Д-р Ангел Динев представи книгата си “Последният войн на царя и отечеството в Стара Загора”, посветена на ген.Никола Грозданов

STZAGORA.NET



След като преди по-малко от две години излезе първата книга на д-р Ангел Динев – “Видни старозагорци, командвали Българската армия през Балканските войни (1912–1913 г.)” (виж тук >>) , снощи директорът на Регионалният исторически музей представи втория си труд – монографията “Последният войн на царя и отечеството в Стара Загора”, посветена на живота и делото на ген.-майор Никола Грозданов. Събитието съвпадна със 120-годишнината от рождението на генерала – 3 юли 1894 г. То бе посветено и на 100-годишнината от основаването на Военноисторическата комисия (първоначално към Щаба на армията, днес – към Военна академия “Георги С. Раковски”).

Представянето на книгата се състоя в Лапидариума на музея в присъствието на над 100 граждани, представители на Общината, на Общинския съвет и на различни институции в града. Участваха председателят на Военноисторическата комисия доц.д-р Станчо Станчев, полковник от резерва, и издателят на книгата Иван Сапунджиев. Тук бе и дъщерята на генерала Ана Грозданова, както и неговата кръщелница Жасмина Пантелеева.

Станали на крака, старозагорци почетоха с минута мълчание живота и делото на ген.Никола Грозданов

Ген.-майор Никола Грозданов

Монографията е посветена на един много достоен български офицер, оставил трайна следа в българската военна история и в развитието на Въоръжените сили до Втората световна война – бяха встъпителните думи на доц.д-р Станчо Станчев (вдясно на първата снимка). – Характерно за ген. Грозданов е, че той е от 35-ти Рилски випуск, който завършва Военното училище в навечерието на Първата световна война. След като е произведен в своя първи офицерски чин, веднага е изпратен на фронта. В продължение на повече от 3 години воюва по македонските върхове, където костите на българските войници очертаваха етническите граници на България. Връщайки се, изживява заедно с всички останали униженията, наложени на България от Ньойския договор, по силата на който Българската армия е сведена до минимум, с който не е в състояние да гарантира сигурността на страната. Капитан по онова време, Никола Грозданов завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно – и Военна академия, и е изпратен на задгранична дипломатическа работа като военен аташе на България в Букурещ (1936-1938 г.). Офицерът преминава през различни длъжности в Министерството на войната и в Щаба на армията. Известно време преподава едни от основните дисциплини във Военното училище (впоследствие Военна академия). След което се връща отново в строя и през 1940 г. поема командването на 12-ти пехотен балкански полк, а впоследствие – на 24-та пехотна дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, 25-та пехотна дивизия, а от юни 1944 г. – и на 8-ма пехотна тунджанска дивизия в Стара Загора.

Д-р Динев е използвал цялата достъпна архивна информация и е успял да представи безпристрастно биографията на ген. Грозданов. Авторът е съумял да свърже жизнения път и служебното му развитие с останалите социално-политически и икономически условия в страната и региона – като се започне от детските му години и се стигне до разочарованията и тежките условия, които изживява след наложената му от Народния съд 15-годишна присъда, която изкарва в лагерите след края на Втората световна война. В книгата са вплетени и спомените на дъщерята на генерала Ана Грозданова, която обяснява определени епизоди от неговия жизнен и служебен път. Авторът не е позволил политическата конюктура, която е била водеща през съответните исторически периоди, да повлияе на повествованието. Той оставя да говорят фактите и прави изводите си на базата на концентрация от материал, а не на базата на отделни източници. Това прави книгата наистина безпристрастна и наистина ценна в качеството си на много сериозно достижение по отношение изясняването на жизнения път на този забравен български генерал – каза в заключение доц.д-р Станчо Станчев.

Цикълът на един живот, започнал през 1894 г., не завършва със смъртта на ген. Грозданов през 1976 г. Той се затваря едва днес, благодарение на труда, който положи д-р Ангел Динев, каза издателят на книгата Иван Сапунджиев, зам.-председател на Военноисторическата комисия (вляво на първата снимка). “Уважаема г-жо Грозданова, Вашият баща е един велик човек!” – обърна се той към дъщеря му и предложи със ставане на крака присъстващите да почетат с едноминутно мълчание паметта му, както и паметта на всички български офицери, отдали живот и служба на Отечеството. “Четейки текста, открих, че ген. Грозданов е бил един изключителен хуманист, офицер от кариерата, професионалист, който винаги е ценял уважението към обикновения войник. Затова и за корицата на книгата избрахме снимката, когато той е бил най-щастлив – със своите войници, на коне, по време на учение. Книгата предлага и богат снимков материал, който разказва за всички стъпки в професионалната кариера и за семейството на генерала. Събрахме всичко това в 500 страници, като по финансови съображения, за съжаление, се наложи да намалим обема на книгата” – посочи Иван Сапунджиев.

