Политологът Първан Симеонов: Ако има криза, тя е, че не можем да възприемем смяната на властта като нещо нормално

STZAGORA.NET
*
- Г-н Симеонов, споделяте ли виждането на Цветан Цветанов за 20% вероятност за нов кабинет в този парламент?
- Все пак смятам, че от днешна гледна точка по-вероятното е да се стигне до избори, а не до кабинет. Не е изключено, но е малко вероятно. Те сега са малко ошашавени всички и нямат план, и точно затова са много искрени – казват си всичко. Но като че ли опитът да се направи кабинет става все по-несъстоятелен. При цялото ми уважение към всяка една парламентнарна група – идеята да има правителство е важна, но не е ли по-важна идеята да има пълноценно правителство? Един опит за правителство сега би имал смисъл само като един политически борд. Като някакъв стабилизатор, като някакъв ограничител. Временно управление, което да свърши няколко неща и да си ходи. Програмно управление. Друг смисъл не би имало. И затова ми се струва, че по-скоро с мисълта, че трудно ще стане, взеха да свикват всички, включително и ГЕРБ. Но явно СДС не могат да свикнат още. Не казвам Реформаторския блок. Той в неговата цялост по-скоро е скептичен. Само СДС и може би част от по-малките формации обмислят все още някакъв вариант. Но и обществото вече свикна с мисълта за предсрочни избори. Макар че преди президентския вот нагласите не бяха такива. Но това е нормално.

- Движение България на гражданите поставя условие за бързо приемане на антикорупционния закон. Как тълкувате това?
- Антикорупционният закон беше един от приоритетите на това управление. Той е разписан, оставаше приемането му. Имаше воля, бяха нанесени корекции, имаше голям дебат на тема “неподписани сигнали” и т.н. Но всичко това в един момент се забрави. А този закон е една от основните инициативи на реформаторите и на ДБГ в частност. Нещо като пенсиите за патриотите – тема-флагман. Струва ми се, че с изказвания като това за антикорупционния закон – доста гневни изказвания, впрочем, “България на гражданите” също потегля към изборите.

- Дали трагичният случай в Хитрино може да обърне нещата?
- Би могло. Хитрино може да накара някои хора да се замислят. Но все пак вариантът “кабинет” остава много по-малко вероятният. Случаи като Хитрино показват смисъла от това, да има пълноценно управление. То и в момента има такова, на практика. Защото има парламент. Второ, министрите от този кабинет действат. Друг е въпросът, че част от тях действат като за последно, което не е най-добрата новина. Правят едни неща, дето е много съмнително защо ги правят в последния момент. Трето, ако трябва да бъдем честни, не е малка вероятността някои от тези министри да останат като служебни, защото това е най-логично, най-простичко. Четвърто, все пак ние се намираме вече в условия на предизборно време. Дали ще отложим с някой и друг месец или не, ситуацията е такава, че кара политиците да се държат рекламно. А като го правят, полагат всички усилия – търчат на много фронтове, показват се по телевизията… Тоест това правителство в момента го има, има парламент с него, правителството дори има шанс да остане една част от него, да не кажа цялото, и на всичкото отгоре – почти сигурна предизборна ситуация, която го прави свръхактивно. Тоест ситуацията в момента в страната не е чак толкова лоша. Казвам го с целия черен хумор, за съжаление. Защото, да се върна към въпроса Ви, Хитрино е един трагичен инцидент. Тъжно и гадно е, ако един трагичен инцидент е нещото, което ще определя посоката на политическите събития в България. Тя би трябвало да се определя само от здравия разум и от отговорността на участниците в тях. Нужни ли са такива трагични събития, за да им припомнят това?

- Дали ще успее Борисов да управлява до инагурацията на Румен Радев?
- Аз не знам дали иска, обаче. Те могат да задържат този мандат известно време. Да настане ваканционно време. Възможен е и такъв вариант. Но пак казвам – дали Борисов иска? След като самият той каза, че няма да дава министри за служебния кабинет, няма да дава и себе си. Вариантът той да остане министър-председател на кабинет, който на практика е служебен, пък макар и в същия персонален състав и структура, ще бъде в противоречие с едно от предишните изказвания на Борисов. Вариантът това правителство да остане до инагурацията и да не се стига до служебно, е малко съмнителен от конституционна гледна точка, но СДС твърдят, че можело. От друга страна, поставете се на мястото на СДС. Ще бъде съвсем смешновато да хванат мандата и да го държат, да го скрият и да кажат – няма да го върнем! Всичко е възможно, но, както се казва, никога не е късно да станеш за смях. Това е най-опасното за всичките участници в тия шахматни разигравания. Второ – най-нормалното нещо на света е да се смени една власт. Най-нормалното е един премиер да каже – чета правилно сигналите от Президентските избори, хората искат промяна, подавам оставка, за да може да рестартираме системата. Най-нормално е хората да гласуват на референдум. Случиха все нормални неща, а ние сега със суетнята си ще ги направим ненормални. Слава Богу, никаква икономическа криза нямаме. И дано не си я причиним зорлем. Ако има криза, тя е, че не можем да възприемем смяната на властта като нещо нормално. Това е лошо, това показва някакво отвикване от демократичната процедура. Какво драматизираме толкова, не разбирам.

- Интересно каква е позицията на великите сили в тази ситуация.
- За Русия е ясно – няма против да ни държи наблизо и да внася напрежение в тила на Запада, какъвто сме ние. Нейните геополитически стремежи са нормални за една велика сила с глобални амбиции. Що се отнася до Турция, текущата й политика разглежда България като част от един емоционално-исторически ареал. Щатската позиция още не е ясна въобще, при тях има смяна на властта. Европейската позиция – вече за това е илюзорно да говорим. Досегашните опити за единна политика по външните работи, за единна, субектна позиция, се провалят, защото има различни национални интереси. Така че западните авторитети изчезнаха. Нямаме за какво да се хванем – ония неща, за които обикновено се държахме, с които се синхронизирахме и по които се равнявахме, ги няма сега. В това положение на неизвестност, на загуба на традиционни жалони, България трябва да прави няколко неща: първо, да не се скарва с никого, т.е. да балансира. Борисов това и прави. Второ – да бъде стабилна. Защото в този момент нашите партньори на Запад друго толкова не ги интересува, колкото да не произвеждаме проблеми. И трето, ако България с нещо боде очите на Запада в момента, то е това, че беше избран президент, който звучи много по-близко до Русия в сравнение с предишния. И една от основните политически сили стана доста радикална в изявленията си, на всичкото отгоре можеше да вземе и мандат. Това е. И ако може, да не се превърнем за две седмици в проруска държава. В тези неща ако сгазим лука, ще направим на някого впечатление. В противен случай ще си бъдем доброто старо място на ъгъла.
#

сподели бутон