“Вестник Хуанцю шибао” (Китай): От G8 към G7 – Западът демонстрира застой и ограничено мислене

STZAGORA.NET
InoSMI.ru
На 24 март Белият дом обяви, че след преговори с другите лидери на западните страни президентът Обама е взел решение да преустанови членството на Русия в “Голямата осмица”. Тази стъпка повсеместно се оценява като изключване на Русия от този клуб. Русия влезе в “Голямата осмица” през 90-те години на ХХ век. Смяташе се, че това бе своеобразна награда за Москва за това, че страната стъпи на пътя на демократизацията. Обаче днес, гогато гонят Русия от клуба, а Г8 се съкращава до Г7, отношенията на Русия и Запада влизат в задънена улица, а колелото на историята като че ли се завърта обратно.

Но всъщност това, което виждаме, съвсем не е повторение на историческата спирала. Г7 вече не е тази Г7, чийто брутен вътрешен продукт бе 70% от световния, а Русия не е онази затънала до уши в дългове страна, която молеше Запада за помощ. “Голямата двайсетица” отдавна вече е затъмнила “Голямата осмица”, а нали освен това съществува и БРИКС. Г8 изключва Русия във време, когато клубът е с по-малко влияние откогато и да било по-рано. Когато страните от Запада “хлопнаха вратата”, в този жест нямаше нито сила, нито естественост. Русия пък, приела тази стъпка с пълно безразличие, обратно, се оказа в центъра на вниманието.

Лишилата се от Русия “Голяма седмица” неизбежно ще се окаже още по в периферията на международната политика. Обемът на руската икономика бе сравнително малък за Г8, но членството й в “Осмицата” стана първият пример за това, че “клубът на богатите страни” може да надмине сам себе си. Разколът, който виждаме днес, е първият провал на опита на основните западни държави да “се сработят със света”.

В резултат от издигането на новите световни икономики авторитетът на западните страни в международното съобщество постепенно ще намалява. Понастоящем брутният вътрешен продкт на страните от “Седмицата” вече е под 50% от световния, и в следващите 10 години този показател само ще пада още.

“Упадъкът” на Запада обаче е с относителен характер. Макар че западните страни се сблъскаха днес с редица сериозни проблеми, те ще запазят своето влияние и конкурентоспособност през целия 21-ви век. Тези страни получиха в наследство огромни възможности, но в стратегически план те често просто ги пилеят. На Запада му е съвършено необходимо да преразгледа своята политика.

Ако след превръшането на “Седмицата” в “Осмица” западните страни се бяха отнесли към Москва с цялото уважениеу то Г8 би могла да продължи да се разширява, ставайки Г9, Г10 и така нататък – до включването на ключови развиващи се икономики като Китай. Тогава сегашната Г20 би била не създадена от нулата организация, а разширена версия на бившата “Осмица”. По този начин ние, вероятно, бихме могли да избегнем украинския разкол на политическата карта на Европа.

Западът следва колкото е възможно по-скоро да преразгледа позицията си по изключването на Русия. След като не успяха да я “смелят”, трябваше ли да я изключват? Защо? Защо Г8 не може да стане пещ, в която да се слеят най-различни култури? Ние живеем във века на глобализацията, далеч ли ще отиде “чистият Запад”?

Да приемат Русия, а след това да я изгонят – това е крачка, показваща ограничената себелюбива позиция, която заемат в политиката си западните страни. Членството в клуба не трябва да е чест, която предоставят на нягого си. Включването на Русия в Г8 бе шансът на основните западни велики сили да задълбочат контакта си с незападния свят, а също и възможност за по-нататъшно развитие.

А сега, изключвайки от своите редове Русия, клубът не само се намалява по размер, а и губи значителна част от силата си. Налице са всички основания да предполагаме, че новата “Седмица” ще е склонна към застой и дори нарцисизъм. Когато няма никакви противоречия и на всяко събрание на клуба цари пълно единодушие, това ще е картина, която в никакъв случай няма да отразява реалиите в отношенията на Запада със света. Ако така тръгне и вбъдеще, то “Седмицата” все повече и повече ще се губи в сянката на “Двайсетицата”.

Мощта на Запада предизвиква както и преди уважение, обаче западните велики сили вече не могат свободно да се разпореждат със света. Самонадеяността и прекалената вяра в собствените сили могат да доведат до ситуация, когато на Запада ще му се наложи, както се казва, да “остане с празни ръце”. Ако западните велики сили се вкопчат с мъртва хватка в собствените си интереси, ако както преди жадуват да властват над света, то и у тези все още могъщи страни желанията ще се разминат с възможностите, а опаснистите ще ги дебнат на всяка крачка.

Какво все пак стои зад действията на Русия? Това реакция на продължилия дълги години натиск от страна на Запада ли е? Или под ръководството на Путин Москва отново излиза на пътя на имперския експанзионизъм? Може би в кримската криза е налице и едното, и другото? Начинът, по който Западът оценява сега характера на предизвикателството, формулирано от Москва, отразява същността на отношенията на западните страни към целия останал свят.

Западните страни вече разтеглиха границите на своите интереси до предела: те не само идват пряко на “праговете” на другите страни, но понякога се появяват и направо в чуждите къщи. Струва си Западът да ореже своите амбиции както в политически, така и в психологически план, да застане на дистанция, от която ще може да види света такъв, какъвто е. “Комплексността” на света не предполага нищо лощо, а уважението към многополярността е урок, който Западът ще трябва да добре да си припомни.

Оригиналът:
http://inosmi.ru/world/20140326/218989892.html
И тук – на китайски.
#

споделяне в социални мрежи