Архивите проговарят: Подполковник Калитин е бил погребан с военни почести. Нова версия за последните часове на героя от битката за Стара Загора. Къде е гробът му?

STZAGORA.NET

Потънали в забрава страници от историята разкриха нова версия за последните часове и смъртта на героя от битката за Стара Загора на 19 юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война подполковник Павел Петрович Калитин. Смъртта на командира на III-та дружина на Българското опълчение не е настъпила на бойното поле и той не е останал непогребан, каквато е официалната версия. Руският офицер е изнесен жив от боя, макар и тежко ранен от три турски куршума, след като се е хвърлил да спасява Самарското знаме.

Новите данни за подполковник Калитин са, че той е загинал от раните си часове след битката при неизвестни досега обстоятелства. Но в края на краищата е бил погребан с подобаващи за ранга му на офицер от руската армия военни почести.

Какви са познатите и влезли в хрониката на времето сведения за смъртта му?

Според обнародваните през 1902 г. спомени на Стефан Кисьов – боен другар и биограф на Павел Калитин, докато изнасяли от бойното поле командира си, няколко от опълченците също загинали от огъня на преследващите ги турци. Станало невъзможно повече да го носят и го положили на земята със свалени калпаци и молитва на уста. По разказаното от опълченците подполковник Калитин е обявен за загинал по време на битката. Генерал Столетов, началник на Българското опълчение, е съобщил това на следващия ден след боя, 20 юли, в своя официален рапорт до командира на 8-ми корпус генерал Фьодор Радецки.

Историята обаче е съхранила записките на един друг участник в Руско-турската война – Сергей Андреевич Цуриков, по онова време ординарец на главнокомандващия Дунавската армия Велик княз Николай Николаевич-старши, а впоследствие достигнал до чин генерал-лейтенант в руската армия. Тези записки, публикувани през 1901 г. в Русия, променят представите ни за случилото се.

Цуриков потвърждава, че по време на отстъплението от Стара Загора Павел Калитин е бил изнесен от българските опълченци. Но с малка, но съществена корекция – бил е още жив, макар и в края на силите си. Поради това, че състоянието му не позволявало да бъде носен дълго на ръце, той е бил скрит от настъпващите турци в тясна урва край планински поток. Разказаното от Цуриков е записано в неговите “Спомени за войната 1877-1878 г.”, обнародвани в Санкт Петербург в състава на сборника “Исторически вестник”, том 83, №2, стр. 538.

Забравената истина за героя от битката за Стара Загора идва днес от специална глава за него, включена в том с исторически материали за неговия по-млад брат – генерал Пьотр Петрович Калитин, участник в Първата световна война. Книгата “Генерал Калитин – страници от живота му” е с автор Дмитрий Логунов от Челябинск (на снимката) – праправнук на генерал Калитин, който преди седмица в Москва предостави на старозагореца Любомир Вълков един екземпляр от нея. Разделът за подполковник Калитин е онагледен в сборника със снимки от паметника му под липите и от мемориала “Бранителите на Стара Загора”. Разказано е и за паметника в негова чест, вдигнат от признателните старозагорци в родния му град Холм, Новгородска област на Руската федерация.

Защо истината за подп. Павел Петрович Калитин е останала недокрай изяснена досега? 24 години след битката за Стара Загора, през 1901-ва, участникът в Руско-турската война Сергей Цуриков е допълнил картината със собствените си спомени, но на сведенията му вече никой не обърнал внимание. Ценното в неговото уникално свидетелство е, че след като опълченците го оставили, на подп. Калитин се натъкнали бойци и офицери от уралска казашка сотня. Според казаците той бил в съзнание. Те разказали на Цуриков това, което Калитин споделил с тях предния ден: тъй като бил прострелян с три куршума, за него било твърде мъчително да го носят на ръце, затова пожелал опълченците да го скрият в теснината, независимо от близостта на настъпващите турци, които можело да го заловят и мъчат. След като разговаряли с подполковник Калитин, казаците продължили отстъплението си. Цуриков разбрал за това от самите тях на следващия ден, когато изминали заедно няколко километра, докато казаците се връщали в турския тил да търсят ранения офицер там, където го били видели за последно. Той по-късно научил, че казаците открили Калитин. Турците не го били намерили, но той бил вече мъртъв. Те пренесли тялото му в руския лагер край Казанлък. Там някъде героят от битката за Стара Загора бил погребан по християнски, с военни почести.*

Ординарецът от 3-та дружина, осетинецът Николай Абрамович “Дудар” Караев, герой от Руско-турската война, е оставил в своите “Записки на опълченеца”, издадени в София през 1984 г., следното свидетелство, че гроб на Павел Петрович Калитин наистина съществува: “Спомних си за смъртта на подполковник Калитин, много плаках… У него ме поразяваше огромната му доброта, винаги ласкавите му думи и голямата му храброст. Това ме караше да ходя на гроба му.” (Караев-Дудар Н.А., “Записки на опълченеца”, София, 1984, стр. 21) Косвено може да се направи изводът, че Павел Калитин е бил погребан недалеч от мястото, където Дудар Караев е бил разпределен след битката за Стара Загора – във военен лагер край горещ извор в Казанлъшката долина, по собствените му думи (Овощник?).

Къде точно е обаче гробът на подполковник Калитин? Обосновани са предположенията, че тялото му е било закарано в руския военен лазарет, устроен в манастир край Казанлък. Там, край този манастир трябва, по думите на Дмитрий Логунов, да се търси днес мястото, където е положен героят. А в Казанлък манастирът е само един – “Въведение Богородично”, построен с руска помощ 11 години преди войната – през 1866-та. Навремето той е бил в западните покрайнини на града, но постепенно е станал част от градското пространство.

Още по темата: Директорът на РИМ д-р Ангел Динев: Ако открием гроба на подп. Калитин, ще бъде истинска сензация

––––––––––––
* В спомените си С. А. Цуриков пише дословно: “На следващата сутрин отрядът започна да се изкачва по планината. Покрай главния балкански хребет аз се отправих към Хаинкьой. С мен пътуваше поручик Лукашев – адютант на началника на българската дружина генерал Столетов. Освен двама казаци и носача, мои спътници бяха още двама офицери и шестима казаци от Уралския полк, които трябваше да пропътуват с мен една трета от пътя и след това да се отправят в район, вече зает от турските войски, към Средна гора, за да открият тялото на своя ташкентски другар Калитин, командир на една от българските дружини. По пътя офицерите казаци ми разказаха, че неотдавна Калитин бил тежко ранен. По време на отстъплението го носили на ръце; но това било мъчително за него, затова помолил да го оставят в една глуха теснина, на брега на ручей, независимо от близостта на настъпващите турци, които можело да го заловят и мъчат. Впоследствие научих, че верните му другари го намерили на същото място. Турците не били открили умиращия Калитин и той в края на краищата бил предал Богу дух без страшни изтезания. Тялото му било откарано при своите и погребано в земята по християнски, с подобаващи военни почести. Освен това ми разказаха, че докато бил жив, Калитин пожелал да го оставят в теснината, за да могат носещите го български дружинници да се бият с преследващите ги турци.”

Максим Добрев
#

сподели бутон