Кандидат-депутатът от листата на ГЕРБ в Стара Загора Димо Димитров: За да спрат имотните измами, всеки подпис трябва да бъде полаган пред нотариус

STZAGORA.NET
*
Димо Димитров е под номер 16 в листата с кандидати за народни представители на ГЕРБ за 27-ми Старозагорски избирателен район. Той е адвокат, общински съветник, член на Постоянната комисия по законност и обществен ред и на ПК по териториално и селищно развитие и транспорт. Президент е на Лайънс клуб “Стара Загора – Тракия” и е председател на старозагорския клон на Съюза на юристите в България. Обърнахме се към него с наболелите въпроси за това, как могат да бъдат пресечени имотните измами, какви промени в съдебната система са наложителни и какъв би бил кръгът на ангажиментите му в Народното събрание, ако бъде избран за депутат.

- Г-н Димитров, какво куца в нормативната ни уредба, та през всичките години на прехода не успяхме да се преборим с имотните и всевъзможни други измами?
- Много неща в законите ни не са на нужното ниво. Най-честите случаи в моята адвокатска практика са на основата на запис на заповед – ценна книга, в която длъжник поема ангажимента да плати определена сума на своя кредитор, от когото е взел пари, при това с голяма лихва. Но се случва да се появят и мними “кредитори” – човек, който не е давал на никого пари, но иска да получи такива от жертвата си с измама. С тази цел той например фалшифицира подписа на определен гражданин, като го набеждава, че му е длъжник. И подава заявление в съда, което външно има всички необходими атрибути на Запис на заповед – сума пари и подпис. Длъжникът научава, че е осъден, когато получи покана за доброволно изпълнение от държавен или частен съдебен изпълнител. Човекът се хваща за главата, отива в съда, вижда фалшивия документ – и започва да доказва, че няма сестра, образно казано. Всичко това ще води до рецидиви, докато не въведем необходимите корекции.

- Какво реално може да се направи от законотворците, за да не се допускат такива измамни схеми?
- Би следвало да се приеме такава законодателна промяна, че подписът на длъжника да преминава през задължителна нотариална заверка. Да, това ще е допълнителен разход, но пък ще даде сигурност. Няма да е като сега – на базата на една хвърчаща хартия всеки да е в риск да попадне в лапите на разнокалибрени измамници или на имотната мафия, тъй като при образуването на дело се стига до възбрана на понякога и единствения имот на набедения за длъжник. И за него започва едно ходене по мъките, докато се докаже, че не дължи нищо. Но междувременно той дава пари за адвокат, плаща държавна такса от процент върху сумата… И доста народ така си отиде. Понякога собственик на имот, взел пари от заложна къща, между другото подписва и пълномощно, с което тя получава правото да продава имота му, като го прехвърля многократно, докато в един “прекрасен” ден клетникът научава, че вече няма нищо. Опарилите се по подобен начин у нас са стотици. Затова общественият интерес да се намери адекватен механизъм за противодействие на измамите е много голям.

- Как може да се въведе в практиката проверката на лицата, които са се явили пред нотариус, за която говорите?
- Това изисква промяна в чл. 417, т.9 от Гражданско-процесуалния кодекс относно Заповедното производство, за да се гарантира авторството на задълженото лице и да спрат злоупотребите с тази ценна книга. Записни заповеди се появяват и по друг начин. Например, когато човек отиде в заложна къща, тя му дава определена сума пари, при което се случва длъжникът да се подпише на празен лист. Тогава става страшно, тъй като вече е налице истински подпис. След което върху празното място на листа се появява принтиран текстът на записната заповед. През последните години по различни схеми “изгоряха” както българи, така и чужденци, което се отразява негативно върху имиджа на страната ни. В играта влизат и фалшиви удостоверения за наследници, фалшификации на протоколи при смяната на управител на фирма или на съдружник, с последваща разпоредителна сделка с имот, собственост на дружеството и т.н. Тези примери водят към същата необходимост – законодателно да бъде уредено сделката да започва при нотариус. Нотариусите вече имат достъп до Националния автоматизиран информационен фонд за българските документи за самоличност. Това е тяхно силно оръжие в осъществяването на превенция относно истинността на личните докумети. Отделно от това те имат достъп и до Имотния регистър на Агенцията по вписванията, както и до националната база данни “Население”, в която е налична информацията за наследниците на починали лица.

- Какви законодателни промени са нужни, според Вас, за да се осъществи най-накрая толкова спряганата и желана през последните години съдебна реформа?
- В Закона за съдебната власт трябва да бъдат приети изменения в посока към утвърждаване на съдийското самоуправление. Тоест да се ограничат възможностите за административно влияние върху независимостта на съда. Чрез изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс трябва да се ограничи възможността делата да бъдат връщани за допълнително разследване, като по този начин ще се съкрати значително времето на цялото наказателно производство. Необходимо е и да се създаде възможност за по-бързо изпълнение на влезлите в сила присъди, тъй като не са редки случаите на осъдения да бъдат дадени примерно две седмици, за да отскочи да си вземе от дома четката за зъби, през което време той “потъва” и става неоткриваем. Затова след постановяване на окончателното решение на съда, още от съдебната зала, той трябва да бъде задържан и пътят му оттам да е директно към затвора. Това може да стане след промени в НПК и в Закона за изпълнение на наказанията. В Наказателния кодекс пък е необходимо да бъдат въведени съвсем нови състави, касаещи борбата с финансовите престъпления и киберпрестъпленията.

- Вие лично в каква посока бихте работили в Народното събрание?
- На първо място ми се иска да видим промени в Конституцията, чрез които да отпадне имунитетът на народните представители. Те трябва да станат равни пред закона с всички други български граждани. Ще работя за развитие и насърчаване на електронното правосъдие, за ефективна, бърза и справедлива администрация и съдебна власт. Нужна ни е и реформа в юридическото образование, тъй като няма справедливо правосъдие без качествени юристи. Тук много може да помогне въвеждането на единен държавен изпит за всички юридически факултети в страната. Ще действам и за въвеждането на мълчаливо съгласие като мярка срещу корупцията по ниските етажи на властта. Необходим ни е и нов закон за съдебната експертиза (вещите лица). Разбира се, трябва да търсим и бързо решение чрез актуализиране на законови и подзаконови документи, както и чрез изготвянето на нови законопроекти, за намаляване на административната тежест, за което преди няколко дни говори в Стара Загора и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Бюрокрацията еднозначно трябва да бъде свалена от бизнеса, фирмите и гражданите, ако искаме да ускорим развитието на България.
#

социални мрежи