Доц.д-р Борис Комитов: Земетресенията в Италия и Мианмар – провокирани от геомагнитна буря?

STZAGORA.NET
*

Доц.д-р Борис Комитов

Един от водещите български специалисти по слънчево-земни въздействия – доц.д-р Борис Комитов, ръководител на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг в Стара Загора, съобщи за медията ни, че сред вероятните причини за големите земетресения, станали вчера в Централна Италия (с няколко десетки загинали и над 100 изчезнали) и в Мианмар (с магнитут 6.8) е и намалената слънчева активност.

Връзката между слънчевата активност и земетресенията е забелязана отдавна. Установено е, че предпочитаните периоди за силните земетресения са винаги около минимумите или максимумите на 11-годишните слънчеви цикли. През последните години обаче се появиха изследвания, които показаха, че все пак прироритет имат периодите на ниска слънчева активност, какъвто е и сегашният.

Във вторник срещу сряда например слънчевата активност беше много ниска. Тя ще остане такава и през следващите дни. Скоростта на слънчевия вятър обаче доста изненадващо започна да нараства вчера около 18 ч. българско време и към полунощ достигна стойности от 600-630 км/с, след което бавно започна да спада. Вертикалната компонента на междупланетното магнитно поле беше предимно отрицателна (т.е. ориентирана на юг). Тя достигна максимална отрицателна стойност от -16 nT вчера рано вечерта (около 20 ч. българско време), а приблизително в полунощ обърна знака си и се ориентира на север (“+”). Активизираните параметри на междупланетната среда в близост до Земята през изминалата нощ доведоха и до активизиране на геомагнитната обстановка, включително до продължила 9 часа слаба планетарна геомагнитна буря (Kp=5; G1). Над полярните и субполярни райони на Земята бе регистрирана аворална активност.

Висока е вероятността именно тази геомагнитна буря да е провокирала двете силни земетресения вчера.

В минимумите на 11-годишните слънчеви цикли общото количество отделена сеизмична енергия в рамките на цялата Земя е по-голямо, отколкото при средните и околомаксимумните им фази. Особено активни в сеизмично отношение са епохите на свръхвековите слънчеви минимуми.

Анализът на данните сочи, че подобна връзка може да се потърси и между нивото на слънчевата активност и вулканичните явления. Те имат обща природа със земетресенията и се дължат на протичащите в земната кора процеси. Измежду 15-те най мощни вулканични изригвания през последните 500 години, за които климатолозите са категорични, че сериозно са повлияли върху земния климат, абсолютно всички са станали около минимумите или максимумите на 11-годишните цикли, а 6 от тях – по време на минимума на Далтон (1798-1835 г.). При вулканичната дейност в атмосферата на Земята се отделят много химически активни газове, вкл. и сернокиселинни молекули. А те стимулират образуването на аерозоли и облачност, водейки до охлаждане на климата.

Преди няколко години двама руски учени (Ю. Рогожин и И. Шеповалов) по поръчка на компанията “Россатом” проведоха специално изследване. Основната му цел беше по исторически и инструментални данни да се анализират времевите тенденции в общото количество отделена сеизмична енергия през последните 300 години в рамките на цялата Земя.

Двамата учени установиха, че има повтарящи се периоди, средно веднъж на столетие, с продължителност от по около 30-40 години, през които общопланетарната сеизмична активност е много по-висока в сравнение с предходните и следващите епохи. Те са около началото на календарните столетия, т.е. между 1700-1720 г., 1790-1830 г. и 1890-1920 година.

По странен начин тези периоди съвпаднали с едни други явления, които обаче станали не на Земята, а на Слънцето. И трите са епохи на продължителни понижения в слънчевата активност, респективно на слънчевото петнообразуване.
#

nov

spodelime.com


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн