Иван Тодоров, дългогодишен ръководител на местни и национални строителни обекти: От Военен терен през 1977 г. извираха по 30 литра вода в секунда, но ги вкарахме в канализацията

STZAGORA.NET
*
След като е прочел публикацията ни за зеленото топло езеро на Военен терен, старозагорецът Иван Тодоров се свърза с редакцията, за да разкаже още любопитни подробности за това място – такова, каквото го помни от 70-те години на ХХ век. Тогава той е участвал в строителството на Целодневната детска градина №35 “Свобода” на ул. “Хан Аспарух” (на завоя за НАП), която е в непосредствена близост до вододайната зона. Ето неговите спомени:

“Навремето Министерството на отбраната реши покрай жилищните блокове на Военен терен да вкара и една детска градина за нуждите на квартала и града. Аз бях технически ръководител на строежа. Обектът беше започнат през 1977 г. от воините-строители от поделение 42210 Стара Загора с командир полковник Караславов.

Първото, което ме впечатли, беше, че на това място имаше една ниска едноетажна и порутена сграда, която беше подпряна с греди косо отстрани, за да не падне. Оказа се, че тя за последно се е ползвала за дом за възрастни хора. Но сградата е била и първата военна болница в България след Руско-турската война. Тя е от това време. Руснаците са я снабдили с военно-медицинско оборудване и инструменти, и са направили в нея военен лазарет. Може да се каже, че това е била първата военна болница в Стара Загора. Неслучайно по-късно новата Военна болница беше разположена в съседство, през улицата. По-горе беше и Щабът на дивизията на Строителни войски. Там имаше и няколко много стари сгради, останали от турско време, с много дебели стени и тесни прозорци, които са били използвани за кауш (арест). После ги използваха за караулно помещение и разни други работи.

Детската градина я проектира проектантската организация ПРОМО на Министерството на отбраната. Кой знае защо панелите за нея ги караха чак от Видин, въпреки че такива правеше и старозагорският Заводостроителен комбинат (ЗСК). Започнахме да копаем – сградата е на ивични основи на дълбочина до 4 метра. Всичко отдолу бяха сухи каменни зидарии – в една посока, под тях – в друга посока и т.н. Разбрахме, че на това място са наслоени културни пластове от много епохи. Строени са сгради върху сгради. Но това тогава не предизвика масови разкопки – да се види, да се открият римските основи, върху които беше натрупано всичко това.

Там открихме правоъгълни водопроводи, направени от плочи, иззидани с хоросан. С размери примерно 40 см ширина на 25-30 см височина, през които тече вода, идваща отгоре. Това беше магистрален водопровод, който е слизал надолу към града. Никой няма да строи самоцелно водопровод, ако няма някакви стойностни сгради.

И като започнахме да копаем, започна да излиза много вода. Както сега в момента тя излиза вече на ниво терен. Тогава се наложи допълнително проектиране, за да се направи дренаж, който обхвана детската градина от северната й страна на запад, после надолу. Той обра цялата подпочвена вода, която излизаше. Като технически ръководител на обекта първата ми работа беше да сигнализирам в тогавашното ВиК – говорим за 1977 година. Обадих им се и казах, че излиза вода с дебит около 30 литра в секунда. Това е огромно количество. Моят преподавател по хидравлика навремето ме е учил, че 3 литра в секунда представляват вече промишлен интерес. А там водата беше 10 пъти повече. Огромен дебит.

Предложих им – ако не може да се ползва за питейни нужди, понеже има специални изисквания за чистота, да изкараме водата поне на един хидрант на подпорната стена, вън на оградата. За миене на улици – да се пълнят цистерните, както и за разни други работи, за да не се използва за това питейна вода. Но ми беше отговорено, че градът е достатъчно водоснабден и няма нужда от това. Погледнаха доста така… За момента явно не е било необходимо, макар че знаем на какъв тежък воден режим беше подложена в течение на 40 години Стара Загора – той бе премахнат окончателно едва през 2008 г., по времето на сегашния управител на ВиК инж. Румен Райков.

От по-възрастни колеги съм чувал, че по-горе, в поделението, имало иззидан водоем с обем около 200 куб.м, който е пълен с вода и се зарежда отгоре, от хълмовете на Аязмото, а може би и откъм вододайната зона Бешбунар над Бирената фабрика.

Много интересно е и друго: от 50-те години докъм края на 60-те години по ул. “Августа Траяна” от ъгъла на Митрополията, където сега е параклисът, до ДНА и после по “Хан Аспарух” до “Раковска” имаше от северна страна широк отворен канал, с решетка отгоре. Той обираше всички подпочвени води, тъй като това бе много силна вододайна зона и водите непрекъснато идваха отгоре. Те не бяха хванати. Старите старозагорци го помнят това нещо. Каналът беше с ширина може би 70-80 сантиметра и вървеше по цялата улица от край до край.

И когато изкарахме тези 30 литра вода в секунда при детската градина, ни казаха, че трябва да я вкараме в канализацията. И ние я заустихме в първата шахта на “Раковска” – на кръстовището с “Хан Аспарух”. Така беше.

Над детската градина, от северна страна, където сега е зеленото езеро, имаше тераси. На второ и трето ниво – на двете тераси, проектираха два панелни блока за военните. Но още като започнахме да копаем към 1982-1983 г., излязоха едни мраморни колони, капители, едни уникални римски мозайки… И замразиха обекта. Сега част от тези мозайки са експонирани по стените във фоайето на Община Стара Загора. Те са от там вадени.

Кореняк старозагорец съм и помня как градът започна реално да се променя към 1956-1958 година по времето на кмета Йордан Капсамунов. Тогава той промени облика на Стара Загора изцяло и му даде европейски вид.”

Допълнено от наши читатели

Димитър Танев: С благодарност към Иван Тодоров за тази информация. Само ще допълня, че в Стара Загора имаше още няколко вододайни зони, от които водата се насочи към градската канализация за отпадни води. Едната е при строежа на музея, там с години течеше вода по “Руски”. Другият източник на питейна вода беше при строителството на блока на СТРОИТЕЛНИ ВОЙСКИ, където беше сладкарница “Опера”. В западната част на парцела се намираше спортна площадка с баскетболно игрище. В района на игрището имаше дълбок кладенец и от него поливаха червената пръст от смлени тухли, това беше стандартната настилка през 60-те години за игрищата и се пръскаше преди състезания, за да не се вдига прах. Минаха години и дойде ред за разширение на Радио Стара Загора. При задълбаване на обекта попаднахме на много вода, даже заземителните шини останаха във водата, което беше добре. Наля се бетон с голяма дебелина и проблемът се реши, но временно! Започна оборудването и на нов трафопост за нуждите на телевизионното студио, което се очакваше да е пак първото след София. Това е друга тема. Но какво се случи след монтажа на голямото електрическо табло и генератора за локално захранване на Радиото? Водата от затрупаната с бетон основа изби през каналните блокчета за високоволтовите кабели и се наля в основата на таблото. Дойде строителна фирма и поръчахме отводняване. Наложиха дренажните тръби и я отведоха в канализацията за отпадни води. Сигурен съм, че има още много места с подобна съдба. Жалко че не е било по времето на Капсамунов, както спомена г-н Иван Тодоров, защото той като кмет на Стара Загора остави ярък отпечатък след себе си и не би допуснал водата да замине в канализацията. Двете изкуствени езера са негово дело.
#

spodelime.com


echo
Copyright © 2023 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн