Река бликна насред Стара Загора от топъл зелен извор

четвъртък, януари 26, 2017, 20:45
Акцент на деня
Добавете коментар

STZAGORA.NET
*

Изворът - незамръзнал и зелен. Оттук водата тръгва да се просмуква надолу

Разливът по ул. "Хан Аспарух" - в ярък контраст с леда наоколо

Гражданин, забелязал изпод корените на дърво до Целодневна детска градина №35 “Свобода” (ул. “Хан Аспарух” – разклонът за НАП) да блика изворна вода, е сигнализирал вчера за проблема на Горещия телефон на Община Стара Загора 0800 157 37. Оттам предали сигнала на звено “Озеленяване и комунални дейности”. При направената проверка се установило, че наистина се касае не за спукан водопровод, а за извираща изпод земята вода. Сигналът е бил предаден по-нататък на звено “Инвеститорски контрол”, за да се възложи отстраняването на проблема на фирма-изпълнител.

Поинтересувахме се на място за какво точно става дума и ето какво установихме: Още отдалеч се вижда, че по ул. “Хан Аспарух”, от Ремиза към ДНА, се е проточила дълга мокра следа от преминаващите през протеклата вода автомобили. На самия ъгъл на детска градина “Светлина” се е оформил истински извор с нападали в него сухи листа. Водата прави разлив по тротоара и оттам слиза на пътното платно, където се поема от шахтите на уличната канализация.

Но уличният извор се оказа само върхът на айсберга. Зад детската градина, вляво от отклонението към НАП и източно от бетонната ограда на военното поделение, на пустеещо от десетилетия равно място, през което почти никой не преминава, видяхме, че се е оформила голяма вододайна зона. Вчера тя беше покрита със сняг до колене. В единия й край, въпреки че всичко в Стара Загора тези дни е покрито с твърд като стъкло лед, се натъкнахме на голямо незамръзнало естествено езеро. Нещо повече! Кристално прозрачните му води са пълни с яркозелена листна водна растителност, очевидно развиваща се там от месеци или дори години, която, изглежда, се чувства съвсем комфортно в лютия януарски студ. Всичко наоколо е изсъхнало, сиво и унило, само водата е като оазис, цъфтящ от живот.

Това е неопровержимо свидетелство, че извиращата тук от земните недра вода е доста топла. Което е в съзвучие с легендата, че Стара Загора е разположена върху огромно топло езеро. Но дали е само легенда? В северния край на Околовръстния път, до разклона за Казанлък, от сонда, бита преди години, извира минерална вода. Навремето този извор беше доста популярен и край него по всяко време имаше коли на старозагорци, дошли да си налеят вода за пиене.

Разбираемо е, че цялата тази водна маса ще потърси изход в някаква посока. Вероятно досега тя е потъвала отново някъде под земята. Не е ясно какво точно се е променило или объркало, но ето че сега я виждаме избила на 100 метра надолу в ниското, на самата улица. И ако земекопните машини не успеят да я спрат, може би ще опита да текне и още по-обилно надолу през града.

Директорът на ЦДГ №35 “Свобода” Пенка Апостолова сподели пред медията ни, че оводняването на терена е започнало преди 17 години, в началото на новото хилядолетие. През годините на няколко пъти вода е избивала недалеч от сегашния извор, в посока към ДНА, на ръба на оградата на градината и тротоара. Сега е потекла отново около Нова година, като разливът по тротоара създава известен дискомфорт на минаващите оттам, както и на родителите с деца, ползващи градината. “Идваха от ВиК, вземаха проби, и се оказа, че водата не е питейна, но не може да се разбере откъде точно идва” – съобщи Пенка Апостолова.

В първите си коментари прочелите новината старозагорци споделиха следното:

Иван Тодоров: Аз бях технически ръководител на обект ЦДГ №35. Обектът се строи през 1977-78 год. от воините-строители от поделение 42210 Стара Загора с командир полковник Караславов. Разположен е на Военен терен и беше построен за нуждите на квартала. Сградата е построена на мястото на стария старчески дом – едноетажна сграда, която беше в окаяно състояние. Тази сграда е била първата военна болница след Руско-турската война. Тук руснаците оставят военно-медицинско оборудване и помагат да се направи този лазарет. Теренът северно от градината беше предвиден за изграждането на два жилищни панелни блока за нуждите на военнослужещите, но се откриха богати археологически ценности от римско време и обектите се замразиха. Уникалните мозайки са експонирани в залата на Общината. При изграждането на ЦДГ в основите дренирахме подпочвени води с дебит около 30 л/сек. (за информация: 3 л/сек. вече представляват промишлен интерес). Открити бяха водопроводи от каменни плочи с правоъгълно сечение. На по-горно ниво северно от ЦДГ до старата дърводелска работилница на поделението има водоем от римско време, с постоянен вток на чиста питейна вода. Тази подпочвена вода я дренирахме и вкарахме в първа ревизионна шахта на “Раковски”. Качеството на водата от района на Аязмото и Бешбунар е прекрасно. Тази вода е захранвала първия водопровод на града преди 2000 г. Не напразно качеството на старозагорската бира е на високо ниво. То зависи от технология и добра вода.

Дарина Петрова Михалева: Тази вода преди много години си е течала спокойно по “Раковска” и даже на времето е имало воденица, после е стигала чак до Пожарната . Това е горе-долу описанието на Чудомир в негов разказ. Мисля, че заглавието на разказа беше “На училище в Стара Загора“ .

Петя Ковачева: И при строителството на мястото на лятно кино “Култура” също бликна вода, тече така повече от седмица, докато я отведат в близка шахта. Но се е оказа, че е от стар водопровод и с добри питейни качества.

Димитър Танев: Бях свидетел на един разговор ,че съществува отвор, изграден от тухли, с размер достатъчен да пропълзи човек, който започва от “Беш-Бунар” и стигал до ДНА. В този район имаше доскоро обществена пералня, мисля, че оттам още тече една тръба с вода. Завоят на ДНА е бил винаги като вада! С бетонирането на тротоарите е възможно изместване на точката за оттичане. Връщам се на отвора, изграден от тухли! Разговорът продължи, че някакво момче, а това беше преди 30 години, лазило с батерия от “Беш-Бунар”и излязло в района на ДНА. Не знам защо, но ДНА е някакъв възел на ВИК! Преди повече от 55 години от ДНА течеше вода като река по ул. “Руски” и стигаше до гарата.Това беше царството на лодките . От корите на боровете си правихме лодки и ги придружавахме почти до гарата. По късно разбрах ,че оттам е потекла първата вода за водоснабдяването на Стара Загора от водопровод “Дунавци ” и водата е текла с месеци за проба и пречистване на тръбите.