Авторът д-р Ангел Динев сподели с присъстващите, че отрано е насочил професионалния си интерес към периода на Третото българско царство – от Освобождението от османско робство 1878 г. до преврата на 9.9.1944 г. Впоследствие, натрупвайки научен потенциал, е решил да се концентрира върху военната и военно-политическата история – на първо място на родната си Стара Загора и нейния регион. Основното послание на книгата, каза историкът, е да покажа, че ние в миналото сме грешали, когато сме поставяли армията в злободневния политически контекст и в зависимост от политическата конюктурата. Това занапред не бива да го допускаме с цената на нищо, защото военните специалисти се изграждат най-трудно – предупреди Ангел Динев.

Преди две години, когато отбелязвахме 100-годишнината от Балканската война – каза той, – обърнах внимание върху 7 старозагорци – генерали и офицери, които са командвали с огромен успех Българската армия. Преобладаващата част от тях, разбира се – през Балканските войни и Първата световна война. Героят на тази моя втора книга – генерал-майор Никола Грозданов, е по-млад от тях. През Първата световна война е млад офицер – в 8-ми и 18-ти артилерийски полк – подпоручик и поручик. Той можеше да разгърне своя военен талант и през Втората световна война, когато вече имаше опита на своя 30-годишен военен стаж и юридическото си образование, завършено от него през 1926 г. в Софийския университет. Завършил е и Военната академия в София през 1931 г. Има стаж и като военен аташе на Царство България в Румъния и Полша с постоянно седалище в Букурещ. Бил е началник-щаб на армейска област – 4-та, с щаб в Плевен (1938-1940 г.). Командва 8-ма пехотна Тунджанска дивизия в нашия град. А година преди това, на 14 септември 1943 г., две седмици след смъртта на цар Борис III (който не го е долюбвал поради по-скоро републиканските му, не монархически възгледи и по тази причина е потискал развитието му във военната кариера), е произведен в званието генерал-майор. За съжаление поради отрицателното влияние на политическата конюктура върху командването на армията и въобще върху офицерския корпус, на него не му е дадена възможност да се изяви във войната срещу Германия. А той го е искал. Искрено го е желал. Заявявал е това и пред следствието на Народния съд. Ето къде е несправедливостта – и историческа, и житейска. И когато дойде ред държавата да отиде на война, когато въоръженият народ има нужда от такива способни военачалници и пълководци, те да бъдат лишени от възможността да го командват с чест и достойнство, да извоюват победи на бойното поле и да постигнат славата, към която са се стремяли.

Девети септември 1944 г. е водораздел за ген. Грозданов и за останалите представители на българския офицерски корпус, които са подложени на следствие от Народния съд или са уволнени от действителна служба. Това е по-тъжната, по-тежката и по-неприятна за четене част от книгата. Тя е по-малка по обем, но пък съдържанието и силата й никак не са малки. Крайно време е 25 години след началото на демократичния преход в България историците да започнат да обръщат по-сериозно внимание именно на този проблем – защо част от Българската армия, част от офицерския корпус, е неглижирана по този начин. Било е излишно, според мен. Действително има извършени военни престъпления от отделни членове на офицерския корпус и от военнослужещи в Българската армия преди 9.9.1944 г. Но за всички тях се е полагало следствие и съд по Военно-съдебния и Военно-наказателния закон. Който също е изключително строг. През Първата световна война – от 1915 до 1918 г. – имаме повече от хиляда военнослужещи, които са осъдени от военните съдилища и са екзекутирани във военно време за различни военни престъпления – срещу мирни граждани, за насилие, грабежи, мародерство и т.н. Докато след Втората световна война не ни достигна държавническата мъдрост и прозрението да направим правилния извод, че армията е надпартийна и за да остане тя такава, не би трябвало да бъде подвластна на политическата конюктура.

Книгата съдържа и една много солидна доза чисто човешка страна на живота на ген. Грозданов, на неговите отношения с близките му, с приятелите му, както и по-нататъшното развитие на неговите съпружески и роднински отношения – продължи д-р Ангел Динев. – Това, че е женен за Деспина Хаджиолова (възпитаничка на Робърт колеж в Истанбул), чийто брат пък Янаки Хаджиолов след Девети септември 1944 г. е лидер на политическия кръг “Звено” в Стара Загора, му помага да не получи смъртна присъда от Народния съд, заедно с още един висш офицер, която горчива съдба не се разминава на другите над 20 съдени генерали. Заслугата за това на “Звено” се проследява в документите от Държавния военно-исторически архив. Той е бил своеобразен политически коректив на БКП в първите месеци и години след 9 септември. Друг фактор, който дава възможност на ген. Грозданов да запази живота си, е ген. Дамян Велчев – министърът на войната след 9 септември 1944 г. Някои податки в изворите и архивите показват, че при преврата на 19 май 1934 г. тогава още подполковник Никола Грозданов е бил съпричастен към делото на Деветнадесетомайците – т.е. имал е по-скоро републикански убеждения, отколкото тясномонархически. И може би това е една от причините, докато цар Борис III е жив, да не го произведе в генералско звание, въпреки че вече е навършил 5 години като полковник и е командвал дивизии. Което става само две седмици след смъртта на царя.

