Старозагорец е авторът на първия роман за лагера край Ловеч

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
IMG_4962IMG_4960 (1)Първи роман за лагера край Ловеч
«Лагер на смъртта – Част I: Предизвестие за Ловеч» от Васил Ю. Даскалов

Старозагорецът Васил Даскалов завършва средното си образование в ГПЧЕ “Р.Ролан”, а след това френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на още две книги – “Момчета на стоп” и “Мария на сутринта”.

Преди две години едно интервю в интернет привлича вниманието на автора. „Заточен за слушане на музика“. Историята го докосва чисто човешки, отвъд политическите пристрастия. „Тези хора заслужават да се пише за тях, – казва Даскалов – да има и художествена литература, не само документалистика.“

Много е погрешно схващането, че в българските комунистически лагери са пращани 90% престъпници. Както показват архивите на ДС в разсекретените разговори между министрите от 50-те години на XX век, службите вкарват основно неудобните потенциални опоненти и техните наследници, за да парират в зародиш една „унгарска реакция“. Затова се узаконява и въдворяването на т.н. „хулигани“ – често младежи, облечени със забранени тесни панталони или слушащи американска музика, които трябва да минат за криминални престъпници. През 1956 г. унгарските студенти правят активна революция срещу тоталитарния комунистически режим, което в България води до нови въдворявания в „Белене“.

Васил Ю. Даскалов влиза във връзка с човека от интервюто и разговаря лично с него. Препрочита и преслушва думите, за да хване точната нагласа, за да ги вмъкне в текста, за да може в книгата да се чува гласът на оцелелите. Използвани са техните изрази, дори техният диалект. „В книгата много думи са изписани с „е“ наместо с „я“, като „некакъв“, „место“, „бех“ – това е типичен софийски говор, така говорят оцелелите в документалните филми. Затова и написах книгата по този начин, за да звучи техният глас.“

Темата за концлагер на България не е забравена. През последните петнадесет години са издадени редица сборниции документални трудове за „0789 Белене“ и „Ловеч“. Художественият роман цели да представи събитията чрез своите литературни способи, за да докосне още по-широка аудитория и да придаде онези вълнения на душата, които не са предмет на документалистиката. Един от най-силните образи е този на майката. Тя чака детето си да се завърне. Изпитва вина и безсилие. А след завръщането страхът остава – в гърдите и в обществото.

За да бъде обяснено по-добре създаването на ловешкия лагер, е нужно да се мине през обществената и политическа хроника на 50-те. Само така в края на първата книга читателят ще е способен да прецени до каква степен тези лагеристи носят вина, доколко заслужават тежката си съдба. Да започнеш сюжета директно с лагера е като да зачетеш книга от средата или да гледаш филм от средата. Да не знаеш контекста, какви са факторите и причините.

„Предизвестие“ не означава отлагане или премълчаване на жестокостта. Романът говори за избиването на хилядите столичани след Девети в радомирските поля, за плевнята в ДЗС „Силистра“ като модел за политическа чистка… Но това е само един увод към терора. Авторът спира фокуса върху побоите в мазето на „Московска“ 5, които имат за цел да „изправят“ тесните панталони на „гяволите“ и, в общи линии, да прекършат личния избор. Четири от главите засягат интернирането в „Белене“ с дългото преследване на посрещане, със затъването в блатата, с мизерията и смъртта зад маркировката. Накрая тази подготовка за лагера събира четирите съдби на реално същесвуващите персонажи, за да насочи картината „отвъд бодливата тел”. В главите „На плаца“, „Запалването на фитилите“ и „Преди да се умре“ се засяга режимът в ловешкия лагер.

През април 2019 се състояха две емоционални представяния на книгата в София и Ловеч. Събраха се съпричастни хора, дойдоха да стиснат ръката на автора и да си вземат книга с автограф. Времето не стигна да споделят историите си и изобщо нуждата да се пише за тези събития, част от съвременната българска история. През май 2019 г. книгата пое по пътя на големите тиражи с партньорството на ozone.bg.

„В началото реших, че Божидар е бит в мазето на „Московска“ 5, защото е носил тесни панталони, символ на американската мода и наклона към капитализма. После разбрах. Той е бит не защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали. Има нещо, което не може да се изкорени, нещо неподвластно на войните, лагерите и терора. Човешкото достойнство“ – добавя авторът.

Книгата може да бъде намерена в ozone.bg, а от месец юни и в големите книжарници.

Как се стига до създаването на лагера? (из 23 глава)

„Преместването на лагера е умувано и по-рано, основно заради конвенцията на ООН за забрана на принудителния труд. Тази конвенция има дълга история, още от края на Втората световна война и през годините ще затяга обръча около източния блок. Тя също така е обвързана и с възможностите за финансиране на България от европейските й партньори. През 1956 г. Икономическият и социален съвет на ООН заедно с генералните директори на ООН и на МОТ обсъждат нов доклад, който отново осъжда принудителния труд. Членовете на МОТ, които са ратифицирали конвенцията, са задължени да не използват принудителен труд, включително за политическо превъзпитание. През 1959 г. България все още не е ратифицирала конвенцията, но с указ 10 от 10 януари буква „в“ от указа на народната милиция е премахната. „В“ всъщност е вратичката в закона за настаняване за определен срок в трудово-възпитателни общежития. Следователно още в началото на годината и много преди изказването на Югов ТВО престават да бъдат законни. “

„Цанков ще аргументира по-късно предложението си за създаване на лагера в Ловеч с нарастващата престъпност при разпускането на затворници от „Белене“. Както той сам упоменава, по закона за милицията системата на МВР и той, в частност, имат право да организират такива лагери. Политбюро дори не трябва да се произнася, защото по-рано същата година буквата „в“ е била премахната. Щом го няма в закона, няма какво да се обсъжда. Министърът ще остави заместник-министъра да действува „негласно“ под него. По-рано в Белене е съществувала наказателна кариера за определени набелязани елементи. Преместването на дейността в Ловеч дава още по-силна и автономна власт на стария генерал, некогашния директор на МВР Русе, вече заместник-министър, който ще развие замисъла за наказателната кариера до мащаба на цел – един наказателен лагер. Белене е селско стопанство. Ловеч ще бъде стопанство за смърт.“
#

nov

spodelime.com


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн