Слово на председателя на БАС – Стара Загора Донка Черковска пред областно събрание на Съюза, 27 април 2017 г.

STZAGORA.NET
*

Здравейте, приятели,

Отмина 11 април – Международният ден на бившите политически затворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войната. Ден – зареден с огромна скръб по милионите жертви на фашизма, унищожени в газовите камери и пещи на концлагерите, бесени и разстрелвани по затвори и полицейски участъци. Този ден отбелязват в Германия, Дания, Белгия, Гърция, в Европа, Азия, Америка и Австралия, защото на този ден през 1945 г. Съветската армия влиза в Бухенвалд.

11 април е и радостно ликуване, защото е сложен край на най-черния период от съвременната история. Този ден бележи края на ада на най-масовото изтребление на хора.

Предстои ни и 9 май – Денят на Победата над фашизма. И на този ден ще почетем паметта на падналите войни от Антихитлеристката коалиция и ще отдадем нужното признание на народите, на всички борци по света против фашизма.

На 26.10.1944 г. е сключен Договор за мир за България между Великите сили – победителки във Втората световна война и победена Германия. В чл. 5 на този договор, по-късно част от Парижкия мирен договор, са клаузите за Народния съд. Поетапно, по същия начин са съставени и народните съдилища във Франция, където са осъдени 90 хиляди, в Белгия – 53 хиляди, Холандия – 45 хиляди, Чехословакия – 48 хиляди, Унгария – 26 хиляди, Дания – 15 хиляди… В България са осъдени 9 хиляди: 2730 на смърт, 1035 доживот, 5020 на различни срокове и 1516 са оправдани.

Днешни писачи съобщават, че Нюрнбергският трибунал дал само 12 смъртни присъди, а Старозагорският Народен съд – 41, но спестяват факта, че Нюрнбергският трибунал е съдил само главнокомандващи армии.

Присвоиха си и Гео Милев, защото бил анархист. Вярно, но за съжаление, това не го спаси. Заради гражданската му и антифашистка позиция той „безследно изчезна” в полицейските подземия на 33 години.

България е част от този преживян ад от човечеството. Затова ние днес протестираме, че на 29 март т.г. беше поставена на фасадата на ДТ „Гео Милев” мемориална плоча в памет и почит на осъдените от Народния съд в Стара Загора.

Това е циничен акт.

Протестираме, защото както е в целия свят, и в България не може да има давност за фашистките изстъпления от 1923 г. до 1944 г. За този период Антон Страшимиров писа „Клаха народа си, както и турчин не го е клал”.

Протестираме и срещу медийното затъмнение, срещу медийния страх от фактите в нашите основателни протести.

Моля ви, запомнете тези цифри. От 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. фашистката власт в България е убила 1 министър-председател, 25 министри, 120 народни представители и 315 членове на централните ръководства на БКП, БЗНС и РМС.

Само за три години – от 1941 г. до 1944 г., когато България е била сателит на Германия, в България са избити повече от 9 хиляди партизани, ятаци, нелегални… Само в затвора в Стара Загора са екзекутирани 184 осъдени на смърт политически затворници, от които 22-ма непълнолетни под 18 години. Изгорени или взривени са 2139 къщи на антифашисти, 25 от тях са в Старозагорска област, една от тях е двуетажната къща на моите родители. Само в Старозагорска област са изплатени 12 милиона лева, по 50 хиляди за отрязана човешка глава. Смятайте! Няма значение курса. Прави 240. Квитанциите за тези пари са намерени в техните полицейски документи. В България са изплатени 64 милиона или 1280 отрязани човешки глави.

Цинизъм и гавра е, господа днешни управляващи, да почитате палачите на собствения си народ. Още са живи хората, видели това със собствените си очи или преживели това. Те са тук между нас. Тотьо Бакалов, тогава 17-годишен, с десетгодишна присъда, политически затворник в Старозагорския затвор. Мария Йовчева, тогава 15-годишна, помни младия Велко Йончев от нейното село Кръстевич, след нечовешки изтезания, с избодени очи и счупени пръсти, залят с бензин, жив изгорен за назидание на селото. Помни набучената на кол човешка глава и още 16 глави човешки, натъркаляни пред общината в очакване на полагаемото заплащане. Ганка Добрева, тогава била 17-годишна доброволка на фронта, била охрана отвън на театъра, когато са чели присъдите на Народния съд. Никога не би могла да забрави това. Когато слезли от влака майките и съпругите на избитите антифашисти, облечени в черно и тръгнали към театъра, почерняла цялата улица от гарата до театъра. Гледката била страховита. Актрисата Иванка Антонова ми е разказвала за майката на 20-годишната Иванка Терзиева, която стояла като черно кубче, седнала на тротоара до стената на Радио Стара Загора, и повтаряла като в сън „Върнете ми го! Искам си детето…” Когато извели осъдените, грабнала чехлите си и налетяла срещу тях… Майка ми е била в една килия в полицейския участък в Стара Загора с Иванка Терзиева и с брат ми, тогава на 13 години. Преди да издъхне, Иванка била довлечена в килията, кървав труп все още дишащ. А 20-годишната Гита Господинова, рязана пред по-малкия си брат Георги, а братята Албалах, 20-годишните насякани момчета…

Списъкът е страшен и дълъг.

Жесток цинизъм и гавра е с паметта на всички тези жертви да поставяте днес мемориал на техните убийци.

И какъв обществен знак давате с това, господа управляващи, питаме ние!

Приятели, запомнете!  Моля ви, запомнете!

В България за 3 години от 1941 до 1944-та, са избити 753-ма двадесетгодишни. Имаме снимките им с дата и място на раждане, дата и място на екзекуцията им. Като прибавим и тези 22-ма непълнолетни от Старозагорския затвор, обесени за политическите си убеждения, на които костите от масовия гроб лежат тук, под тази Братска могила …

Нима не е достатъчно само това, за да се засрамят тези, които днес стоят до новия мемориал. Познавам ги добре, те са репресирани толкова, колкото аз съм космонавт. Тук с доза уважение ще кажа, че истинските наследници на осъдените не са между тях, защото ако не всичко, те знаят поне част от истината. Освен това, те знаят добре, че законът им позволява и днес да предявят иск за преразглеждане на всяка една присъда. Това е много важно. В Народния съд няма общи присъди. Присъдите са само индивидуални. Точно затова е недопустимо да се оневиняват всички в една мемориална плоча. Може да има индивидуални претенции, но да оневинявате фашизирани висши полицаи, богатяли срещу отрязани глави човешки, наистина си е гавра  и цинизъм към България и българския народ.

Да прочетем историята докрай като общество означава да кажем истината и от двете страни. Да напишем в учебниците цялата истина за братоубийствената война в България от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. и тогава да напишем за жестокия Народен съд или за жестоката, но необходима справедливост. Без цялата истина за жестокостта на онова време, всичко останало е ескалиране на обществена омраза и нарочна несправедливост.

Никога досега не съм изговаряла публично тази антифашистка болка, щадейки близките на осъдените от Народния съд, защото те не са виновни заради родителите си. Но днес това е предизвикан отговор от гаврата с паметта на толкова жертви, заплатили с живота си своите политически убеждения.

Това предизвиква нашия протест срещу политиката и политиканстването на тези, които днес използват безпардонно жестокостта на онова време и болката на хората и от двете страни за лични и партийни интереси, за политически домогвания и обогатявания на нереализирани мераклии за власт. Днес именно, в неистовата битка за власт и пари, такива продават и история, и памет, и вяра, и бог заради интересите си, за сметка на толкова човешка болка и от двете страни.

Приятели скъпи, извинете ме, моля ви, ако езикът ми е грапав, не празничен и съвсем не женствен. Това е от болката, обидата и несправедливостта.

Благодаря, че сме заедно днес.

Благодаря, че сме много.

*  *  *

Каним всички на представянето на книга, посветена на 70 години от Парижката мирна конференция „България на мирната конференция Париж, 1946” с автори Славчо Васев и Крум Христов на 4 май 2017 г., четвъртък, от 18.00 часа в зала 2 на комплекс „Верея”, и на среща-разговор с проф. Искра Баева на 9 май, вторник, от 19.00 часа в зала 1 на комплекс „Верея”.
#

бутони за социални мрежи