви професионални умения са полезни за учениците, тъй като надграждат по ефективен начин микса им от компетентности. Смея да твърдя, че върнахме авторитета на професионалното образование. В информационните технологии паралелките бяха двукратно увеличени. Стара Загора откри и Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи. Стара Загора може и ще бъде център на развитие на информационните технологии, затова и Тракийският университет открива обучение по тях с помощта на Техническия университет в София. Информационните технологии задържат и привличат в страната учениците с високи резултати. Те ще концентрират добавена стойност, особено като навлезем в ерата на ускорено внедряване на изкуствения интелект. Разбира се, не трябва да пренебрегваме и останалите отрасли.

В последните 10 години най-голям ръст на брутната добавена стойност, инвестициите и възнагражденията имаме в технологичните отрасли, освен в IT сектора. Това се електроника, електротехника, машиностроене, мехатроника… Във всичко, което отстъпихме предишните десетилетия, сега имаме най-голям ръст. И това трябва да продължи. За целта трябва да имаме специалисти, да мотивираме учениците да учат математика, техника, природни науки…, по-голяма част от тях да се включат в техническо професионално и висше образование. И това правим – увеличаваме приема, предоставяме двойни стипендии, освобождаваме от такси, предоставяме и трета стипендия на най-добрите ученици, които станат инженери или учители.

- Пред задаващата се “Зелена сделка” очевидно много неща ще ни се наложи да променим.

- Зеленият преход е неизбежен. Рано или късно всички части на света ще минат през трансформация. Виждате, това вече се случва в автомобилната индустрия, случва се и в много други индустрии. Тук, в Стара Загора, това е най-голямото предизвикателство. Начинът да се справим с него е да обединим усилията си. Това правим през последните месеци. В Тракийския университет създадохме Институт за устойчиви технологии с помощта на Техническия университет – София, мобилизирахме работодателите, синдикатите, външни експерти – всички да работят за тази трансформация, която е свързана най-вече с комплекса “Марица-изток”. Той трябва да остане енергийното сърце на България. За това са необходими нови инвестиции и нови технологии. Производството на електроенергия от въглища също може и трябва да се направи всичко възможно, за да остане. За целта в момента се правят проучвания, обединява се целият наличен потенциал за създаването на нови инсталации за улавянето на въглерода. Много е вероятно част от икономиката, свързана в момента с “Марица-изток”, да се преструктурира, много е вероятно да имаме и друг вид мощности, индустриални паркове. Рано или късно една част от хората трябва да излязат от “калта и праха”, както те казват, и да имат нови работни места. Нашата задача е този преход да се случи относително безболезнено и Стара Загора след него да бъде един от районите с най-силно технологично развитие и с най-висок БВП на глава от населението, както е в момента.

- Какви още ще бъдат приоритетите Ви в Старозагорския регион през следващия мандат?

- Ще работя за създаването на индустриални зони, привличане на инвеститори, подобряване на пътната инфраструктура, силна и модерна образователна система. Другото са конкретните проблеми пред общините. Както и досега, ще помагаме на всяка община с каквото е необходимо. Гарант за това е силната листа на Коалиция “ГЕРБ-СДС” от 22-ма кандидати за народни представители – това са все отговорни хора със силна, градивна енергия.

- С какво ГЕРБ (под № 28 в листата) се отличава от другите формации, които ще участват в изборите за 45-то Народно събрание на 4 април? С какво от години печели неизменно доверието на българите?

- Главната разлика е в това, че е по силите ни каквото кажем – да го направим. Залагаме на работата, на съзидателното начало. Не пренебрегваме нито един проблем на хората. И, разбира се, имаме безспорен лидер и авторитет начело на партията в лицето на председателя й Бойко Борисов.

Интервю: Максим Добрев

Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление!

#

споделяне във facebook