Старозагорци се срещнаха за Деня на народните будители с писателя Йордан Стоев

STZAGORA.NEТ


Творческа вечер на известния старозагорски журналист и писател Йордан Стоев-Даки по повод Деня на будителите – 1 ноември, се състоя тази вечер в залата на Регионалната библиотека “Захарий Княжески”. На срещата с уважавания и обичан творец, роден преди повече от седем десетилетия в семейството на преселници от Егейска Македония, дойдоха много негови приятели, колеги от редакцията на едновремешния вестник “Септември” и почитатели на неговата проза. Цветя изпрати кметът на общината Живко Тодоров, както и организацията на социалистите в Стара Загора.

За живота и творчеството на Йордан Стоев разказа Трифон Митев, в чието издателство “Лаген” са отпечатани четирите последни книги на Даки – “Трън в петата на дявола”, “Заточени в рая”, “Изкушения” и “Дългата зима на Б.Ж.”.

Започнал навремето като коректор в окръжния вестник “Септември”, Йордан Стоев го напуска като негов главен редактор в края на 80-те години. Първите му две книги – “Цвете на земетръса” и “Пясък за папагалите”, излизат през 1079 и 1986 г. По това време той вече е сред големите имена на старозагорската журналистика. Става и член на Съюза на българските писатели. Покрай кореспонденциите, редакционните статии и коментарите той пише и десетки фейлетони, които подписва с псевдонима Дакисто.

“Йордан Стоев – този рядко срещан в наше време тип човек, се движи през света с една постоянна усмивка” – каза в словото си за него Трифон Митев.

За Йордан Стоев разказа и един от най-близките му колеги и приятели през последните 40 години – известният поет Таньо Клисуров. “В журналистиката Даки е публицист с остър и свеж език. Учил съм се от него. Като талантлив прозаик той твори на границата на две епохи, когато писателският труд бе неглижиран и принизен от едно бездушно общество” – каза Таньо Клисуров.

“Живеем във време, което не е най-доброто за духовността. Не съжалявам, че повечето си години посветих на журналистиката. Но съжалявам че това, в което сме влагали сила и вяра, се оказа ненужно” – сподели откровено народният будител. На фона на архивни снимки от преживените десетилетия Йордан Стоев разказа с неподправения си хумор и пиперливи моменти от дългия си житейски път, които развеселиха залата.

За начина, по който се оценява творчеството на Йордан Стоев извън Стара Загора, е показателен следният текст на литературният критик Георги Пенчев, публикуван преди години:

Йордан Стоев влезе в литературата твърде плахо. Първата му книга с разкази “Цвете на земетръса” се появи през далечната 1979 г. Още тя подсказа появата на интелигентен роден разказвач, който има какво да каже. Минаха години и едва през 1986 г. излезе следващата му книга с разкази – “Пясък за папагалите”. Тя затвърди убеждението за възможностите на този писател и за една особена настройка на неговото дарование, която не е тъй често срещана в литературата. Суровият реалистичен разказ е поръсен с ироничен цвят, който дава рядко познато оцветяване на художественото внушение. Напомням за тази отлика в прозата на автора, за да поясня любопитството, с което посегнах към двете негови книги, които се появиха напоследък – романът “Заточени в рая” и “Трън в петата на дявола” – сборник с новели.

Онова, което отличава тези книги, е порасналото белетристично умение на Йордан Стоев, по-сигурният и точен авторов почерк. Това е твърде важно, защото откроява индивидуалното у разказвача, което го отличава. С радост откривам, че онази нежна, негова си ироничност, която отличаваше ранните му работи, е по-изчистена и се е превърнала в белег за неговата стилистика.

Някога Йордан Стоев беше активен журналист и имаше повелята и задължението всяка седмица да пише фейлетони, сатирични сценки и зарисовки, да се рови в задния двор на всекидневието. Спомням си онова време, защото Даки, Дакисто тогава носеше много радост за ония, които тачеха интересното му литературно слово и дваж повече главоболия за разни шмекери и търтеи. Но дори и в най-пиперлиите си писания тогава Даки не беше злобен и зъл. Имаше някаква доброта и дълбока човечност.

Събитията в книгите на Йордан Стоев се развиват върху терена на малък град. Героят от романа “Заточеници в рая” Спиридон Човеков е журналист и години е работил в окръжния вестник. Промяната го е изхвърлила и го е завъртяла в сприята си. Той работи колкото за хляба, макар че често и за хляб няма. Собственикът на вестник “Дъжд” от месеци не дава заплати и се занимава с гешефти. В този “вестник” Човеков поддържа хороскопа и го прави по свой начин. Чрез хороскопите си той води битката си срещу подлеците, които след промяната са изпълзели на припек и претендират за по-лично място.

Чрез изживяванията и житейските изпитания на героя-разказвач надникваме към мизерията и нищетата на времето. Там няма нищо свято, когато жаждата за богатеене и мъст залива улиците, домовете, душите. Някои търсят спасение в пиянство, други в бягство. Но къде можеш да избягаш от себе си. Всекидневието на Човеков доказва тази истина. Героят опитва какво ли не. Търси спасение и в родните места, при земята. Там също владеят сметки и страсти, чужди на човечността, далечни от разума. Все по-често страдалецът започва да мисли, че сам е виновен дето не успява. Остава само името му Човеков като доброто в този овълчен свят.

Новелите от “Трън в петата на дявола” са като връзка между сегашния живот и другия, отминалия. Авторът не дири съпоставки и оценки, но те неволно се налагат. Сравнението е най-вече в нравствен план, защото нещо важно се е променило. Овълчването е променило приятели, отворило е път на злоба и отмъщение.
Книгите на Йордан Стоев са правдив глас за нашите дни. Тяхната сила не е в някакъв таен и фалшив оптимизъм, а в древната истина, че е жилава народна душа.
#

споделяне на връзка