Мария Донева представя тази вечер в Стара Загора новата си стихосбирка “Тя се наслаждава на дъжда”
- вторник, ноември 24, 2015, 8:32
- Стара Загора
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
*
Издателска къща “Жанет 45″, Библиотека “Родина” и “Хеликон” – Стара Загора канят старозагорци и гостите на града тази вечер (вторник, 24 ноември 2015) на премиера на новата книга на Мария Донева – “Тя се наслаждава на дъжда”. Събитието е насрочено за 18.00 часа в книжарница “Хеликон”.
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите „Очи за красотата“, „Сбогом на читателя“, „Има страшно“, „Прикоткване на смисъла“, „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим“, „Шепа лъскави череши“, „Чисти стихотворения“, както и текстове, непубликувани досега.
Утре вечер от 18.30 е премиерата на книгата в София – ул. “Славянска” 2 (вход от ул. “Бенковски”).
Веселина Седларска: „Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове – отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от самата поезия, която има правото да си измисля всичко, включително и имена. Мария Донева, в този случай.“
И нека коледните тържества започнат!
Автор: Библиотека “Родина”, Стара Загора
Мария Донева е най-популярната българска поетеса през последните годни. Родена е в Стара Загора. Автор е на книгите “Очи за красотата”, “Сбогом на читателя” (1996, 2003), “Празнината меГу нас” (Охрид, 2005), “Има страшно” (2005; 2007, 2008), “50 години старозагорско куклено изкуство” (2008), “Прикоткване на смисъла” (2009), “Меко слънце” (2010), “Магазин за обли камъчета” (2011), “Перце от дим” (2012), “Заекът и неговата мечта” (2013), “Шепа лъскави череши” (2013) и “Чисти стихотворения” (2014). Работи като драматург в Драматичен театър “Гео Милев” – Стара Загора.
Тя се наслаждава на дъжда
Бодливата роза дъждът я вали
дори по най-ситните меки бодли,
и тя се отпуска в ръцете му мокри,
показва му своите алени рокли,
а той я докосва, където обича,
и между листата й тънки потича,
и нежно и весело я гъделичка,
а тя си повдига полите самичка,
цъфти, изчервява се, тихо се смее,
и даже не се и замисля къде е,
а те са на пътя, съвсем под небето,
и хора минават, и кестени светят,
и слънцето светва. Дъждът си отива,
а мократа роза спокойно заспива.
#
