Хроника на древни битки между римляни и готи край тракийския Берое се показа върху пергамент изпод стар църковен текст
- сряда, април 4, 2018, 14:48
- Стара Загора
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Неизвестни досега страници от древна ръкописна хроника, най-вероятно част от известната “Скитика” на гръцкия историк Публий Херений Дексип, писана само няколко десетилетия след нашествието на готите в днешните български земи през 250-251 година, бяха открити във Виена и разчетени от учени от няколко страни. Откритият исторически извор е интересен за нас с това, че в него се споменава за тракийския град Берое – античния предшественик на днешната Стара Загора, което е нов принос в историята на града ни.
Това бе съобщено от директора на Регионалния исторически музей в Стара Загора Петър Калчев, домакин на проведения първи българо-австрийски семинар на тема „Готските нашествия в средата на III-ти век на територията на днешните български земи”. Събитието е част от календара на двустранен проект между Софийския университет и Университета във Виена.
“Идеята за този проект възникна миналата година, докато трима колеги от СУ “Св. Кл. Охридски” бяха във Виена по покана на проф. Фриц Митхоф, след като стана известно откриването на един непознат към този момент текст от античен автор, в който се споменава за Филипополис и Берое (днешната Стара Загора)” – разказа проф. д.и.н. Диляна Ботева, ръководител на проекта от българска страна.
Намереният документ е от вида “палипмпест” – пергамент, върху който е имало написан веднъж текст, след което мастилото е измито, за да бъде използван пергаментът повторно. Със съвременни технически средства обаче е станало възможно да бъде прочетен и изличеният по-стар текст. Това в случая е било сторено от изследователката Яна Грускова от Коменския университет в Братислава, а Мартин Вундер от университета в Цюрих й е помогнал да издадат текста. Двамата работят съвместно с Виенския университет и с Австрийската академия на науките.
Откритият в архивите на Австрийската национална библиотека палимпсест се състои от 4 двустранно изписани листа (8 страници). До момента са разчетени около 60% от тях, като работата върху текста продължава с разчитането му дума по дума и буква по буква – съобщи участвалият в семинара от австрийска страна заедно със свои сътрудници (Кира Лате и Киара Чинати) проф. Фриц Митхоф – дългогодишен ръководител на Института по стара история и епиграфика във Виена (на снимката – вляво). Събитието, според проф. Митхоф, е с голяма научна стойност, тъй много рядко се откриват непознати досега антични текстове.
Ръкописът е известен от 16 век, когато е бил закупен от посланика на Хабсбургската монархия в Константинопол и подарен след това на Австрийската национална библиотека, където е открит в наши дни повторно от изследователите. Първоначалният, свързан с готското нашествие по нашите земи текст от “Скитика”-та на Дексип, е бил изличен от пергамента след 11-ти век, а през 14-ти век върху него са записани църковни текстове, съдържащи, по ирония на съдбата, анатема срещу еретици, в това число и срещу нашия поп Богомил. И древният, и по-новият текст са на гръцки език.
В своята “Скитика” Дексип разказва за нашествието на отвъддунавски племена на юг от река Дунав, в днешните български земи, по време, когато те са били част от Римската империя. Готите са германско племе, произхождащо от Прибалтика и Скандинавия, слезли постепенно през вековете на югоизток до делтата на Дунав и установили се там като съседи на Римската империя.
От разчетените до момента страници на палимпсеста става ясно, че Берое (Стара Загора) е бил може би най-важното място, свързано с готското нашествие, тъй като в околностите на града са станали няколко от решителните битки между варварите, начело с техния цар Книва, и легионите, предвождани от римския император по онова време Гай Месий Квинт Деций Траян (249-251 г.).
Както сочи д-р Мариана Минкова от Регионалния исторически музей в Стара Загора, Деций Траян вдига известния вал за защитата на Берое край днешното село Землен. Според нея през 248-249 година, когато готите преминават Дунав, Нове и Никополис ад Иструм и се отправят към Тракия, те са минали вероятно през Новозагорския проход, при Землен са победили римската войска, плячкосали са Берое, а след това и Филипопол. Който е превзет, след като е бил предаден от управителя на провинцията Тит Юлий Приск, обявен впоследствие за държавен враг от римския сенат и скоро след това убит. Готите се изтеглят през прохода Пъстрово-Средногорово, за което свидетелстват намерените там в наши дни многобройни монетни съкровища, скрити от бягащото от варварите местно население. Най-късните монети в тях са от времето на император Деций Траян, което ги позиционира тъкмо във времето на готското нашествие. Голяма изложба на въпросните антични монети от времето на готското нашествие в Тракия с куратор д-р Мариана Минкова бе открита в РИМ – Стара Загора на 12 декември 2017 г.
По обратния марш на готите към техните територии оттатък Дунава те минават през Абритус (край днешния Разград), където римският император Деций Траян е убит в последното сражение заедно с единия от двамата си синове-съимператори – Херений Етруск.
От българска страна в проекта участват също така известният в цял свят наш епиграф (специалист по разчитане на древни текстове) Николай Шаранков, д-р Юлия Цветкова от СУ “Св. Кл. Охридски”, историци от източната част на страната заради включения в първата част на българо-австрийския проект обход на местата, които се свързват с движението на готските нашественици в днешна Източна България – д-р Митко Маджаров и Мирослав Маджаров от Историческия музей в Хисаря, Върбин Върбанов от Великотърновския университет, специалист по хилядите открити съкровища по българските земи, и други научни работници.
По време на научната конференция в РИМ – Стара Загора бяха изнесени изключително интересни и полезни доклади по темата за готското нашествие по нашите земи.
#
