Нова книга: “На гребена на новините” от Енчо Енев – камък в политическото блато

STZAGORA.NET
*
Солиден том от над 520 страници на авторитетното издателство “Захарий Стоянов” вече е в ръцете на българския читател. Това е книгата “На гребена на новините” от известния публицист Енчо Енев – старозагорец с остро и винаги будно перо, която със сигурност ще стане бестселър за всички, които са изкушени да хвърлят поглед зад обичайните завеси, прикриващи същността и действията на един или друг политик, на една или друга партия. Премиерата на книгата в Стара Загора ще се състои в сряда, 24 октомври, от 18.00 часа в залата на Регионална библиотека “З. Княжески”. На нея ще говори издателят Иван Гранитски.

Заглавието “На гребена на новините” на пръв поглед е делнично, но зад него е скрит един сериозен по обем и сила на внушението текст – истински публицистичен камък, хвърлен с удивителна енергия в блатото на съвременната политика – и нашенска, и световна.

Книгата включва в своите 525 страници публикации на Енчо Енев от есента на 2012 г. до март 2018 г. Тонът на автора на места е не остро, а изпепеляващо саркастичен – като например по адрес на един от бързооборотните премиери на страната ни от 2013 г., или по адрес на един от бързореките ни президенти, като пътьом разнищва и по някой и друг известен старозагорски политически играч или партийна централа. Вниманието на автора скача привидно хаотично от кръга “Агнешки главички” към телевизионни фактори като Кеворкян, Слави и Кулезич, от експосланик Пардю към “Ранобудните студенти” и от плана Ран-Ът до разгрома на българското селско стопанство, но само за да очертае с щрихите на гениален художник широкоформатното платно на драматичните за България, а и за света години.

Енчо Енев с охота коментира мястото и геополитическия избор на България в днешните турбулентни времена, несанкционираното от суверена присъединяване на страната към НАТО и ЕС, разяснява злободневните български дилеми, боричкания и задявки като АЕЦ “Белене” и “Южен поток”, рейтинга и действията на партиите и техните лидери, външната политика на България, пресата спрямо премиера Борисов, истинските причини за краха на КТБ, ромският въпрос и бежанците, както и много други теми, и то като вмъква и обяснява често дребни наглед, но много важни и интересни детайли, които обикновено остават незабелязани за широката аудитория.

Разклащането на ЕС в икономически най-слабите му звена – Гърция, Португалия, Испания и Италия; ролята и мястото на Русия в света от “глупака Горбачов” навремето до Владимир Путин, Си Дзинпин, Жан-Клод Юнкер и Доналд Тръмп днес; участниците в нашенските битки от Борисов, Костов и Доган до Росен Плевнелиев, Лютви Местан, Гого Лозанов-Папионката, Радан Кънев, Христо Иванов-Антикорупцията и “петата колона” на кръга “Капитал”… – Енчо Енев представя пред нас в книгата си една концентрирана панорама на световната и българската политика в целия й напрегнат съвременен кипеж.

Анализирайки катастрофата вляво и изборните загуби на БСП, Енев не изключва “клинична смърт” и преучредяване на партията. С не по-слаба категоричност той нищи на много страници в книгата си и одиозната фигура на младия Станишев, изтласкан от политическия живот в България, но издигнат скорострелно от лобито си до лидер на ПЕС.

Укрепването на Русия, украинският проблем, Южен поток и наложените от САЩ санкции, които удрят в много по-голяма степен ЕС, отколкото Русия, подпалената черга на страните от Близкия изток, войната в Сирия срещу Ислямска държава, опитът за преврат в Турция и охлаждането на отношенията между нея и САЩ, актуалният проблем с американските дългови книжа, от които някои страни като Русия, Турция, Япония и Китай започнаха спешно да се отърсват – Енев коментира изчерпателно най-парещите световни теми. А внимателният прочит на написаното от него показва, че той доста точно прогнозира много от нещата, които впоследствие се случват.

Интересен факт е, че в книгата са цитирани в съответния контекс толкова много имена, че едва ли е останал неспоменат български или световен политик, действал през последния век.

