„Набуко“ на сцената на Старозагорската опера през годините

STZAGORA.NET
*
На Старозагорска сцена първата премиера на Набуко е на 17 май 1967 г., това е и първата постановка на тази опера извън столицата. Следват премиери през 1982, 1995, 1997 и 2001 г. Една от последните реализации на този спектакъл се случва през 2011 г. Подготвя през пролетта на 2011 г. специално за гастрол в Белгия и Холандия – 25 спектакъла са изиграни при изключителен успех в най-големите градове на тези държави. Хорът, оркестърът и солистите ни са бурно и многократно аплодирани. Специално за сцената на Старозагорска опера е направена художествена адаптация на спектакъла от Борис Стойнов. На 17 май 2014 г. този спектакъл е представен пред публиката в Зала 1 на НДК

На 20 юли 2016 г. на Античен форум Старозагорската опера съвместно с Държавна опера-Бургас показаха нов, грандиозен спектакъл на една от най-любимите и популярни опери на Джузепе Верди „Набуко”. Суперпродукцията бе подготвена специално за Летния сезон на българските оперни театри “Сцена на вековете” 2016 – Велико Търново и включваше творческите състави на двата оперни театъра. Постановката бе оценена високо от повече от 1200 зрители, билетите за нея бяха разпродадени предварително и организаторите осигура още 100 седящи места допълнително.

Именно тази версия, но в много по-голям мащаб като участници, ще видят и зрителите на Стадион „Берое“ на 8 юли от 21 часа.

Каква е историята на поставянето на „Набуко“ на Сцената на Старозагорска опера ви припомняме от материала „Верди в Старозагорска опера“ на гл.ас.д-р Ема Жунич, Институт за изследване на изкуствата при БАН. Материалът е представен на юбилейната конференция “Viva Verdi”, проведена на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013.

„Набуко”. За първи път (17 май 1967) това ранно Вердиево заглавие добива плът и кръв точно в първата извънстолична опера в България. За любителите на оперната музика „Набуко“ е събитие.

Върхово постижение е втората постановка на „Набуко” (1982)[29] под ръководството на гл. художествен ръководител Димитър Димитров[30]. „Музикалната постановка на „Набуко“ е пример за висок професионализъм, майсторство и творческо вдъхновение. Костюмите на Венера Наследникова (гост), резонират както с историческата отдалеченост на епохата, с библейския извор на сюжета, така и с мащабността на постановъчния замисъл. „Творческата ръка“ на Димитров е извлякла всичко, на което е способен премиерният солистичен състав. „Звезди“ няма, има талантливи певци, сред които се откроява Евдокия Здравкова-Хорозова. Стабилните височини, мецосопраново наситените низини, устремната изразителност на гласа, добре разгърнатата многоплановост на сложния образ, правят Абигайл на Здравкова значително артистично постижение. Набуко на Денчо Белев убеждава както певчески, така и с яркост, и артистичен замах в трагичното противопоставяне на жестокия завоевател и любящия нещастен баща. Атанас Шопов постига безспорен успех в ролята на Измаел.”[31] Големият хор на поробените евреи се превръща в еталон, във визитна картичка на Старозагорската опера. „…той започва като една могъща въздишка, която постепенно прераства в порив към светлината и свободата, после затихва до пианисимо, отзвучава и в залата гръмват аплодисменти “Браво!” и „Бис“. И отново, във всеки спектакъл, вече като наложила се традиция, водещият диригент прелиства страниците на партитурата обратно и хорът прозвучава още веднъж… Този великолепен, гъвкав, артистичен хоров апарат, който неизменно печели овациите на публиката и суперлативите на критиката, е дело на диригентката Богдана Попова—Манова.”[32]

„Набуко” е едно от любимите произведения и „най-силният певчески спектакъл на старозагорци”[33]. Арена за силни певчески постижения и многобройни гастроли на най-изявените и обичани певци. Предпочитаната (не само) от Джузепе Синополи Абигаил – Гена Димитова[34], Анна Томова-Синтова, Светлана Котленко, Евдокия Здравкова-Хорозова, Офелия Христова, Стоян Попов, Александър Марулев, Денчо Белев, Стоян Иванов – все имена, оставили трайни дири в интерпретацията на библейския разказ.

„Набуко” е една от първите постановки на Античния форум „Августа Траяна”.

———————
[29] На 14 декември1982 Държавна опера – Стара Загора и БНТ осъществяват заснемане на спектакъла.
[30] Дебютът му е през 1959 – „Бал с маски”, следван от „Риголето” (2 постановки – 1960, 1964), отново „Бал с маски” (1964), „Травиата” (1961, 1992), „Дон Калос” (1966), „Трубадур” (1968 и през 1971 в Хавана, Куба), „Симоне Бокангра” (1968), „Аида” (1972, 1988), „Набуко” (1982), „Силата на съдбата” (1985), „Реквием” (1990), „Отело” (1996). – Виж: Бикс, Р. Оперният театър на Димитър Димитров. Стара Загора, 2001, 178 с.
[31] Михалев, Невин. Висок професионализъм и творческо вдъхновение. „Набуко“ на старозагорска сцена. – Септември (Стара Загора), № 49, 27.04.1982 г. (опера; „Набуко“)
[32] Апостолова, Румяна. Една жена с диригентска палка. – Септември (Стара Загора), № 154, 25.12.1982 г. (опера; „Набуко“, Богдана Попова)
[33] Бикс, Розалия. Оперният театър на Димитър Димитров. Стара Загора, 2001, 178 с.
[34] Бончев, Марин, Христо Нонов. Български оперни певци на сцената на Щатсопер Виена, 1900-2000, с.112
#

бутон за сайт