Антон Андонов, член на Изпълнителния комитет на ВМРО-БНД, и Гергана Микова, регионален координатор на НФСБ в Старозагорска област: В Европа трябва да разберат, че ако ние сме зле, и те ще са зле

STZAGORA.NET
*
- Кое е по-правилно – да превърнем бежанските центрове в затворен тип, или изобщо да ги закрием?
Антон АНДОНОВ: Въпросът има две страни. На първо място трябва да бъде преразгледано Дъблинското споразумение, което не работи. В сегашния му вариант – мигрантите да бъдат връщани в първата страна от ЕС, в която са регистрирани, то ще превърне България в един огромен бежански лагер. Тъй като ние, заедно с Гърция и Италия, сме гранична държава. Второто, за което ние настояваме, ако цитираме лагера в Харманли, където вече има около 2000 души, огромната част от които не са бежанци от войната, е този лагер да бъде трансформиран в затворен тип, тъй като градчето е достатъчно малко и започват достатъчно сериозни проблеми с хората – от битови кражби до насилие. Освен това тези, които не са бежанци от войната, да бъдат върнати там, откъдето са дошли – тоест в Турция.
Гергана МИКОВА: Ако трябва да бъдем реалисти, те няма как да бъдат абсолютно ликвидирани. Което означава обаче, че българското население трябва да бъде максимално добре защитено. В този ред на мисли аз съм за това, общежитията за бежанци да са от затворен тип. Особено що се отнася до икономическите мигранти. Крайно време е вече да бъде правена категорично тази разлика, тъй като в 70% от случаите не става дума за бежанци. Затова контролът в центровете трябва да се затегне много. В много случаи те още в Турция изхвърлят личните си документи и ние не сме длъжни да ги приемаме за такива, за каквито се обявяват.

- А имаме ли нужните лостове, за да връщаме мигрантите в Турция?
Антон АНДОНОВ: Това е въпрос на държавна политика. Ние имаме споразумение, което много ясно описва кои мигранти са политически, кои са бежанци от войните и кои мигрират по икономически причини. Няма невъзможни неща.

- Как можем да пазим още по-добре нашата граница?
Антон АНДОНОВ: Трябва да се завърши защитното съоръжение. Трябва и армията да бъде пратена на границата, а не само когато се налага в по-тежки случаи. Оттам нататък в България трябва да останат само хората, които наистина са бежанци от война или са политически емигранти, както са много ясно описани в съответните разпоредби. Вижте как гърците “запечатаха” тяхната граница с Турция по Марица и проблемите в градчетата около Александруполис, които са по жп линията, спряха. Този въпрос ние от ВМРО го развиваме още 2012-2013 г. Тогава ни охулиха, че искахме да строим ограда. Оказа се, че 3 години по-късно ние пак изостанахме, защото оградата не е построена. Но оградата е само средство. Трябва да има държавническа воля този проблем да се реши.
Гергана МИКОВА: Трябва да бъде още повече засилено присъствието на армията по границата ни с Турция. Не съм съгласна с хората, които твърдят, че е опасно да струпваме армия. Армията не се използва само във военно време, а и в мирно, когато се налага да се защитава населението. Тя гаси пожари, спасява от наводнения и прочие катаклизми. Така че нищо не пречи една по-голяма част да бъде разположена в граничните райони, особено там, където няма ограда. Когато бъде достатъчно добре показано и афиширано, че ние имаме много сили, разположени по границата, аз смятам, че това ще свърши своята работа, наред с физическото присъствие. Достатъчната разгласа също би била преграда пред един по-голям поток мигранти.

- Може ли да се каже, че опасността е толкова голяма, че вече ни е нужна по-твърда политика спрямо мигрантите?
Антон АНДОНОВ: Разбира се. Голяма част от мигрантите са хора, които по никакъв начин през следващите 200 години няма да могат да бъдат интегрирани в нашето общество. Те живеят в 13-ти и 14-ти век и идват тук с всичките си порядки, с които са свикнали да живеят в Афганистан, Ирак или Централна Африка. В лагера в Харманли огромното мнозинство са млади мъже на възраст между 20 и 30 години. А има съответните спогодби, според които всеки заловен на наша територия, който не е минал през контролно-пропускателен пункт, се връща в държавата, от която е дошъл.
Гергана МИКОВА: Отново зависи от вида на мигрантите – бежанци или икономически. Голямата цифра е в полза на икономическите авантюристи. Ние можем да бъдем милосърдни, но не трябва да бъдем наивници. Защото в крайна сметка сме изправени пред дилемата дали да защитаваме собствените си семейства и собствените си деца, или да се правим да добри и красиви и да защитаваме неизвестно чии интереси. Затова казвам, че не можем да закрием изцяло бежанските центрове, поне на този етап, но те трябва да бъдат от затворен тип и да не се допускат все по-масовите напоследък сбивания между самите мигранти. Това е нещо, което е недопустимо. И съм абсолютно съгласна с недоволството на хората, в чиито градове са настанени бежанци и които искат центровете да бъдат закрити. Защото те са много по-уплашени от нас. Можем да си представим какво означава, когато освен домовите кражби, освен немалкият ръст на престъпността, който имаме напоследък, да се добави и присъствието на потенциална опасност от подобен тип икономически авантюристи.

- Много хора у нас се дразнят от това, че пенсионерите ни живеят твърде бедно, а за мигрантите се отделят немалко средства…
Гергана МИКОВА: Аз също съм от хората, които се дразнят от този факт. И смятам, че държавата може да промени нещата в полза на нашите пенсионери. Виждаме как Унгария и Румъния, например, направиха така, че да взимат възможно най-малко от собствените си граждани, за да обслужват мигрантите. Убедена съм, че в тази посока и у нас има какво още да се направи. В този смисъл държавата ни е наистина длъжник на пенсионерите. Но пък и не става въпрос само за пенсионерите, разбира се. Като увеличаваме броя на мигрантите в тези градове, в които броят им вече е голям, ще се задъхват и болниците, и всички социални заведения. Защото те започват да подават заявления за помощи, те чакат на нашето здравеопазване… и това наистина е много притеснително.

- Значи сте за по-твърда позиция на държавата ни към мигрантите?
Антон АНДОНОВ: Ние сме малка страна, но сме равнопоставен член на ЕС. И България може да налага вето на неща, които не са в националния ни интерес. Но за съжаление откакто сме в ЕС, сме по-скоро приклекнали, отколкото отстояващи позициите си. В Конституцията са описани прерогативите и на армията, и на полицията по отбрана на националната ни граница. Законът е достатъчно ясен и изчерпателен в кои случаи нарушителите на границата се считат за заплаха. И няма нужда от самоорганизирани групи защитници, които лесно могат да избуят в нещо друго. Държавата има достатъчно лостове в лицето на армията и полицията, за да реши сама проблема.
Гергана МИКОВА: Категорично политиката ни спрямо мигрантите трябва да е по-твърда. И не само към тях, а и към начина, по който Европа ни възприема като вододел в момента. Ние трябва да убедим партньорите си в ЕС, че ако при нас е зле, при тях ще стане още по-зле. Защото ние сме праг.

- Но не сме и чак толкова привлекателен за мигрантите праг – поне досега не се задържаха за дълго у нас.
Гергана МИКОВА: Не сме, и до някаква степен това е и една от причините да нямаме такъв огромен поток. Но това не означава, че няма да има. Опитът подсказва, че в един момент големите страни ще променят европейското законодателство така, че да ги върнат при нас. Което ние няма как да понесем. И смятам, че няма човек в държавата, който да не е убеден в това. Всичко останало е политическо лицемерие.

- Премиерът Борисов отнесе доста критики за отношението си към Ердоган. Но може би тактиката му е оправдана предвид главния приоритет – безопасността на България?
Антон АНДОНОВ: В случая – да. Лошото е, че ние сме на границата, както винаги сме били при подобен тип нашествия. Проблемът е, че липсва цялостна европейска политика на тема “бежанци”. В Германия Меркел, която ги прие преди година, като им обещаваше чудеса, загуби катастрофално частичните избори. Истината е, че Европа няма обща политика по миграцията и е крайно време да си изработи такава. Защото тук пристигат не образовани лекари, инженери или ядрени физици, които да се интегрират в обществото, а хора, които веднага се прикачат на помощи към социалната система. Те живеят в техния си бит и култура и нямат абсолютно никакво намерение да се променят. Видяхте какво се случи и в Брюксел, и в Париж. А ситуацията ще продължи да ескалира.
Гергана МИКОВА: Определено смятам, че г-н Борисов няма голям избор в днешната ситуация. Доколко е реагирал правилно, ще покаже бъдещето. Според семантиката на думата “политика” не може да има само крачки напред. Има и вдясно, има и назад. Важното е да обслужват интереса на българското общество. Другото, което е важно, е, че трябва да има много по-твърд подход към останалите страни-членки на ЕС, защото видяхме, че имаше огромен отпор и срещу Унгария, и срещу Италия за това, че взимат по-крути мерки. Но когато човек е поставен пред избор да защити собствения си народ или нечий друг, който и да било той, мисля, че отговорното поведение е ясно какво трябва да бъде.
#

споделяне във facebook