Тайни документи на Форин офис разкриват кой и как подпали Балканската война

STZAGORA.NET
*
За да оценим значението на това, което се случва на Балканите днес, добре е да знаем какво се е случвало на нашия полуостров преди стотина години.

Кой и как запали Балканската война, последвана от Междусъюзническата и Първата световна – това разкрива сборникът „Великите сили, България и Балканската война в секретните документи на британската дипломация 1910-1913 г.“ (изд. „Просвета – София“, ноември 2018 г.)

Книгата представя за първи път на български език повече от 600 дипломатически доклади, грами, инструкции и лична кореспонденция на Форин офис, повечето с гриф „Поверително“. Те „потапят“ читателя в епохата, въвеждат го в голямата политика и сред нейните действащи лица. Обясняват взаимодействието или недоверието между Великобритания и другите Велики сили – Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия. Дават и поглед отвън към България, нейната политика, монарха и политиците.

Отлично осведомените британски дипломати не само регистрират, но и предвиждат събитията – усилията на Русия да съюзи България със Сърбия срещу Османската империя, победоносния ход на българските войски и предопределеността на конфликта между съюзниците, скандалната алчност на Румъния и т.н. Кореспонденцията изобилства от прозрения като това, че „македонският въпрос може да бъде решен само с меч“, както пише сър Джордж Бюканън, британският посланик в Русия.

Докладите разкриват терзанията на Русия от вероятното влизане на българските войски в Цариград, съвпадението на сръбските и руските позиции и английското убеждение, че Сърбия ще запали фитила на световен конфликт.

Документите дават възможност непредубеденият читател сам да направи заключения – дали егоизмът на Великите сили и коварството на съседите, или неумелите действия на българските политици и военни са причина Лондонският мирен договор да не удовлетворява никого.

Сборникът е изграден на хронологичен принцип в две части. Първата включва документи от навечерието, или „Прелюдия към войната“ 1910-1912 г. , а втората – от времето на самата Балканска война (1912-1913 г.). Всяка от единайсетте глави започва с хронология на събитията и завършва с кратък коментар на съставителя. Всеки документ е снабден с пояснения за споменатите лица и места. Приложени са биографични справки за „главните действащи лица“ – дипломати, монарси, министър-председатели.

Подредбата на документите и отличният превод превръщат иначе скучната дипломатическа преписка в увлекателно повествование, което не може да остави читателя безучастен и безпристрастен. Ето едно любопитно писмо:

* * *
Сър Едуард Грей,
министър на външните работи на Великобритания
До сър Джордж Бюканън, посланик на Великобритания в Русия
(Номер 149)
Лондон, 8 април 1913 г.

Сър,

На 4 април граф Бенкендорф дал на сър А. Никълсън един меморандум, от който Ви изпращам копие с настоящото писмо. Сър А. Никълсън споделил на Негово Превъзходителство, че ще е по-добре да изчакаме отговора на съюзниците, преди да изпратим каквито и да било допълнителни съобщения до Портата.

Колкото до една нова формула, която да предотврати влизането на българите в Константинопол, сър А. Никълсън казал, че смята, че подобни сантиментални мерки няма да имат никакъв ефект. Сър А. Никълсън допълнил, че говори само от свое име, но че е сигурен, че цар Фердинанд смята тържествено да влезе в Константинопол и това щяло да предизвика такъв ефект в земите на Турската империя, че нямало да има никакво значение дали неговото оставане в Цариград ще бъде временно или постоянно. Най-вероятно цар Фердинанд щял да се задоволи с някоя и друга театрална показност в Константинопол, след което щял да си тръгне, но пакостта вече щяла да бъде сторена. „Св. София“ щяла да бъде осквернена в очите на мюсюлманите, а влизането на българите в града щяло да се смята за окончателната гибел на турското управление. Султанът щял да напусне столицата и вече нямало да може да се завърне, а срамното му бягство от християнските войски щяло да предизвика бунтове срещу турската власт из цяла Мала Азия, които да бъдат предшественик на сериозни събития – и всичко това само за да се угоди на суетата на един балкански цар.

Единствената Сила, която можела да попречи това да се случи, била Русия и тя трябвало да заяви, че е решена да спре настъплението на българите към Константинопол и Проливите дори чрез използването на сила. Сър А. Никълсън казал, че не е сигурен дали руското правителство щяло да иска да използва сила заради общественото мнение в Русия; било обаче възможно и руската общественост да подкрепи подобно действие, тъй като едва ли Русия би желала да остави ключа за входната си врата в български ръце. Сър А. Никълсън изтъкнал обаче, че се страхува, че едно влизане на български войски в града може да бъде посрещнато добронамерено, но би преобърнало с хастара навън цялото турско управление. Това било личното мнение на сър А. Никълсън и то трябвало да бъде разглеждано само като такова – негово лично.

Граф Бенкендорф казал, че може би султанът ще може да остане в Константинопол по време на една българска окупация с протекциите на чуждите Сили. Сър А. Никълсън отвърнал, че това щяло да го дискредитира също толкова, колкото и едно бягство. Граф Бенкендорф попитал дали Ваше Превъзходителство не може да бъде помолен да разговаря поверително по въпроса с мосю Сазонов, защото графът не бил съвсем сигурен дали последният осъзнава напълно опасностите, които би донесла една временна българска окупация на Константинопол, въпреки че е решен да възпре нейната продължителност.

По мое мнение би трябвало г-н Сазонов да е наясно с опасностите, а и правителството на Негово Величество не би могло да предложи нищо освен защита на посолствата и гражданите.

* * *
Съставител, преводач и автор на сборника е Филип С. Филипов, завършил история и политология в Университета на щата Флорида и международни отношения в Централноевропейския университет в Будапеща. Изследовател е на историята на българите от Македония, един от авторите на интернет страницата „Библиотека Струмски“ и създател на проектите „София помни“ и „Моята българска история“. Той е и автор на музика (Voyvoda, „Източни пиеси“, „Кой е този град“, „Те отлитат“ и др.) и организатор на много концерти в цяла Европа.

Книгата „Великите сили, България и Балканската война в секретните документи на британската дипломация 1910-1913 г.“ ще намерите с отстъпка на щанда на „Просвета“ на Международния панаир на книгата в НДК от 11 до 16 декември или може да поръчате от www.e-uchebnik.bg.
#

share button