Поетесата Мирела Иванова гостува в Стара Загора

STZAGORA.NET
*
На 15 ноември, четвъртък, от 18,00 часа в Къща-музей “Гео Милев” ще се състои премиерата на “СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии” от Мирела Иванова.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЕТЕСАТА

След години на успешни експерименти и ярки пътувания в различни жанрове Мирела Иванова се завърна в поезията със „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“. За тази стихосбирка поетесата беше удостоена с престижни награди. Преди дни тя получи тазгодишната Литературна награда „Перото” в категория „Поезия”. А през месец септември взе Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в категория „Литература”. „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ е включена и в номинациите за „Културно събитие на годината” на „Площад Славейков”.

Последователна в пътя си, който започва още от списание „Родна реч“ през 1977 година, авторка на разпознаваеми поетични книги като „Каменни криле“, „Самотна игра“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Еклектики“ и „Любовите ни“, Мирела Иванова продължава да ни стъписва с трагическата си страст и неистовост да отстоява високото пространство на Словото и едновременно да го превръща в игра, да сдвоява силата и уязвимостта в единен и озарен, автентичен и разтърсващ свят.
„СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ е безупречно обмислена и изградена поетична книга – от многоказващата символика на библейското число в заглавието до епиграфите на Пейо Яворов и Николай Лилиев, под чиито трепетни арки преминават и се подреждат стихотворенията и седемте кратки поеми с дълги заглавия. Книга, която ни възвръща усещането за свобода, смайва ни с дълбините на лаконизма, поглъща ни със словесните си въртопи и ни преобразява в храбри деца на въображението, в мислещи тръстики, в милостиви стоици.
Неслучайно името на Мирела Иванова е запазен знак в модерната българска и европейска поезия.

ОТЗИВИ

В поезията на Мирела Иванова може да бъде видян дълбокият пейзаж на българското битие – със стотици шлифовани от почерка подробности, с патоси и сантименти, които играят на въже с иронията. Мощна книга. Стихотворенията й наистина са едни от най-силните лирически текстове, писани на български след началото на ХХІ век.
Доц. д-р Пламен Дойнов, „Литературен вестник“
Мирела Иванова с лекота на духа сменя епохите, взирайки се във времето, хвърля по някой камък във водата, оставя спомените да кръжат наоколо и се удивлява на целостта във възхитителни литании. Самотната игра край първоизвора на едно голямо дете, което разговаря безмилостно със себе си. Поетеса, която е истинско откритие!
Бенедикт Еренц, „Ди Цайт“
#

сподели бутон