Много добри, интересни отношения са се създали между ген.-майор Грозданов и съветските офицери, които са разквартировани в Стара Загора след Девети септември. На територията на областта е разположен 66-ти стрелкови корпус от 37-ма съветска армия, три пехотни дивизии и една артилерийска бригада, като щабовете им са били в Стара Загора. И ген. Грозданов е поддържал с тях достатъчно близки съюзнически контакти. Много важно обстоятелство е, че в първите дни след 9.9.1944 г. ген. Грозданов взема далновидното решение да не се оказва никаква съпротива на Съветската армия или на слизащите от Балкана партизански отряди. Правилно са преценили, че това би било излишно проливане на кръв и че ще е вредно и грешно да се оказва съпротива в този момент на Съветската армия – коментира авторът.

Днес членството ни в ЕС и НАТО безспорно е нещо положително. То ни носи много изгоди. То ни направи съпричастни към достиженията на европейската цивилизация. Но ние не бива да забравяме кои сме и кои са нашите исторически корени – откъде сме дошли, каква история сме имали, какви превратности е претърпяла тя. Нека да помним съдбата на офицерите и генералите като ген.-майор Никола Грозданов и никога занапред, на каквито и политически промени да стане подвластна нашата държава, да не се посяга на Българската армия като институция и на нейното висше военно ръководство, което олицетворява единоначалието и приемствеността – заключи д-р Ангел Динев.

Поздравителен адрес до автора от името на Управителния съвет на Съюза на офицерите от резерва “Атлантик” поднесе ексобластният управител Недялко Недялков, който бе съпричастен към издаването на първата книга на Ангел Динев в навечерието на 100-годишнината от Балканските войни. “Вие извадихте от забравата живота и делото на един достоен български генерал – последния командир на старозагорската 8-ма пехотна Тунджанска дивизия до 9.9.1944 г., отдал целия си живот на военната професия” – се казва в поздравителния адрес.

Уволнен на 28 ноември 1945 г. от армията, ген. Грозданов е осъден от Народния съд на 15 години строг тъмничен затвор, конфискация на имуществото и значителна парична глоба. Той преживява 6 тежки години в концентрационните лагери Куциян, Росица, Николаево и Белене, от които излиза през 1951 г., след което изкарва прехраната си с тежък физически труд по жп линията Стара Загора-Тулово и по колектора на канализацията до Станционната градина в Стара Загора.

В представянето на книгата участва и дъщерята на ген.Грозданов - Ана Грозданова (първата вляво)

Кръщелницата на ген.Грозданов Жасмина Пантелеева показа снимка от сватбата на родителите си през 1942 г., на която заедно с баща й Крум Пантелеев, офицер от 12-ти пехотен балкански полк, и майка й, кум е генералът

Спомени за баща си разказа и дъщеря му Ана Грозданова. Много голяма е заслугата за спасяването на ген. Грозданов от смъртна присъда от Народния съд на неговия съсед приятел от детските години в Стара Загора, комуниста Тачо Даскалов (участник в Септемврийското въстание; в годините на социализма – член на Президиума на Народното събрание от 1958 до 1964 г. – бел. ред.) – съобщи Ана Грозданова. Самата тя е завършила Юридическия факултет на Софийския университет, след като първоначално две години й е отказвано да кандидатства. Впоследствие е работила като юрисконсулт на Мини Бобов дол, а до края на служебната си кариера – като уважаван от колегите си юристконсулт на една от най-големите български металообработващи фирми в Перник. В последните години от живота му старозагорци помнят ген. Грозданов като продавач на лотарийни билети в центъра на Стара Загора – каза тя и сподели, че никога, дори в най-смелите си мечти, не е предполагала, че Стара Загора ще почете по подобен вълнуващ начин живота и делото на баща й – след всичко, което той е изживял в своя дълъг живот в две напълно противоположни епохи.

Генерал-майор Никола Грозданов почива на 82-годишна възраст на 24 октомври 1976 година в Стара Загора. Погребан е в Централния гробищен парк на Стара Загора.
#

бутон за сайт