Възпоменание и шествие за хилядите жертви на клането и опожаряването на града през 1877 г. събра старозагорци

STZAGORA.NET
*
19 юли – Ден на възпоменание на жертвите – православни християни, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане през 1877 г.

В Стара Загора 19-ти юли по традиция се отбелязва като Ден на възпоменание на хилядите свидни жертви – православни християни, загинали при опожаряването на града и старозагорското клане, което продължава от 19 до 21 юли 1877 г.

По този повод беше отслужена вечерна служба в енорийския храм „Света Троица“, откъдето тръгна литийно шествие до Мавзолея-костница „19 юлий 1877”. Там в присъствието на много граждани и представители на областна и общинска администрация, народни представители, общински съветници, политически и родолюбиви организации беше отслужена заупокойна молитва в памет на изкланите деца, жени, старци и хора от всички възрасти, по време на защитата и опожаряването на града през 1877 г.

В словото на Старозагорския митрополит Киприан, прочетено от секретаря на епархията отец Михаил, събитията от тези дни са наречени „пътят на старозагорци към Голгота“. „В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. В града и района са избити над 14 хиляди българи, 1200 умират от глад и гонения, отвлечени са над 10 хиляди млади жени , момчета и момичета. Стара Загора е изпепелена и пет месеца след клането е в ръцете на поробителя. Със саможертвата си нашите съграждани, нашите братя и сестри, отстояват не само родната ни вяра, но и българщината, мястото, където са родени, българската земя и българския род. Вярата и мъченичеството са тяхната сила. Тя е, която държи буден народа ни през вековното робство, през тъмните нощи на болки и ужаси, на теготи и безнадеждност“, се казва още в словото на владиката.

В знак на преклонение пред паметта на жертвите бяха поднесени венци и цветя от Община Стара Загора и Старозагорски гарнизон, Общинския съвет, Областния управител и много граждани. В ритуала участваха още градския духов оркестър и църковния хор от храма „Св.Троица“. В двора на костницата е експонирана изложба, осъществена от Община Стара Загора, Старозагорската Света митрополия, Регионалния исторически музей и Фондация „Център за опазване и социализация на културно наследство“, която разказва историята на града от онези трагични дни през 1877 г.

Проявата е част от програмата на Община Стара Загора за отбелязване на 140-та годишнина от боевете за защитата на града по време на Руско-турската освободителна война. Програмата, посветена на епичните събития, изковали началото на бъдещата голяма победа, включва още редица прояви в Регионалния исторически музей, Музея на религиите и паметните места, свързани с тях.

Кулминацията на тържествата е на 30 и 31 юли. На 30 юли от 18,30 ч. на площада пред сградата на общината започва концерт на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“. На същото място в 20.00 ч. е началото на тържествената заря-проверка, а час по-късно на Античния форум „Августа Траяна“ започва тържествен концерт на Държавна опера Стара Загора.

На следващия ден, 31 юли, от 21.00 ч. на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ ще се състои светлинно-звуковият спектакъл „Молитва за Стара Загора“.

На 19 юли (ст.стил) 2017 г. (31 юли нов) се навършват 140 години от опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48 хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

* * *
С вечерня с литийно шествие и заупокойна молитва в храм „Света Троица“ свещенослужителите от Старозагорска епархия отбелязаха 19 юли – Ден на възпоменание на жертвите – православни християни, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане през 1877 г.

Словото на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, който отсъства по уважими причини, бе прочетено от секретаря на Старозагорската митрополия отец Михаил. В думите на владиката е представен пътят на старозагорци към Голгота, пътят на саможертвата.

„На 31 юли (19 юли стар стил) Сюлейман паша, предвождащ 48-хиляден турски отряд, навлиза в града. Следват ужасяващи събития. Мирни граждани са одирани живи, кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Българи са нанизвани на шишове и колове, за да бъдат изпичани върху огън. Други са поливани с газ и запалвани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. В града и района са избити над 14 хиляди българи, 1200 умират от глад и гонения, отвлечени са над 10 хиляди млади жени, момчета и момичета. Стара Загора е изпепелена и пет месеца след клането е в ръцете на поробителя.

Със саможертвата си нашите съграждани, нашите братя и сестри отстояват не само родната ни вяра, но и българщината, мястото, където са родени, българската земя и българския род. Вярата и мъченичеството са тяхната сила. Тя е, която държи буден народа ни през вековното робство, през тъмните нощи на болки и ужаси, на теготи и безнадеждност“ – казва в словото си Старозагорският митрополит Киприан и продължава:

“В суетата на прагматичното ни съвремие всичко това изглежда отдавна отшумяло, безвъзвратно минало, не толкова нужна информация. Днешните медии твърдят, че ние, българите, нямаме чувство за историчност. Тъжна и вярна констатация! Но тя не е ли плод на онова петвековно системно унищожаване на род и вяра, на памет и народно самочувствие? Самочувствие, което народът ни през тези векове и след тях, все няма!

Твърдо съм убеден, че не трябва да бъде така! Колко народи преминават през такова горнило от болки и продължават да вървят напред? Колко от тях успяват да се противопоставят на асимилацията по единствения категоричен начин – чрез саможертвата и мъченичеството?

Нашият народ го прави, и то масово! Прави го не еднократно, а непрекъснато през тези страшни пет века! Всеки мъченик е знак на достойнство. Знак на българско достойнство са и хилядите жертви, дадени от нашия град! Това са паметни събития, които никога не трябва да излизат от паметта на народа ни, от полезрението на съвремието ни! Не от суета, не и заради това, че има хора и интереси, които се опитват да ги подменят, а заради нас самите, защото ако ние не обичаме България, няма кой да я обича.

Поклон пред паметта на нашите родни бащи и майки, братя и сестри, загинали мъченически под ятагана на поробителя! Поклон пред паметта на тези мъченици за вяра, род и родина!“ – завършва словото си владиката.

В литийното шествие до Мазволей-костница „19 юлий 1877“ се включиха областният управител Гергана Микова, заместник-областният управител Петя Чакърова, заместник-кметът Иванка Сотирова, народният представител Маргарита Николова, ексминистърът на вътрешните работи Румен Петков, директорът на Регионалния исторически музей Петър Калчев, началникът на отдел „Култура“ към община Стара Загора Диана Атанасова, общинските съветници Ангел Филипов и Михаил Михайлов, представители на патриотични организации и сдружения, както и десетки миряни, които положиха венци и цветя в памет на жертвите. В края на честванията бе открита и изложба, която представя по достъпен и разбираем начин историческите факти от събитията.

Автор: Благовест Илиев

#

spodelime