С видеокамери и бодлива тел охраняват цех в Християново, жителите се оплакват от обгазяване

STZAGORA.NET
*
Непристъпен частен терен, охраняван кой знае защо с видеокамери и високи огради със спирали бодлива тел върху тях, е разположен в източния край на близкото до Стара Загора село Християново.

Не, това не e военен обект. Това е цех за преработка на череши, които се изнасят за Италия. Проблемът е, че от цеха от време на време вятърът носи към селото задушлива миризма, която пари на очите на жителите и ги задушава. Сигнала подадоха пред медиите в Стара Загора днес Антон Андонов – член на Изпълнителния комитет на ВМРО-БНД, и активистът на партията Иван Иванов. Самите те били алармирани от жители на Християново.

Наш екип днес посети Християново, за да проучи на място проблема. Посрещна ни кметът на селото Албена Динева, която ни обясни, че базата с десетина масивни постройки е принадлежала навремето на ОСО, след това е приватизирана. Преди 10-15 години я е купил италиански бизнесмен. Фирмата приватизатор е “Балкан-Черис” ЕООД (в Търговския регистър за управител на фирма с това име е посочен Микеле Санторели – б.а.). За пръв път кметицата е влязла в цеха през август, по време на единствената до тогава проверка от служители на РИОСВ – Стара Загора.

По близките дворове срещнахме хора от селото и ги попитахме за проблема. Ето какво споделиха те:

Никола, Анка и Филип

Руска Маринова: Да, има една много отвратителна миризма. На химикали. От какво е – не знам. Имам заболяване на щитовидната жлеза – просто ме задушава. Дразни на гърлото.

Никола Колев: Ей сега преди малко миришеше. Това са консерванти. Не знам какви точно, обаче пречи на очите – пари, когато е много. Зависи вятърът къде го кара. От цеха е. Отдавна е така. Работят вечер. Напоследък започнаха да се вземат мерки – това нещо трябва да се премахне. Имаше цял ред тополи край цеха – изсъхнаха.

Филип Крумов: Страшна работа! Преди два часа, като лъхна един вятър – не се диша. Вечерно време докъм 21-22 ч. е същата работа. Мирише! В тази махала, където съм аз. Направо те задушава. Нито можеш да си отвориш прозореца, а е горещо. Особено лятото – лоша работа. Казвам го – това е истината.

Анка Михалева: Какво усещам ли? Един мирис, едно парене, едно задъхване. Като мирис на сяра. Разбирате ли? Това нас ни трови. Появява се след 19 ч. вечер. Мислим, че е от черешите. Онази вечер към 17 ч. искахме да влезем вътре и да видим заедно с проверяващите от РИОСВ. Имаше работници, но не отвориха. Не пуснаха проверяващите. Това е, откакто има череши. От 3-4 години го забелязваме е и е сезонно. Като махнат черешите и продукцията, спира да мирише. Защитавам мене си. Защото аз се тровя и децата ми се тровят. Тези отпадъчни води… наръсили вар, доколкото разбрах. Не може ли нещо от тях да се вземе, да се изследва?

Извършената през август проверка на РИОСВ е приключила с протокол, в който са изброени използваните при консервирането химикали: калциев хлорид, лимонена киселина и метабисулфит (не е уточнено какъв точно – натриев или калиев, Е-223 или Е-224).

Химичните вещества се съхраняват в празно хале, пакетирани в хартиени и найлонови чували, натрупани на дървени палети, се казва още в констативния протокол на РИОСВ. Битово-фекалните и производствените води от площадката се отвеждат в шахта, която към момента на проверката е била запълнена на 80%, но по външния контур на площадката, близо до северната ограда, огледът е установил наличието на разливи и утайки с черен цвят и неприятна миризма, и замърсени земни площи.

При репортерската ни проверка заедно с кмета Албена Динева намерихме портала на фирмата затворен, без жива душа наоколо и без признаци на каквато и да било дейност. От високо място край оградата надникнахме над кълбетата бодлива тел. Гледката, която се откри, се оказа обширен двор, пълен с хиляди (!) големи бидони, подредени в редици. В сянката на близката сграда видяхме обърнати с дъната нагоре пластмасови щайги, застлани с дрехи. Край тях – изоставен багаж: чанти, гумени ботуши. Беше очевидно, че преди миг по тези щайги са си почивали хора, които току-що са се скрили, като са чули, че пристига кола. Доказателството: иззад ъгъла за секунда надникна страхливо-любопитна физиономия на млада мургава жена, но като ни видя, тя веднага се дръпна обратно. От вътрешната страна на портала имаше паркиран джип “Фолксваген” и лек автомобил. Подаде се млад мъж, когото приканихме да се яви на портала и да ни отвори. В отговор той изрече неразбираеми, но определено заплашителни думи.

От трите химикала по-голям интерес представлява метабисулфитът. Калиевият в справочниците се описва като бяло кристално вещество с лека, но остра и задушаваща миризма на серен диоксид. Свива дихателните пътища и така предизвиква дразнене. В резултат може да предизвика появата на пристъпи при астматици и на алергични реакции.

Натриевият метабисулфит има още по-опасно въздействие върху човека. Добавката е вредна при попадане в организма. Сега – внимание: при контакт с киселини (а в бидон с череши киселините са в изобилие) се отделя токсичен газ, който е в състояние сериозно да увреди очите. А в селото се оплакват точно от дразнене в очите. При контакт с вода отделя серен диоксид (който старозагорци добре познават отпреди няколко години). При съхраняване на въздух химикалът отделя SO² и поглъща кислород, като преминава в натриев сулфат. При нагряване се разлага термично, като също отделя серен диоксид.

Предписанието на РИОСВ е било фирмата да представи до 19 август информационен лист в Екоинспекцията за безопасност на използвания на площадката метабисулфит. Засега не знаем дали го е изпълнила. Завчера, на 12 септември, понеделник, от РИОСВ заедно с кмета и хора от селото е пристигнала втора проверка, но групата е останала пред затворените врати на цеха. Работници не са ги пуснали да влязат на територията под предлог, че началниците ги няма. Междувременно  задушливата миризма в Християново си стои все същата.

На последната снимка: Микробус с работници-роми пред портала на фирмата. В селото се говори, че ги карали от Памукчии.



#

бутони за споделяне