Две безобразия от служители на старозагорското здравеопазване и един въпрос към началниците им: Читава ли е системата и как да я подобрим?

STZAGORA.NET
Двата случая по-долу са споделени в социалната мрежа “Фейсбук” вчера и днес. След тях следва нашето питане.

Десислава Коева:
Преди месец ми се наложи да отида в Спешно приемно отделение, тъй като вдигнах кръвно налягане 180 на 120 с пулс 170 (само да вметна – аз съм на 26 години), но след чакане от около 20 кошмарни за мен минути една жена с бяла престилка ме покани да вляза в кабинета. Дотук добре! Влизайки потърсих къде да се подпра и седнах на едно легло. В този момент отнякъде изникна една докторка с думите: “Теб,кой те пусна тук!?”

Започвам да обяснявам кой ме е пуснал и защо идвам, но без изобщо да ме изслуша докрай, тя каза: “Махай се! Няма да те прегледам!”

Благодаря се, че майка ми е фармацевт и като отидох при нея, знаеше какво да прави.

А какво да правят тези, на които майките им не са лекари или фармацевти, в събота, 9 часа вечерта?

Милка Колдамова:
Наша близка е с болки в областта на черния дроб и жлъчката, повръща зелено, вие й се свят и едвам се държи на краката си. На 75 години.

Обадих се на личния лекар, дойде и прецени, че е за хирург. Отидохме едвам с наш автомобил до кабинета, взехме направлението и се отправихме към една от частните болници в Стара Загора. Там изключително любезен лекар я прегледа, изказа опасения, че е доста сериозно и най-вероятно ще се наложи операция. И тъй като те са частна болница, доплащането при тях за подобни операции е над 1000 лв, пък и идвали празници… посъветва ни съвсем добронамерено да отидем в Спешния център на Окръжна болница. За прегледа не взе нито пари, нито направлението.

В Спешен център след като два пъти помолих учтиво да излезе някой (две сестри си приказваха вътре в стаичката и видимо не бяха заети) излезе старшата и в момента, в който видя направлението в ръцете ми, ми вдигна такъв скандал… Изобщо не ни изслуша даже защо сме стигнали до тях, не погледна на майтап болната, изгони ни по най-просташкия начин – не сме били за болнична, а за доболнична помощ. При тях не преглеждали, само лекували. Нямало лекар, който да ни помогне при тях…

Отправихме се към другата частна болница. На рецепцията се оказа, че до 8 май нямат свободен час, но момичетата ме посъветваха да помоля в кабинета и ако се съгласи хирургът да я прегледа.

Хирургът при първите ми думи още каза, че сме за спешен център. При тях най-рано към 20 май могат да я приемат, разполагат само с 10 легла в отделението… При което не издържах и се разплаках… Разказах му, че са ни изгонили оттам… Реагира, но не и с учудване.Каза ми да се успокоя, ще се оправят нещата…Проведе няколко телефонни разговора и ми каза да тръгваме веднага за спешния, но да търсим определен кабинет, хирургът оперирал,но ще дойдел след това да я прегледа…

В 12.03 влезе на преглед, 13.30 я приеха в хирургия заради жлъчката.

Та толкова за спешното, човещината и Хипократовата клетва…

Бележка на STZAGORA.NET:

Разказаното по-горе е директно обвинение към сбърканата система на българското здравеопазване. В случая, разбира се, е необходимо да бъдат дадени бързи и пълни обяснения от конкретните служители на Спешно приемно отделение, изгонили пациенти в момент на беда и на остра нужда от здравна помощ.

Но по-важно е хората, ръководещи големи звена на здравеопазването ни, да разяснят следното:

* Къде, към кого да се обърне пациент, който е видимо зле, личният му лекар го е прегледал и е преценил, че се нуждае от незабавна помощ, но в нашето Спешно отделение не го приемат, тъй като, според преценката им, случаят не е достатъчно тежък за тях.

* Какво трябва да направи  пациент с болки, който не може да се справи с тях в домашни условия, не знае как да постъпи и е силно стресиран от влошеното си състояние? Пациент, който стои на краката си, но е много зле. А ако е дете? Щом не е за Спешно приемно отделение, къде да отиде, какво да предприеме, къде да го заведат близките му?

Проблемът не е частен. Това е очевидно и много опасно несъвършенство в системата на здравеопазването ни, което касае огромен брой хора.

Да дадат отговор на тези въпроси пред обществото е граждански и професионален дълг на директорката на старозагорската МБАЛ “Киркович” проф. Петрана Чакърова и на шефката на Спешно приемно отделение д-р Милена Василева. Както и на всички други лекари, които могат да препоръчат какво е нужно да се промени в системата на спешната медицинска помощ, за да придобие тя по-човешко лице.
#

spodelime.com