Нотр Дам в ролята на тест кои сме

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
TochkaПредседателят на Европейския парламент Доналд Туск призова от Страсбург, френската столица на Европейския съюз, всички 28 държави-членки да вземат участие във възстановяването на Нотр Дам след големия пожар на 15 април 2019 г. “Знам, че Франция може да го направи сама – каза Туск, – но на карта е заложено нещо много повече. Изгорялата катедрала отново ни накара да осъзнаем, че сме обвързани с нещо много по-важно и по-дълбоко от договорите”.

Днес, ден след пожара, в България виждаме различни реакции на призива за съпричастност на Туск. Има хора, и то немалко, които изобщо не схващат за какво става дума. “Ние сме бедни, нямаме пари за чужди църкви. Богатите французи да си възстановяват Нотр Дам сами” – скочиха първосигнално обитателите на социалните мрежи, готови винаги с дежурно мнение. Опитът им да противопоставят и сблъскат един световен символ като Нотр Дам, проявявайки неосъзнато или нарочно неразбиране на знаковата стойност на опожаряването му, с проблемите на нашите църкви, е най-малкото неуместен.

Истината е, че дали някой възприема болезнено изгорялата Нотр Дам или не, е силно личен въпрос. Въпрос е на самоосъзнаване кои сме ние – част от Европа ли сме, или сме част от 30-годишния свят на чалгата, в която израснаха последните две поколения българи.

Мнозина са наясно, че с инициативата за включване във възстановяването на Нотр Дам, която бе подета и в Стара Загора, помагаме колкото на французите, толкова и на себе си. Но и мнозина продължават да не разбират защо. На твърде голям брой наши сънародници Нотр Дам не говори нищо, не засяга никаква душевна струна. Но и никой нищо не очаква от тях.

На поколението на Шушана му е през шушона съдбата на Нотр Дам, хеле пък за въстановяването на катедралата. Какво по-естествено от това. Те платения от Европейския съюз ремонт на центъра, Аязмото и надлеза в Стара Загора ореваха и охулиха, че събирането на помощи за Нотр Дам ли ще разберат и подкрепят?… Цял свят изтръпна снощи от вестта за пожара, но Увата вътре в нас е непоклатима!

Безкнижното и бездуховно поколение на Новото време изведнъж се сети, че сме бедни и нещастни – точно когато дойде моментът да проявим съпричастност към съдбата на един световен културен паметник. Равнодушни са – добре. Но те са и агресивни. Не проявяват съпричастност – ок. Но и на нас не дават. Тях никой не ги задължава да предприемат каквото и да било. Но те ни задължават да не съпреживяваме. Тоталитаризъм в действие. Ама няма да им мине номерът.

Да си антиевропеец днес, когато цял свят помага на Париж за катедралата, да си против общата солидарност, е доста страннен ход. Трябваше Нотр Дам да пламне, за да се сетят ура-патриотите да пуснат една сълза за българското. И не защото много им е домиляло, а само като антитеза на Нотр Дам.

Защо след като всички скочиха да помагат на французите – и англичани, и американци, и руснаци, и германци, и всякакви други, една гласовита прослойка настоява, издула вени, да стоим като безучастни наблюдатели отстрани?

Какво казваме по този начин? Че ние сме далеч, ние сме в периферията, нас проблемите на европейския ВИ център не ни засягат, оправяйте се сами. Вие можете да ни помагате, но ние на вас – НЕЕ, не щем, дори символично не щем (защото на нещо повече от символична помощ не сме способни). Ние си имаме наши проблеми, наше културно наследство, наши църкви, не ни занимавайте с вашите проблеми.

Това ли казваме? И ако казваме това – нали се досещате какво означава една такава наша позиция? Че сами си избираме ролята на страна-аутсайдер, на общество-аутсайдер в Европа.

Очевидно е, че в България сме два отбора хора. Едните с едни ценности, другите с други. Само дето едните са много агресивни и не допускат другите да имат свои ценности.
Това напомня ли ви на едно друго, отминало време?

Не сблъсквайте, ако обичате, националното ни чувство (съчувствието и помощта към български църкви, болници и болни, бедни, сираци и прочие) с чувството ни за принадлежност към голямата европейска и световна култура (Нотр Дам). Не противопоставяйте едното на другото. Двете съществуват паралелно, а не едното против другото!

Да, Франция може и сама да си възстанови катедралата. Но аз и хиляди като мен искаме да помогнем.
Слави Трифонов и другите като него не са в правото си да ни забраняват.
Или да се подиграват с нашата съпричастност.
Навремето горяха книги.
Сега горят свободната ни воля.
Медиен фашизъм ли развиват?

Западът е съпричастен с Париж. В Англия камбаните бият в знак на солидарност. Германия е с французите. В САЩ събират помощи. И Русия е съпричастна – Путин го заяви в прав текст: “Нотр-Дам е исторически символ на Франция, безценно съкровище на европейската и световна култура, една от най-важните християнски светини. И руснаците откликнаха с болка в сърцата си на бедата на френския народ”.
Само нашият Слави дава друг тон… Фалшив тон. Много фалшив тон!

Озлоблението идва от неразбирането що за ценност е Нотр Дам. Неразбиращите усещат, че нещо им се губи от погледа, но не могат да разберат какво точно са пропуснали.

В най-големия сайт за краудфъндинг – GoFundMe, часове след пожара стартираха стотици кампании за набиране на средства за възстановяването на Нотр Дам от най-различни страни и градове, от неправителствени организации, фирми, ресторанти, та дори от отделни граждани:
https://www.gofundme.com/mvc.php?route=homepage_norma/search&term=Notre%20Dame

Има общочовешки ценности. Нотр Дам е една от тях. Ето как действат по света за възстановяването й. Защото тази катедрала не е само на французите. Тя е на всички цивилизовани народи. Въпросът е ние от тях ли сме.

Максим Добрев

566457468756
#

nov

социални мрежи


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн