Не пипайте Шипка, не заличавайте народната памет!

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
Shipka - pametnik 660След “Митът Батак” под благовидния предлог на географски уточнения от известно време май че ни се пробутва нов епизод на отродителство и заличаване на националните ни символи. Има една група, която агресивно настоява да сменим името на националната светиня връх Шипка с по-предишно му име “Св. Никола”.

Географската фактология е добре известна. Знае се кой точно връх там горе как се е наричал. Да, върхът с Паметника на Свободата някога е бил Свети Никола (до 1951 г.). След това е бил и връх Столетов (1951-1977 г.). Сигурно е имал и други, отдавна забравени имена – историята е дълбока. Но горе е Шипка. Много поколения живяха и живеят с това свято име. Не е добра идея да демонтираме от народната памет точно Шипка.

Във всички източници историческата битка за прохода се нарича тъкмо “Битката за Шипка” – обобщаващо за всичките сражения. Битки с ордите на Сюлейман е имало при върховете Акри джебел (днес Малуша – на километър и половина западно от прохода), Узункуш, Кючук Йешилтепе, Малък Бедек, конкретно Шипка, Свети Никола и др. Най-лютото сражение е било на Орлово гнездо, където сега е Паметникът на Свободата. Вазов е обобщил този исторически плацдарм, решил съдбата на България, под звучното име Шипка. То е останало, с него сме израснали. Справедливо е цялата тази местност, включваща групата върхове и прохода между тях, да я наричаме Шипка. Както и правим. Шипка е събирателното им име. Горе е Шипка, Вазов е възпял Шипка. Помним Шипченската епопея, Шипченския отряд, помним и “На Шипка всичко е спокойно”. Географията е едно, но народната памет е нещо съвсем друго.

Няма абсолютно никаква причина днес да се иска подмяна на името Шипка с името Св. Никола. Не може да връщаме без основателен повод старите имена на национални светини, само защото съществуват такива стари имена. Тези смени стават не с върха на перото, а след исторически трусове и обрати – като този, който са предизвикали с героизма си българските опълченци. Няма никакъв мотив да правим това. Освен един, но той е антибългарски. И все повече придобива формата на поредния соросоиден напън срещу националните ни устои. За съжаление някои с огромно задоволство биха желали да видят националния ни символ Шипка изличен от българската памет.

Има и друго: нека да помислим кой кое име е легитимирал. Кой е кръстил навремето върха “Свети Никола”? Кога точно? Защо? Някой неизвестен географ ли? Нямаме представа. А кой го е вписал във вечността със златни букви под името Шипка? Великият народен поет Иван Вазов. С великата ода “Опълченците на Шипка”. Която ни изправя на крака всеки път, когато я чуем.

За много поколения вече това е връх Шипка. Историята не стои на едно място, тя променя дори имената на върховете след радикални промени в хода й като възстановяването на българската държавност през 1878 г. Малко стабилност няма да ни е излишна. Преименуването, за което някои настояват, със сигурност ще доведе до объркване – ако не на старото поколение, то на младите, които идват след нас. Объркване, обезличаване, забрава. Това ли искаме?

Защо и от кого върхът е бил наречен навремето на името на източноримския духовник Св. Никола? Запитвали ли сте се някога? Всички почитаме християнския канон, но какво общо има светията конкретно с България, за да се настоява името му да носи най-извисеният български връх? Иван Вазов е легитимирал името Шипка. Кой и кога е легитимирал името “Св. Никола”? През 1977 г. са взели правилното решение, което се е опряло на народната памет:

…В нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!”

По-нататък не ми се коментира. Ще призова само към едно: Не пипайте Шипка! Върхът е неприкосновено име в българската памет. Нашето поколение не го помни с други имена и напъните за преименуването му с днешна дата нямат перспектива. Никой няма да позволи това да се случи. Няма да зачеркнем Вазов, няма да заличим от паметта си “Опълченците на Шипка”!

Максим Добрев

Още по темата:
Апел на Дискусионния клуб за лява политика „Георги Кирков” – БСП Казанлък, против исканото преименуване на връх Шипка
#

nov

социални мрежи


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн