Първа съвместна изложба на творци от рода Мандови се открива тази вечер в Стара Загора
- вторник, октомври 28, 2014, 9:14
- Община
- Добавете коментар
STZAGORA.NEТ
Днес от 18.00 ч. в Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата „Родът Мандови в българското изобразително изкуство”. Нейни организатори са Художествена галерия Стара Загора и Художествена галерия Казанлък. Експозицията включва 47 творби на Радомир, Дечко и Иван Мандови, подбрани от фондовете на Художествените галерии на Стара Загора и Казанлък, Национален музей на българското изобразително изкуство /НХГ/, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Жорж Папазов”, Ямбол, Художествена сбирка при читалище „Светлина 1861”, Шипка, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, Казанлък и ТП Държавно горско стопанство Казанлък.
Родът Мандови е популярен в Шипка и Казанлък с редица личности, утвърдили се с обществената, културната и педагогическа си дейност през изминалото столетие. Сред тях в българското изобразително изкуство свое място имат Радомир Мандов /1883-1947/, неговият брат Дечко Мандов /1886-1969/ и син Иван Мандов /1914-1986/. За разлика от проф.Иван Мандов, известен с преподавателската си работа в Художествената академия и със скулптурни паметници из различни краища на страната, живописното творчество на Радомир Мандов и Дечко Мандов, радващо се на интерес между 10-те и 30-те години на 20 век, сега е малко познато.
С творба на Радомир Мандов от 1901 година се слага началото на бъдещата Казанлъшка художествена галерия. Творчеството му е посветено на битовия жанр, пейзажа и портрета. Рисува стенописи в храмове от различни кътчета на България, оформя книжки, ревностно поддържа читалищната дейност.
Голяма част от живота на Дечко Мандов преминава из различни краища на страната и в София, но винаги се е възприемал като художник свързан с Шипка и Казанлък. Живописта му е поделена между портрета и пейзажа.
Иван Мандов е роден в София, но винаги се чувства тясно свързан с Казанлък и с неговия артистичен живот. Той е сред известните майстори на българската скулптура между 40-те и 70-те години на изминалото столетие. Неговите портрети, както и паметниците в Карлово, Ботевград, Калофер и др., са неразделна част от постиженията на съвременната ни пластика. От ателието му в Художествената академия започва пътят на редица от популярните скулптори на следващото поколение.
Приживе Радомир, Дечко и Иван Мандови не са организирали съвместна изложба. Настоящата експозиция за първи път събира техни творби. Тя няма амбициите за всеобхватност, но включените в нея произведения маркират основните етапи в творчеството на художниците, пристрастията им към жанрове и теми, и онази пластична изразителност, която характеризира техния възглед за изкуството. С нея Художествена галерия Казанлък и Художествена галерия Стара Загора правят своя реверанс към приноса на тези творци към художествения живот в региона и националното ни изкуство.
#
