Стара Загора има нов катедрален храм – “Св. Николай Мирликийски”. История на храма

STZAGORA.NET
*
P1250498IMG_6027Негово Светейшество Българският патриарх Неофит оглави Божествената св. Литургия в катедралния храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. В нея се включиха и представители на Св. Синод на Българската православна църква, поместните православни църкви, Вселенската патриаршия, Румънската патриаршия, Кипърската църква и други. Стотици изгледаха службата на монтирана видеостена в градинката пред храма, тъй като той се оказа тесен за всички желаещи да присъстват на службата.

Мелнишкият епископ Герасим прочете решението на Св. Синод, с което храм „Св. Николай“ става катедрален.

„Днес е ден на голяма радост за православните християни от Старозагорска епархия. С Божията милост в 109-тата годишнина от построяването и освещаването на храм „Св. Николай Мирликийски чудотворец“ той отново блесна с онзи блясък, който нашите предци са вложили за неговата благоукраса и духовен живот. И така, с Божията помощ, чрез молитвите на всички Ви, този храм отново беше възроден и с благодатта на Светия Дух осветен. Нека Бог да даде този храм наистина да бъде радост и утеха за всички, които ще влязат в него. Бих искал да благодаря на всички, които са допринесли за възраждането на тази величествена катедрала. На Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит, на Св. Синод и на всички архиереи, които взеха участие в св. Богослужба. На Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който благослови, като временно управляващ Старозагорска епархия, започванетох на реставрацията, на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, под чието вещо ръководство бе реставриран и благоукрасен този величествен храм. За финал, но не последно място, благодаря на реставратора Лука Делийски за усърдната работа“ – изрази радостта си предстоятелят на храма – ставрофорен свещеноиконом Емилиан Димов. Той бе удостоен с орден „Св. Игнатий Старозагорски“ за особени заслуги към Старозагорска епархия, респективно за храм „Св. Николай Мирликийски чудотворец“, а Мина Николова-Ангелова – с орден “Св. апостол Карп I-ва степен” за особени заслуги към БПЦ, респективно Старозагорската епархия.

„Вглеждайки се в делото и народополезния живот на първия Старозагорски митрополит Методий, ние виждаме и особения промисъл Божи в дните, когато отдаваме почит към достойния архиерей Методий Кусев, да провъзгласим за Катедрален храм този, чийто строеж е започнат с благословията на неговата ръка. Благодарим на Всеблагия Бог за милостта му, благодаря на всички, които с присъствието си изпълнявате Божията воля да бъдем в пълно единство. Изказваме нашата синовна признателност към Вас, Ваше Светейшество, като още веднъж Ви засвидетелстваме нашата обич и уважение към Вас и Вашето богоблагословено архипастирско дело. Вие сте първоиерархът на родната ни Църква, съхранила и пренесла през времето светото православие“ – каза в словото си митрополит Киприан.

„В светлите тържествени за Стара Загора дни, когато този прекрасен град чества своя официален празник, по Божия милост се удостоихме да изпросим от Всеподателя Бога Неговата божествена помощ и закрила за всички нас – за този град и за цялото ни скъпо Отечество. Радостта ни е още по-голяма, защото храмът, който ни събира днес за нашето общо благодарение към Небесния ни Отец, се провъзгласява за Катедрален храм на богохранимата Старозагорска епархия и заема полагащото му се място като център и сърце на църковно-богослужебния живот в цялата епархия.

Нека това ново начало, което се полага днес тук, бъде добро и благословено от Бога, защото само с Неговата благодатна помощ можем да принасяме с успех своя дял от голямото богочовешко дело на светата Христова Църква и уверено да вървим напред по спасителния път на светото Православие, като се утвърждаваме в апостолската и отеческа вяра, завещана ни вярно от нашите приснопаметни предци. Нека този така велелепен храм и истински свят Божи дом, бъде за всички вас място за богоблагословено общение в молитвата, за духовно възрастване, непомрачена радост и благословение на всяко доброполезно дело в този град и в цялата Старозагорска епархия.

По молитвите и небесното застъпничество на дивния Божи угодник и Чудотворец Николай Мирликийски, на Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица и на всички светии Божията любов, Неговата велика милост и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!“ – обърна се към миряните в края на службата патриарх Неофит.

IMG_6029IMG_6030На службата присъстваха Сливенският митрополит Иоаникий, Великотърновският митрополит Григорий, Пловдивският митрополит Николай, Врачанският митрополит Григорий, Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Н.В. митрополит Атенагорас Белгийски от Вселенската Патриаршия, Тернопольский и Кременецкий митрополит Сергий, Н.П. епископ Порфирий Неаполски от Кипърската църква, Н.П. епископ Виктор Коцаба от Украинската църква, Мелнишки епископ Герасим, Знеполски епископ Арсений, Велички епископ Сионий, Архимандрит Василий Савов – протосингел на Софийска митрополия, Архимандрит Нектарий Йоану, Архимандрит Емилиянос Богиану, Архимандрит Атанасий Султанов, свещеници от Московската Патриаршия, Румънската Патриаршия и други.

Сред официалните гости бяха заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов, областният управител Гергана Микова, кметът на община Стара Загора Живко Тодоров, заместник-кметът Иванка Сотирова, заместник-областният управител Петя Чакърова, общинските съветници Иван Дянков и Станимир Стойчев, директорът на РД ПБЗН комисар Стоян Колев, епархийският съветник Деян Русенов, представители на консулството на Република България в Одрин, на ОДМВР и институциите в града.

IMG_6034С кръщаването на пет момченца в катедралния храм започна второто издание на кампанията „Направи го за България“, която има за цел да насърчава раждаемостта като помага на родителите, децата им да приемат св. Кръщение. (Повече за събитието – в отделна публикация тук >>>.)

С това честванията по повод 180 години от рождението на Старозагорския митрополит Методий Кусев приключиха.

История на храма

(Архивен запис)

Съграждане на новия Храм „Св. Николай и Св. Цар Борис Михаил“ 1896-1909 г.

Всички енориаши чувствали необходимостта да имат един нов храм, но всички съзнавали, че средствата, които се изискват за тази цел, не са по силите им.

Първото събрание за съграждане на нов храм по покана на църковното настоятелство било назначено на 26 март 1886 год., но, като не се събрали достатъчно число енориаши, събранието се състояло на 2 април същата година, в който ден всички признали, че е необходимо вече построяването на нов храм. Трябвало да се разреши въпросът къде трябва да бъде построен новият храм. Появили се две мнения в събранието, което се състояло в училището „Св. Николай“ под председателството на Иконом Ст. Петков.

Мненията се изразили в бурни разисквания и нападки. Едни искали, казва дядо Иконом Иван п. Николов, да се построи новият храм върху основите на стария изгорял храм, сега барака, като мотивирали, че по този начин новият храм ще се постави на същото историческо място, което не трябва да се изоставя, защото върху него се е служило толкова години Божествена служба, от една страна, и от друга, че новият храм, като се построи върху основите на стария, ще се икономисат 10 000 лв. за основите.

Други пък от енориашите настоявали новият храм, който ще се строи в свободна България, да се построи на видно място, тъй както храмовете на Запад. В настъпилите горещи пререкания в събранието се чувало само едно „Горе Св. Никола!“ и „Долу Св. Никола!“, когато дядо поп Иван п. Николов станал и заявил: „Слушайте, християни, “Св. Никола” никога не е бил долу; Св. Никола е горе!“. Народът разбрал, че Св. Никола никога не е бил долу на нравствено стъпало и решили храмът „Св. Никола“ да бъде горе, т.е. на днешното място на улица „Цар Симеон“, срещу училището „Св. Николай“. Въпреки решението на това събрание, препирните не загаснали. През 1889 и 1890 години ставали още няколко събрания за същата цел, но не могло да се постигне единодушие. Най после Негово Високопреподобие архимандрит Максим Пелов, който управлявал Старозагорската епархия още от 1886 година, почнал старателно да убеждава по-състоятелните от онези енориаши, които настоявали новия храм да бъде на мястото на стария храм, и впоследствие на едно събрание, председателствано от него на 5 май 1891 година, свикано в училището „Св. Николай“, където присъствали повече от 300 души енориаши, и след всестранно разглеждане на двете мнения за мястото на новия храм, дошло се до едно споразумение и единодушно се решило новият храм да се построи на главната улица „Чирпан – Нова Загора“, като дворното място на стария храм да се остави за постройка на училище.

На същото събрание избрали 14 души енориаши за членове на комисията, която да се грижи за постройката на новия храм. Всички действия на тази, така наречена, строителна комисия, са били грамадни и с постоянство и труд успели да довършат сградата на настоящия храм.

P1230440За членове на строителната комисия били избрани следните енориаши: Председател Иконом Ст. Петков, подпредседател свещ. Иван п. Николов, членове: Господин Лещов, Стефан Стоенчев, Данчо Ив. Драганов, Иван х. Димитров, Димитър Матеев, Анастас Ангелов, Христо Шиваров, Георги С. Маджаров, дядо Илчо, Слави Койчев, Драгия Димитров и Минко Минев.

Мястото, където започнали да строят църквата “Св. Никола”, е било общинско. Това място било отпуснато за постройката на църквата с Царски указ № 311 от 4 юни 1891 година. След това строителната комисия започнала своята усилена дейност по постройката на новия храм. В продължение на 13 години – от 1896 до 1909 година, храмът е бил строен на няколко части, от няколко майстори и предприемачи, от които най добросъвестни са били Колю Ганчев и Драган Марангозов-Тревненец, които истински залагали за успешното изграждане на великолепния храм. Към някои предприемачи строителната комисия прибягвала до съда заради недобросъвестността им.

Първият архитект строител по постройката на храма – Начев от София, представил планове на църкви чак от Австрия и други европейски градове, по типа на които бил направен планът на храм “Св. Никола и Св. Цар Борис Михаил”. Отначало постройката била оценена приблизително за около 115 000 лева. Приготвени били камъни, вар и други необходими материали и основният камък бил положен в името на Отца и Сина и Св. Духа на 4 март 1896 година от Величкия Епископ Методий, управляващ Старозагорската епархия, в присъствието на многобройно число християни от Стара Загора и Старозагорска околия. Енориашите от другите храмове заедно със свещениците били поканени да дойдат с литий в 9 часа за тържественото полагане на основния камък. Към името „Св. Николай“ е било прибавено и името „Св. Цар Борис Михаил“, вероятно за увековечаване събитието осветяване на старата барака-храм на 15 май 1882 година – ден на Св. Цар Борис Михаил, който покръстил българите през 865 г.

Преди да се почне строежът на храма строителната комисия разполагала със следните суми:

* Готови пари от завещания и приходи на стария храм 25 000 лв.
* Готови в натура: пясъка, камъни и др. за около 10 000 лв.
* Завещания 1000 лв.
* Приходи за две години от стария храм 5000 лв.
* Волни предполагаеми помощи, които ще се съберат от енорията и града 20 000 лв.
* Приход от лотария 15 000 лв.
* Помощи от Министерството на Външните дела 38 000 лв.
* Всичко лв. 114,000 лв.

Строителната комисия заедно с църковното настоятелство, за да намери средства за новостроящия се храм, взела здрава инициатива. В началото още на строежа били образувани комисии за волни пожертвувания по селата в Старозагорска околия. Почти всеки член от комисията бил длъжен да обиколи определения му район. Някои селяни докарвали пясък, камъни, вар, тухли, храна и други до окончателно привършване на постройката. Строителната комисия имала свои помощници — енориаши, които също ходели из селата в околията по харманите да просят за строежа на храма.

Строежът на храма е бил на части, от които първата – изграждане на основите му, е започнала на 4 март 1896 г. и привършила на 20 октомври 1896 година.

Строежът на втората част — изграждане и иззиждане стените до прозорците на 2,5 метра е започнала на 1 март 1897 г. и при вършила на 15 декември 1898 г.

От 1 март 1899 г. до 15 декември 1901 г. са привършени всички стени на храмовата постройка.

IMG_6028От горната дата насетне храмът е бил привършен на 2 октомври 1909 г. и на 20 декември същата година бил тържествено осветен при многоброен народ от енорията, града и околните села. Освещението извършил Старозагорския митрополит Методий заедно с епископ Иосиф и в съслужение на всички свещеници от другите църкви в града. Плочата на Св. Престол била доставена от Каваклии на 11 август 1909 година, а иконостасът бил направен от Драгошин Марангозов на 27 септември 1909 г. и струвал 1600 лева без иконите, които много енориаши подарили.

Блаженопочиналият Митрополит Методий Кусев твърде много залагал за изграждане на новия храм, като давал всичкото си съдействие. Също такива усилия и старания проявил управляващият тогава Старозагорската епархия епископ Иосиф Бакърджиев, който по разказа на много енориаши изцяло бил предаден в грижата за набавяне на църковна покъщнина и довършване на новостроящия се храм.

След построяване и осветяване на новия храм старият храм-барака е бил съборен. По късно били съборени и пристроените към него стаи.

От материалите на съборената храм-барака и стаи била построена днешната канцелария на църковното настоятелство. През 1910 година на 10 март при разкопките на градската градина, при западната врата на Общинското Управление, на 50 см дълбочина е бил намерен от градския пазач Руси Запрянов печат, направен от сребро, който носи образа на Св. Николай с надпис – с вдълбани букви от едната страна на образа СВЕТИ, а от другата страна на образа НИКОЛАЙ, а пък около образа, пак вдълбан с черни букви надпис “1834 г. ПЕЧАТ ЦЕРКВЕ СВЯТОМУ ОТЦУ НИКОЛАЮ”. Печатът бил предаден чрез Св. Старозагорска Митрополия на Археологическия музей за съхранение.

За постройката на новопостроения храм са били изразходвани 180,000 лева без облигационния заем, който бил разрешен на 13 март 1903 година за 30,000 сребърни лева с 600 облигации по 50 лева за 20 години. Почти всички облигации били пласирани и по такъв начин била покрита част от задълженията на храма.

Освен горепосочената сума от 180,000 лева са били изразходвани и други грамадни суми за покъщнина, освен оная, която християните купили и подарили на новIMG_6035ия храм.

В архитектурно отношение днешният храм „Св. Николай и Св. Цар Борис“ е една монументална сграда.

По план храмът има правоъгълна форма с дължина 33 метра, широчина 22 метра и височина 17,5 метра и завършва с три купола: единият в центъра на свода, висок 12 м, а другите два в западната част на свода, високи по 7 метра. Сводът е изработен от железобетон върху 12 каменни стълба, чиито камъни са били доставени от Армаганската (Бузовградската) кариера. Стълбовете имат 11 метра височина. До цокъла е зидано с ломени камъни на варов разтвор с 4 метра основи в земята. Стените са дебели 80 см, строени от камък и тухли на варов и циментов разтвор, като всички отвори са засводени. Северната стена има една врата, а южната две, като се смята и тази на олтара. Олтарът е с висок свод, с 3 купола и 3 големи прозореца. Той е преграден от храмовия салон, който има 10 прозореца, със семпъл иконостас без резба, твърде скромен. Покривната конструкция на храма е железобетонна и здраво свързана, над която е поставена дървената конструкция, обшита с дъски и покрита с марсилски тип керемиди. Трите купола на храма и тия на олтара са обшити с медна ламарина. Фасадната мазилка на храма е много оригинална, украсена с монументални орнаменти и дава илюзия за мрамор. На западната фасада високо над антрето има взидана черна мраморна плоча под иконата на Св. Николай със следния надпис: ХРАМЪ „СВ, НИКОЛАЙ И СВ. ЦАР БОРИС МИХАИЛ“ 1896-1909 г.

Също такава плоча със същия надпис има и на източната фасада над олтарния прозорец.

Вътрешността на храма от привършването му в 1909 година до 1925 година е била много бедна. Стените били измазани с вар без всякакви стенописи, орнаменти и изография, поради икономически причини и други обстоятелства, а най вече поради честите войни в 1912/913 и 1915/918 г. Отначало към иконостаса били прикрепени иконите, подарени и взети от старата църква, които после били заменени през 1910 и 1911 година с нови. Към 1924/1925 г. църковното настоятелство е взело инициативата за изографисване на цялата църква от професорите в художествената академия Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. Църковното настоятелство е изразходвало за изографията на църквата около 440 000 лева. За стойността на изографията в художествено отношение няма да говорим. Рядка и оригинална представлява една картина — икона на западната страна на храма над входа, която изобразява проповедта на Св. братя Кирил и Методи между Хазарите и Сарацините и е идея на Негово Високопреосвещенство Св. Старозагорски Митрополит Павел, който твърде много грижи е полагал за успеха и благоукрасата на новия храм.

През 1928 година, 14 април, на Великата събота, стана голямо земетресение в Южна България. Много селища бяха разсипани, църкви и училища срутени. Храм „Св. Никола и Св. Цар Борис“ бил твърде чувствително засегнат. Тогава църковното настоятелство решило да се повика комисия от сведущи лица, за да се произнесе обитаем ли е храмът или трябва да се ремонтира. В тая комисия са участвали двама архитекти, двама инженери и двама стари зидари. След преглеждането на храма комисията се разделила на две мнения. Едни се произнасяли, че ремонтът е необходим и че при честите земетресения, които още продължавали, застрашено е било неговото обитаване. Другите настоявали, че повредите са незначителни и не е нужно да се разходват пари за ремонти.

Настоятелството, след разглеждане на тия мнения, с вишегласие е решило службата в храма временно да се преустанови, а да се построи един параклис за около 40,000 лв., в който да се извършва богослужението, докато се ремонтира храмът. Поради утихването на земетръсната област специално за Стара Загора и най-вече след 1 май същата година, когато над града е минал един страшен циклон, отнесъл цели покриви на къщи, изкоренил много дървета, изпочупил прозорци и прочие, но храмът „Св. Николай и Св. Цар Борис“ е останал невредим, богослужението в него е било подновено, а инциативата за построяване на параклиса изоставена.

Най-напред циклонът се е появил югозападно от града между х. Иорговите гробища и артилерийските казарми. Взел североизточна посока към храма „Св. Николай“, Общинското управление, Дружество „Театър“, Мъжката гимназия, храма „Св. Димитър“ и се разбил в Средна гора при р. Бедечка, дефилето за с. Змейово.

До 1930 година църковният двор беше без ограда, изпълнен с големи камъни от стари гробове, пренесени при строежа на храма и останали неупотребени. През същата година настоятелството взе решение, очисти двора от камъните и последните употреби в железобетонната ограда, която днес краси църковния двор-градина. Тая солидна и кокетна ограда струва около 180 000 лв.

В 1934 година се инсталира оригинална електрическа инсталация за феерично осветление на свода от колоните, която струва 25 000 лв.

Още по темата:
Храм “Св. Николай” в Стара Загора – с нова ограда
#

jun



споделяне на връзка


echo
Copyright © 2018 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн