Сив кардинал в сянка се опитва да кадрува от задната редица в БСП – Стара Загора

Коментар на
Енчо ЕНЕВ
*

Енчо Енев

Мъдри хора са открили, че това, доколко качествен е един човек, се измерва чрез проста дроб (с числител и знаменател), на която числителят е това, което си в действителност (т.е.заложеното от природата), а знаменателят е това, за което се мислиш. Сигурен съм, че няма нужда да обяснявам на драгия читател какво става с една проста дроб, когато числителят й е малък, а знаменателят голям… В някои екстремни състояния, при определени персони с изключително високо самочувствие, т.е с голям знаменател, стойността на дробта започва да клони към нула!

Наскоро поднових членството си в БСП след около шестгодишна пауза на организираното ми присъствие в лявото пространство. Винаги е любопитно в такива случаи да видиш нещата от „кухнята“ и да се ориентираш докъде е стигнала в развитието си бившата ти и сега отново станала настояща политическа формация, където си членувал 32 години от живота си. Очевидно за времето, когато избрах да бъда извън нея, някои неща са се променили в положителна посока. Започнал е да се приближава към решението си един мъчително болезнен въпрос за възрастовия състав на членската маса… Многото нови, млади и нахъсани членове на партията няма как да не направят впечатление на хора като мен, на онези, които бяхме свикнали да виждаме по партийните форуми повече хора от третата възраст, докато броят на младите беше само за „кадем“.

Тази положителна тенденция на подмладяването на кадровият състав със сигурност ще има траен характер, тъй като е отражение както на вътрешни, така и на глобални политически процеси, свързани с „все по-отварящата се ножица“ при разпределение на световното богатство в различните страни на света. Кой, ако не младите, би имал куража и енергията да се опита да промени тенденцията на разделението на хората в света на все по-малко на брой, но все по-богати и все повече на брой, но все по-бедни… БСП подмладена, е готова да посрещне предизвикателствата на времето в продължаващата борба за социална справедливост…

Както често се случва в живота обаче „хубавото“ и „лошото“ вървят „ръка за ръка“. Тревожно впечатление в момента прави високото ниво на клиентелизма в партията. Разбира се, като продукт на растежа при развитието на всяка една политическа формация, клиентелизмът е неизбежно явление, което присъства в партийния живот и ограничаването му в рамките на „санитарния минимум“ е задача на всяко политическо ръководство… Излизането му обаче извън контрол се превръща в сериозна заплаха за партийното единство чрез механизма на демотивацията на голяма част от партийната маса. Особено опасни са формите на агресивният клиентилизъм (такъв, какъвто за съжаление се наблюдава в БСП-Стара Загора), който отключва междуличностни войни, често пъти излизащи далеч извън рамките на нормалния вътрешнопартиен диалог. Отварянето на вътрешнопартийни фронтове и разграничителни линии вътре в партията винаги е било контрапродуктивно и в техния екстремален вариант дори могат да доведат до разпад на партийната структура.

Нещата стават още по-неприемливи, когато се изясни къде е генезисът на това уродливо явление. Лично аз бях крайно изненадан да разбера, че бивши партийни другари, чието място е вече в „обоза“, все още се изявяват като „сиви кардинали“ и някъде от последните редици се опитват да влияят на кадровите процеси и решения на партията, неглижирайки актуалното политическо ръководство. Един от тях е някогашният мой приятел и партиен съратник Георги Райнов. Не знам какви са движещите му мотиви да се занимава с партийно кадруване, и то на тъмно, изотзад, откъдето лесно се интригантства, но не се носи политическа отговорност… Намирам подобен подход за крайно неморален, макар че моралният знаменател на Г.Райнов е доста голям, и то не отсега. Беше време, когато взех този човек на работа в управлявана от мен по това време фирма. Разбира се, като доказателство на известната сентенция, че няма ненаказано добро, г-н Райнов злоупотреби със служебното си положение, извършвайки действия, представляващи състав от Наказателния кодекс… Размина му се! Разбира се, с моя помощ и за сметка на моя авторитет… Не съжалявам, и друг път ми се е налагало да плащам чужди сметки. А и не е в това въпросът кой е платил въпросната сметка… Въпросът е морален. Не може човек с бекграунда на Райнов да претендира за позицията на морален стожер и кадровик на БСП Стара Загора. Ако все още е останало нещо „ляво“ в него, нека да си заеме мястото на последния ред и оттам да гласува по съвест партийните решения. А не както прави той – да превръща в политически инструментариум някои по-елементарно скроени млади-зелени партийни членове с голям знаменател и малък числител на собствената им проста дроб…

Пък след това да се опитва чрез този инструментариум да реализира сценарии на вътрешнопартийни преврати по негов вкус. Времето на кардинал Ришельо обаче отдавна отмина и подобни сиви кардинали нямат никакъв шанс…
#

бутони за социални мрежи