Позиция на Граждански клуб ЛИПА по повод на предстоящия местен референдум на 18 юни 2017 г.
- четвъртък, юни 8, 2017, 13:02
- Община
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Въпрос за местен референдум в община Стара Загора: „Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал „Бедечка“ по реда на Закона за общинската собственост и ЗУТ, при граници: от изток – бул. „Хан Тервел“, от запад – ул. „Иван Вазов“, от север алеята към предприятие „Труд“ и от юг – ул. „Христина Морфова“? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк, за сметка на бюджета или активите на Община Стара Загора.“
Според наличната информация по темата, земите в спорния район край „Бедечка“, предмет на Референдума, са иззети през 50-те години на миналия век в полза на ТКЗС от тогавашната власт, без да им е заплатено и без да са овъзмездени. През 70-те години тези същите земи са предоставени на общинско предприятие БКС за разсадник на фиданки. Междувременно през 1960 година със заповед №443 на ГОНС се отрежда парк „Бедечка“, но без да са определени границите му и да са процедирани по-нататъшни административни процедури. След промените от 1989 година собствениците завеждат съдебни дела за възстановяване на отчуждените им имоти, тъй като им се отказва издаване на съответните скици. Поради липсата на документи, потвърждаващи статута на парк „Бедечка“, съответно ги печелят. Те създават дружество „Бахчи Бедечка“ и със свои средства финансират всички следващи проектни процедури по обособяване на квартал „Бедечка“. Такава е ситуацията и според задълбочения материал по темата на арх. Беров, който в първите години след промените е бил главен архитект в Общината.
През 2012 г. на същата тази територия влиза в сила Общ устройствен план (ОУП) с подробни устройствени планове, които предвиждат там жилищно застрояване. Такова е юридическото състояние към днешна дата на района, предмет на местния референдум. И който твърди нещо друго, е трябвало да се обърне за съдействие към уважавания съд, където е мястото да се потърси справедливост, а не да се използват методите на площадната демокрация и политическото инженерство. Именно по тази причина е конструиран и въпросът за Референдума.
Нашето мнение е, че шумът около Бедечка беше преекспониран и прерасна в казус, който да се решава чрез референдум. При това в момент, когато градът ни Стара Загора спечели за първи път националната класация за „най-добър град за живеене“. С тази тема за местен референдум някой се опитва да подмени дневния ред на старозагорските граждани, като си играе на политическо инженерство, спекулирайки с високочувствителния екологичен рефлекс на старозагорци.
След толкова медийно облъчване с пост истини и с чисти лъжи, включително от национални медии, може би е разбираема формиралата се нагласата на част от съгражданите ни да подкрепят референдума. Едва ли има някой лично незаинтересован от ситуацията, който да не желае в града ни да има повече паркове и зеленина. Но ако не се оставяме да ни води само емоцията (и манипулациите), трябва да си зададем въпроса – на каква цена? Всъщност този въпрос си го задаваме постоянно, когато правим нещо в собствената си къща, в собствения си двор. А защо сега го подминаваме с лека ръка? Та нали ние (а не софиянци) ще трябва да плащаме. Със сигурност нашите деца, а може и внуците ни. Дори по най-груби сметки необходимите средства за обезщетяване на собствениците и изграждането на парка ще надминат половингодишния бюджет на община Стара Загора, без да можем да оценим съдебните разходи (и времето) за обжалване на съдебните процедури. Плюс проблема с построените вече кооперации. За такова решение биха ни се учудили и най-богатите градове. А ние, ако вземе такова решение, трябва да определим от какво да се лишим – от средства за образование, за здравеопазване, за техническа и зелена инфраструктура, включително за озеленяване на други квартали… Нека да мислим с грижата за добър стопанин. Това е отговорната позиция.
Граждански клуб ЛИПА е за зачитане интересите на общността и зачитане на частната собственост – двата принципа не бива да се противопоставят. Нека законът, пазарът и времето да регулират бъдещото развитие на този район от Стара Загора. В него се намира Старият чинар – най-старото, над 700-годишно дърво в Общината, което благодарение на активните действия на клуба ни ще бъде съхранено за още много години. Дървото вече е един от символите на нашия град, а зоната около него е любимо място за отдих на жителите и гостите на Стара Загора. Това не е място, което да използваме за конюнктурни цели. Иска ни се това дърво да ни обединява. Защото обединени ще бъдем по-силни.
#