Изключително атрактивен е и езикът на Енчо Енев. Покрай разглежданите от него сериозни политически въпроси той изобщо не пести пиперливите си определения за попадналите на мушката му фигури. Което придава доста добра свежест на изложението. “Разгонени политически порове” или “кретенясали от некадърност медийни папагали” са само две от многобройните искрящи сравнения. Има и стотици други, предизвикващи още по-широка усмивка у читателя. Зад всеки ред в книгата се вижда ясно кое вбесява най-много автора. На места това е “шантавият политически изрод” Р.П., на друго – “гейоподобният С.Т. и сие краставичари покрай него”, но най-вече – чуждата намеса в българската политика и коленопреклонното послушание на някои от политиците ни пред тази намеса.

Веруюто на автора, изразено на десетки места в книгата му, накратко е следното: Пътят на България е на Изток. Изрича го ясно в един от коментарите си след атентата в редакцията на “Шарли Ебдо”, заедно със залючението, че “От днес нататък Европа мина границата на невъзврата. От днес нататък Европа никога няма да бъде тази, с която непочтени българи преди време прилъгаха ошашавения от политическите промени българин да преглътне мълчаливо безвкусния хап ЕС.” Защото Изтокът, по думите на Енев, е “там, където бият ислямския фундаментализъм, там, където се раждат новите геополитически съюзи, където са големите пазари и големите запаси от природни ресурси, гарант за икономическо благополучие”.

Като червена нишка през всичките анализи и коментари на Енчо Енев преминава това, че България ще запази лицето си на древна страна, само ако остане при своя корен. Той според него съвсем не е в ЕС. И ако Брекзит-ът е задал начало на един процес на обратно свиване на Евросъюза до кръга на първоначалните му страни-създателки, то днес пред нас стои открит въпросът, ако това наистина е така, кога може да се очаква и нашенският Бул-кзит. Тъй като, според нагледното определение на автора, “на най-горния етаж са Германия, Франция и Италия. Под тях са държавите от Вишеградската четворка. В мазето са Португалия и Гърция, а България и Румъния са в тоалетните на двора”.

От друга страна Енев не крие ни най-малко американофобията си. Той подробно аргументира тезите си за “потъващата държава на североамериканците”, за “затихващите функции на САЩ като досегашен световен хегемон” на фона на детронирането на долара като основна световна резервна валута, както и за предстоящите “тектонични промени” в САЩ в светлината на “руския контрол на нещата в голямата геополитическа игра”.

Във вътрешнополитически план авторът пита директно с дата 6 май 2017 г. съществува ли зависимост на лидера на БСП Корнелия Нинова от задокеанските ни партньори, като припомня напрегнатите й отношения с Георги Гергов и руския генерал Решетников. Седмица по-късно пък прави извода, че с абсолютната еднолична власт на Нинова в БСП Столетницата се е запътила към политическото небитие. “А за Нинова не берете грижа! Нейният път вече е начертан. След края на БСП – или при Станишев, или при Кристалина Георгиева, по-скоро второто” – предрича авторът.

Съответно по отношение на премиера Бойко Борисов, с дата 8.8.2017 г. авторът пише следното: “Борисов никога не е бил човек на Вашингтон заради връзките и близостта му (макар и дискретно манифестирани от него) със среди, чиято визия за бъдещето на България и векторът на геополитическата й ориентация са диаметрално противоположни на тези на актуалния американски естаблишмънт. Затова може да се направи “обосновано предположение”, че в момента “блокбастърът” е специална поръчка на “Ленгли” за надяване на нова “усмирителна риза” на заничащия под критичните погледи на “козяците” Б.Б. към руските енергийни проекти на територията на България. Философията на американците е лесна за дешифриране – като няма с кого да го сменим, трябва да го държим “наведен”, което свежда степените му на свобода само до една – падането на колене в момента, в който се опита да погледне на Изток.”

Все в същия ред на мисли Енев не сдържа язвителността си спрямо странното мълчание от страна на централата на БСП след доклад на ДАНС от 13 септември 2017 г., в който Русия е обявена за главна опасност за националната ни сигурност. Изводът му три дни по-късно е убийствен: “Позитано” гъмжи от евроатлантици, неолиберасти и гей активисти за срам на Дядо Благоев и на редовните партийни членове! Смея да твърдя, че с изключение на Жан Виденов лидерите на партията, заемали поста след него, са не просто одобрявани негласно от външни за партията и страната фактори… За някой случайно промъкнал се на върха, за който нямат компро-материали, в работа влиза Сорос с неговата отработена технология за безкръвни революции.” Изводът на автора е следният: “БСП върви към пълна маргинализация, чуваемостта между центъра и периферията е като в училище за глухонеми… Очевидно е дошло време да се прави нова лява партия, стояща много по-наляво от политическия център, отколкото е в момента БСП, и която не с имитация, не на думи или с фалшиви лозунги да защитава онези, които са й поверили своето политическо представителство!”.

Позицията на Енчо Енев относно днешните български медии не е по-малко критична: “В последно време усещам засилването на медийните атаки срещу всеки и всичко, което не се съобразява с “генералната линия” на евроатлантизма и русофобията, и си позволява да мисли в други, различни политически плоскости, несанкционирани от Вашингтон. Така например очеваден факт е, че централните български медии пускат само “правилните” материали и канят само “правилните” хора. Налице е пълно информационно затъмнение към събитията в онези региони на света, където Русия и в частност руската армия и руската дипломация доминират, печелят геополитически терен, разширяват руското геополитическо влияние… Пълен медиен мрак покрива китайско-руските отношения, БРИКС, руско-японските проекти за развитие на Курилите, Сирия, Иран, демарша на руската дипломация в Латинска Америка, Африка и Близкия изток и т.н. Ситуацията много напомня за един исторически период – навечерието на Яш-Кишиневската операция, след която България направи исторически завой в своето развитие.”

Като цяло “На гребена на новините” е същинска енциклопедия на съвременната политика на всички нива – от Стара Загора през София, та до Берлин, Вашингтон и Москва. Изненадващо откровена книга. Къде другаде през последните десетилетия в натовска България са публикувани редове като тези: “Историческата свързаност на българи и руснаци на основата на общите славянски корени и вероизповедание предполага съществуването на мощна руска “пета колона” у нас – аксиоматичен факт, който не се нуждае от доказване. Затова основният сблъсък на “тихия фронт” в България е между ЦРУ и руските разузнавателни служби. Това е и причината при всякакъв вид екстремални политически събития, които биха могли да доведат до промяна на статуквото – каквито безспорно са изборите, на “Козяк” 16 да започва да “ври и кипи”!”

В тази светлина призивът на Енев е напълно ясен: не сме влезли в ЕС и НАТО по волята на българския народ, затова пратят ли ни от Брюксел на “втора скорост” в периферията на Европейския съюз, правилният отговор е референдум за излизане от ЕС и НАТО. “Няма да останем сами. Има и други съюзи около нас – и икономически, и отбранителни”, напомня авторът.

От издателството:

Енчо Енев е добре познат на широката българска публика публицист с остро, често пъти и жлъчно перо. Той е автор на стотици публикации, които отразяват актуални обществени проблеми и винаги държи будно перото си, когато става дума за подмолните опити на соросоидите да атакуват българската национална идентичност, да правят подли опити за подмяна на естетическите критерии и най-вече да манипулират съзнанието на наивното българско общество.

Книгата прилича на словесна бомба. Четейки отделните статии, есета, филипики, антрефилета, наситени с благороден патос и с тънък усет за социално-политическите трансформации в обществото ни през последните години, както и за неконтролируемото разгръщане на непредвидими и разрушителни тенденции в геополитически мащаб, читателите ще се поразят и ще бъдат несъмнено увлечени от точните оценки, безпощадния анализ и категоричната защита на ценности, идеали и цели, без които съвременното българско общество би се разпаднало.

Максим Добрев
#

бутони за социални мрежи