Любопитно! Операта “Трубадур” в Стара Загора през 1927 година

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*

Момент от последната премиера на „Трубадур” от Джузепе Верди на сцената на Държавна опера-Стара Загора – 22 май 2015 г. с режисьор Георги Динев

На 24 април 2017 г. се навършиха 90 години от първото представяне пред публика в Стара Загора на знаменитата опера „Трубадур” от Джузепе Верди. Това е втората постановка на Старозагорската опера след „Гергана” на Маестро Георги Атанасов. Изключително любопитна история за поставянето на „Трубадур” в Града на липите има в доклада на гл.ас.д-р Емилия Жунич „Верди в Старозагорска опера“, представен на юбилейната конференция „Viva Verdi“, на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013. Представяме откъс на вашето внимание.

Верди в Старозагорска опера

Резюме: Група ентусиасти от Музикалното дружество „Кавал” в Стара Загора през 1925 г. със собствени сили представя операта „Гергана” на Маестро Георги Атанасов. Импулсирани от успеха, те започват подготовката на „Трубадур”. Преодолявайки всевъзможни трудности, се справят и с това произведение.

Годината е 1927. Ентусиазирани от успеха на „Гергана”, насърчени от топлия прием на публиката, окрилени от сияйната усмивка и сърдечното отношение на Маестрото, членовете на Музикалното дружество „Кавал” пристъпват към следващото заглавие. Изборът – „Трубадур”! „Каква смелост – от битова опера, близка и родна, изведнъж задача, която изискваше от нас завой на 180 градуса. И ние го направихме.” – възкликва след почти четири десетилетия с основателна гордост Мара Шопова – първият режисьор.

Дружественото ръководство си дава сметка, че задачата е твърде тежка за един „млад, неукрепнал още колектив”, но веднага пристъпва към набавяне на нотен материал, прави всичко възможно да увеличи изпълнителския състав (най-вече хора и оркестъра), като отправя покани до всички светски и църковни хорове в града, до отделни инструменталисти.

Златан Станчев, както и за „Гергана”, веднага се заема с разписване на щимове за оркестъра и хора, нанасяне на текста на български по клавирите, подготовката на солистите. Този път за хора отговаря Стефан Георгиев, за оркестъра – Христо Маников. Липсват средства за декори, костюми, реквизит, липсва квалифициран персонал за изработването им, помещенията за репетиции са недостатъчни.

А и изпълнителите – те са лекари, адвокати, учители, чиновници, които репетират вечер, след работа. Увличат и близките си – съпруги, сестри, дъщери. Спечелило доверието на гражданството, Дружеството получава от търговците и дървен материал, и платове– макар и най-евтините. Този път, уви (!), костюми от околните села не могат да се ползват. Броните и шлемовете на мъжкия хор изработват… от картон! Ризниците на войниците – изплетени от канап в работилницата на окръжния затвор – са толкова сполучливи, че се използват и в по-късни постановки, вече на Държавната опера. Художникът Тома Григоров полага неимоверни усилия за изработване на декор, костюм и реквизит, характерни за мрачното средновековие.

Обикалял толкова пъти селата, за да набави необходимото за ”Гергана”, неуморният Златан Станчев сега обикаля циганската махала. (Дали някой някога е отчел факта, че освен всичко друго, това е и изключително силен рекламен елемент!? По-късно, циганите са чести посетители в салона – особено когато се играе „Трубадур” – през първоначалния период.)

На 24 април 1927 завесата се вдига за втората премиера на ентусиастите. „Трубадур”, очаквана с голям интерес от гражданството, е изнесена успешно. В ролята на Манрико е Георги Баталов, Леонора – Ничка Хаджимитева, Граф ди Луна – Петър Тотев, познати вече на публиката като Никола, Гергана и Дядо Недялко, а Азучена е поверена на Сия Кюстелева, до момента участвала само в хора.

„Трубадур” се оказва доста трудна задача – не само като подготовка, а и като изнасяне. Целият „сценичен персонал” е … един-единствен сценичен работник и смяната на 8 картини е непосилна задача. Въпреки желанието на самите изпълнители да подпомогнат подмяната и строежа на декора, представлението обикновено трае повече от 4 часа. Понякога настъпват и обърквания, които още увеличават антрактите. Когато през лятото на 1927 се честват 50 години от боевете при Шипка и на тържествата са поканени опълченци, руски войни, участвали в защитата на легендарния връх, Дружеството дава представление в тяхна чест – „Трубадур”. Вероятно речите и приветствията съвсем не са били кратки. Вероятно много от ветераните за пръв път в живота си изобщо са били на оперен спектакъл. А са били и възрастни, и уморени. Представлението – когато свършило, вън вече развиделявало, а по улиците се носели викове „топли банички, топли милинки”… Въпреки всичко в много кратко време „Трубадур” се представя 14 пъти.

Днес ни е трудно дори да си представим ентусиазма, себеотрицанието, идеализма и предаността на тези първи труженици – освен че репетирали след приключване на работния си ден, често се налагало да изчакват залата да се освободи след представление на Драматичния театър. Започнала около 22 часа, репетицията продължавала до 2, до 3 до 4 часа. На сцената и в салона имало по една печка (с твърдо гориво, естествено), но обикновено ги сгрявало повече Изкуството! Или идеята за него… Романтичните чувства, драмите на пресъздаваните герои, красотата на възпламеняващата музика… Намирали време и начини да си набавят литература, четели, превеждали (много от тях ползвали по два западни езика), опознавали епохата и нравите за съответното произведение, сами търсели характерното за героя си, обменяли информация, спорели, учели се един-друг. Новоприетите членове, изключително горди и щастливи, че са одобрени за участие, пристъпвали със страхопочитание, като във храм. Точно като в храм! В края на краищата какво са ежедневните грижи пред мъката на Джилда и трагедията на баща й, пред страданията и благородството на Виолета Валери, пред безмерната болка на Ди Луна, Азучена, Леонора…        (Гл.ас.д-р Емилия Жунич)

Операта „Трубадур“ е изпълнена за пръв път на 19 януари 1853 г. в театър „Аполо“ в Рим. Премиерата се изнася при малко необикновени обстоятелства. В същия ден река Тибър излиза от бреговете си и залива част от Рим. Но това не попречва на публиката да се стече масово, за да чуе новата опера на своя любим композитор. Още от девет часа сутринта тълпата любители на музиката се струпва, за да търси билети. Операта преминава с изключителен успех. В скоро време тя е поставена в много италиански театри, както и в Лондон, Париж, Петербург и др. „Трубадур“ е едно от най-любимите и най-популярните произведения на Джузепе Верди.

На Стадион „Берое” на 7 юли в 21 часа ще видим най-новият „Трубадур” на Държавна опера – Стара Загора. Уникални гласове, костюми, декор! Дело на мечтатели от 21 век! Заповядайте!

Репетициите на Стадион „Берое” са на 3, 5 и 6 юли от 20 часа. Костюмна репетиция на младежите от „Свят без граници” на 2 юли от 17 часа на сцената в Операта.
#

споделяне на връзка