Сърбия започва 2019 г. със забрана за фермите за кожи

СТАРА ЗАГОРА ДНЕС – STZAGORA.NET
*
452634167Защитници на животните по целия свят се радват, след като Сърбия започна новата година с ефективна забрана на фермите кожи. Това се случва след десетгодишен гратисен период: От 2009 г. насам, граждани, експерти и активисти за правата на животните упорито и решително се борят за това, забраната действително да влезе в сила. Същевременно, лобистки групи от индустрията за кожи системно оказваха натиск за отмяна на забраната.

Приемането на сръбския Закон за хуманно отношение към животните от 2009 г., който забранява отглеждането на животни за кожи в Сърбия с преходен период от 10 години, беше приветствано от организации за защита на животните по целия свят. Въпреки това, оттогава забраната непрекъснато е била заплашвана от групи с интерес към търговията с кожи. Опитвайки се отчаяно да отменят предстоящата забрана за фермите за кожи, собствениците на фермите увеличиха лобирането на сръбското правителство през 2018 г., което доведе до публичен дебат за отмяна на забраната през юни същата година.

Международна подкрепа

Групите за защита на животните по света настоятелно призоваха сръбското правителство да продължи да се придържа към закона от 2009 г. и веднъж завинаги да прекрати масово отхвърляната практика на отглеждане на животни за кожи. За да противодейства на кампанията за дезинформация, разпространявана от лобистите на търговията с кожи в Сърбия, международната организация Fur Free Alliance работи в тясно сътрудничество със сръбската организация Sloboda za zivotinje, за да представи научните факти за производството на кожи и да подчертае необходимостта от национална забрана.

За да се генерира политически и медиен интерес и да се отхвърлят предложените промени в закона, през юни миналата година в Белград бе организирана изложба под наслов „Да направим кожите история“ („Make Fur History“) от Sloboda za zivotinje. От организацията се свързват с международни експерти, администратори и журналисти, за да представят отрицателното въздействие на фермите за кожи.

Сръбската победа

В крайна сметка сръбското правителство послуша ангажираното гражданско общество и групите за защита на животните и сложи край на жестоките и ненужни в 21-ви век ферми за кожи. С това се спасяват хиляди животни от неописуемо страдание в телените клетки на сръбските ферми за кожи.

Снежана Милованович, директор на сръбската организация за защита на животните, споделя още:
„Вече 15 години Sloboda za zivotinje се застъпва за закриването на фермите за кожи в Сърбия като придвижва и подкрепя законодателството за премахване на тази брутална експлоатация на животни. С влизането в сила на Закона за хуманно отношение към животните от 2009 г., според който е незаконно да се отглеждат, развъждат, внасят, изнасят и убиват животни с единствена цел производство на кожи, най-накрая е постигната голяма победа. Тази забрана е важна не само за животните, отглеждани за кожи в Сърбия, но и за цяла югоизточна Европа и означава голяма стъпка напред за защитата на животните по целия свят.”

Фермите за кожи на Сърбия

Чинчилите са единствените животни, отглеждани за кожи в Сърбия. Всяка година около 12 хил. чинчили са били убивани в сръбските ферми за кожи до края на гратисния период на 1 януари тази година. Интензивната система с батерийни клетки, използвана във фермите за кожи, лишава чинчилите от възможността да изразяват естествено си поведение като бягане и скачане и причинява сериозни проблеми с благосъстоянието им. Международните проучвания показват, че поведенческите разстройства, свързани със стрес, като самонараняванията и предварителната смърт са много чести при фермите за чинчили.

Чинчилите са гризачи и са местни за Андите в северната част на Чили. Макар че често се държат като домашни любимци, чинчилите са били на ръба на изчезването заради търсенето за кожи. За отглеждането им за кожи, гризачите са били отнети от естественото си местообитание в такъв голям брой, че сега са застрашен вид. Макар и вече да са защитени от закона в естествената си среда като застрашени видове, популациите им продължават да намаляват. Въпреки това, хиляди чинчили все още се отглеждат с търговска цел за кожи в няколко региона на Европа (основно Полша, Дания и Унгария) и в Южна Америка (Бразилия и Аржентина).

Тенденция в цяла Европа

Забраната в Сърбия следва развитията в цяла Европа, където през последните десетилетия 14 страни гласуваха за законодателство за подобни забрани на фермите за кожи. Само през изминалата година, Белгия, Люксембург и Норвегия (някога най-големият производител на кожи от лисици в света) сложиха край на тази отживяла индустрия. В този момент проектозакони за такава забрана са внесени в парламентите на Полша, Ирландия, Литва, Дания и Естония.

В България Национална гражданска инициатива с над 50 хил. подписа беше на етап разглеждане в парламентарните комисии до края на ноември, където получи почти единодушна подкрепа от депутатите. Предстои внасянето на законопроекта за гласуване в Народното събрание.

Материалът е предоставен от сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията) – организация за защита на животните, провеждаща кампанията за забрана на фермите за кожи в България, която събра над 50 хил. подписа между март и юни 2018 г. КАЖИ също е част от международната група Fur Free Alliance, заедно със сръбската организация, довела до забраната у тях.
#

viknoe



spodelime


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн