Честваме Независимостта на България с тържествен ритуал и показ на техника и въоръжение
- събота, септември 22, 2018, 9:40
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Независимостта е силно емоционален акт. В Стара Загора празнуват начело с митрополит Методий, който отслужва благодарствен молебен със специално написана молитва. Прочувствена реч произнася възрожденецът даскал Петър Иванов, като завършва с думите: “Бъдете съгласни, бъдете единодушни! Обичайте тази прекрасна България, обичайте народа си и всичките си идеали ще постигнем!”
Градът е украсен със знамена, гражданите ликуват, а на 22 септември старозагорци посрещат цар Фердинанд начело с тогавашния кмет Йовчо Хитров. В църквата “Св. Димитър” царят е приветстван от Старозагорския митрополит Методий Кусев.
Днес старозагорци отбелязват 110 години от обявяване Независимостта на България с тържествен ритуал от 10.30 часа пред Паметника на загиналите във войните старозагорци в парк „Александър Стамболийски“ (Алана). Участват почетен караул, знаменна група и Военният духов оркестър на Старозагорския военен гарнизон.
Веднага след това е празничният концерт на смесен хор „Родина“ при НЧ „Родина-1860“, туристически хор „Средногорски звуци“ и Общинския духов оркестър.
Старозагорският военен гарнизон организира показ на техника и въоръжение. Армейската техника е на южната част на бул. „Цар Симеон Велики“ от кръстовището с бул. „Партриарх Евтимий“ до Средно училище „Васил Левски“ от 9.00 до 12.00 часа.
* * *
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата “Хан-Крум” край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София, и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г.
С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя отново се появява на европейската карта като равноправна на другите европейски страни държава.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
#
