СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора“ кани на представянето на новата книга на Александър Секулов – „Скитникът и синовете“

STZAGORA.NET
*
Срещата ще се състои на 26.02.2016 г. от 18:30 часа в Къща музей „Гео Милев“
РОМАН НА АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ ЗА ЛАБИРИНТА НА БАЩИ И СИНОВЕ
Книгата разказва за светлината, която губим, докато растем и намираме, ако пораснем
*
ЗА КНИГАТА
Александър Секулов написа „Скитникът и синовете” – дълго чаканото продължение на романа „Островът”, повторил наскоро читателския си успех и в Сърбия. В новата история ветроходна лодка с четири момчета, куче и странен капитан се отклонява от пътя си, хвърля котва край пуст албански залив. От тъмната нощ изплува рибарска гемия без отличителни знаци и екипаж с неясни намерения. Какво ще се случи, ако сред момчетата, мъжете и кучето, озовали се на едно и също място, има и момиче с очи като зелени гейзери? Дали няма да се появи някого, когото изобщо не очакват, за да ги следва в лабиринта на светлината? Преди години романът „Островът” предизвика полемика дали е роман за деца, роман с деца или книга за възрастни. Самият автор е лаконичен: “Книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето. И доколкото животът е разговор на всеки човек с Бога относно времето, и доколкото всички книги описват този разговор, то всяка книга е за всички.”

ЗА „ОСТРОВЪТ”
„Островът” е „може би най-добрата детска книга у нас през последните 20 години” – Александър Кръстев, „Аз чета”.
„Книга от онези, които връщат насладата от четенето… Препоръчителен за децата, задължителен за родителите!” – Ина Иванова.
„Щедрия си магически реализъм за възрастни Секулов е преселил в писането за деца. “Островът” е чуден момчешки роман, написан по всички изисквания на жанра” – Марин Бодаков, в. “Култура”.

ЗА АВТОРА
Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите”, ”Островът”, „Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища”; на книга с поезия „Карти и географии”, на сборник с есета „Високите каменни хълмове”; на пиесата „Няма ток за електрическия стол”.

ОТ КНИГАТА
“Момчето лежи на палубата, разперило ръце. Гледа бездънния небосвод. Бавните течения на облаците. Прелитащите птици – препинателни знаци в синята тетрадка на Господ. Слънцето струи върху него, под клепачите му просветват огнени елипси. Кожата му настръхва. Усеща тялото си, носено от светлината, да се повдига; осъзнава, че левитира.

Непознато, необяснимо, ликуващо осъзнаване на живота се случва в момчето. Тук е, за да усеща въздуха, слънчевия светлик, вятъра, мириса на боровете, звука на цикадите.

Тук е да диша. Да живее. Да живее дълго и непременно, непременно щастливо. Да му се случат опияняващи в неизразимата си красота неща и хора.

Тялото му се свързва с прозрачни тръби, по които започва да хлуе слънчев въздух. Светлината го превзема. Изпълва го като дирижабъл.

Отлепя се от земята, нараства, издува съвършената си форма на небесен пъпеш, колебае се, но ето: над земята е, отлита, над белия стол с рижия моряк, над енергичния лабрадор, който – единствен!, усеща случващото се и маха опашка; над мачтата е, и по-нагоре, още по-нагоре, край стените на каньона, за да погледне към залива и гемията – златиста прашинка в тъмнозелен ирис.” (Из 16-та глава)
#

сподели ме