Шефът на каскадьорите в нов филм за Левски, старозагорецът Горан Гънчев: Четирима от “Багатур” станахме и актьори

STZAGORA.NET
Интервю на Керка ХУБЕНОВА в БЛИЦ

Горан Гънчев в екшън-сцена

Горан Гънчев е инструктор в прабългарската школа за бойни изкуства „Багатур”, която преди 13 години създаде неговият баща – родния Индиана Джоунс Райчо Гънчев. Горан е на 34 години, зооинженер по професия, изключително екстремен тип. Вади хляба на семейството си като оператор в телевизия.

Снима в наши и чужди рискови терени документални кадри в лов на диви животни. И тъй като от малък е обучен на всевъзможни бойни изкуства и владее до перфектност каскадите и джигитовката – няма проблеми с полета от височини, с агресията на диви зверове из саваната на Африка и по върховете на Хималаите; на „ти” е с тръпката от адреналина, който предлагат непроходими планини, бурни морета, реки и езера… А в новия български филм за Левски -„трилър с елементи на екшън” както сам го определя неговият продуцент, сценарист и режисьор Максим Генчев, Горан Гънчев изпълнява и една от главните роли – тази на Димитър Общи. Иначе Горан е и шеф на каскадите във филма и заедно с още неколцина младоци от прабългарската школа за бойни изкуства решава всички екстремни епизоди, батални сцени и шеметни каскади в него.

Само преди броени дни групата на каскадьорите заедно с шефа им се завърнаха от поредните снимачни дни край Видин.

- Горане, тия дни ти и още няколко момчета от „Багатур” се върнахте от Видин – какво снимахте?
- Нещо, което до момента не е снимано от български режисьори и български продуценти – Първа българска легия. Това е легията на Раковски в Сърбия. Под негово ръководство, с помощта на сръбското правителство, българи са се обучавали за предстоящи революционни дейности у нас. Това е част от сценария на филма на Максим Генчев за Левски, което си е и исторически факт.

- След като филмът бе спрян за известно време от продуцента и режисьора му Максим Генчев, разбрах, че снимките са подновени…
- За спирането на филма нищо не мога да кажа, защото ние се включихме на етапа, когато отново започнаха снимките. В края на август снимахме около река Тунджа и в планината край Мъглиж. В епизода Левски е 6-7 годишно момче. Керван търговци отива към съседния град да разменя стоки. В този керван са и бащата на Левски, и малкият Васил. Но керванът е нападнат от черкези. Избиват всички. Оцелява само малкият Васил, който става свидетел на смъртта на баща си. И точно тази сцена е повратен момент за бъдещата личност на Левски. Още малък той разбира, че България не трябва да е под турско робство, а свободна.

- Ти ръководиш каскадите във филма, участваш с момчетата си от школата в баталните сцени – защо точно вие снимате каскадите, а не професионалисти, наети, примерно, от Киноцентъра?
- Защото една група от „Багатур” е тясно специализирана в каскади от минали епохи: езда на коне, каскади от коне волтижировка, джигитовка – все умения, които се научават за години тренировка и се владеят до съвършенство от 8 момчета и 3 момичета от каскадьорската ни група. Освен това боравим и със стари оръжия – стрелба с лък, работа с меч, сабя, бич и бончук; хвърляне на копие. С това каскадьорите ни се занимават с години лично под моето ръководство в „Багатур”. Зная качествата и уменията на всеки. И още в началото, когато разбрахме, че ще се прави филм за Левски, се свързахме с Максим Генчев. При първата ни среща той като режисьор и актьор с 30-годишен опит ми каза: „Горане, ние с тебе ще си говорим и за каскадите във филма, но имам едно предложение за теб…”. Тук замлъкна.

След малко продължи. „Но-о-о…. все пак ще си помисля!” И дума не спомена повече за „това предложение”. После се завъртяха няколко снимачни цикъла – на едно, на друго място. И когато наближиха снимките с Димитър Общи, Максим Генчев ми се обади по телефона и вика: „Горане, направих кастинг на няколко човека, но искам и тебе да пробвам”. Аз не съм професионален актьор. Снимаха ме. Имах реплики. И още на същия ден ме одобри за ролята на Димитър Общи. Макар и да знам от историята ни кой е той, зарових се в някои книги и в Интернет да го проучвам. Изчетох много за Димитър Общи и установих, че той е една доста противоречива личност. От четирима изследователи на личността му – трима го наричат предател, а четвъртият го защитава. Така че Димитър Общи е спорна и драматична фигура в историята ни. Но това е друга тема. Няма да разкривам режисьорската идея за Димитър Общи. Играя така, както вижда режисьорът този образ.

- А каскадите, екшън сцените, получават ли ви се, има ли травми?
- Има приказка: „Повече пот в учението, по-малко кръв в боя!”. Всички сме преживявали травми. Но повечето са по време на тренировки, а на снимачните площадки – не се случва и, дай Боже, така да е занапред. Заснетите край Мъглиж и Тунджа екшън сцени изцяло са от момчета на „Багатур” – с шест коня. Работата с конете е много специфична. На хората може да обясниш как се случват нещата, но животното не знаеш как ще реагира. Има гърмежи. Трясъци. Съсичания със саби. Ужас. Викове. Кръв с кофите се лее наляво и надясно в баталните сцени. Бутафорна кръв, разбира се. Полепва по конете, по теб. Не виждаш. Кацат те мухите. Трябва абсолютна сработка между екипа. Бойните хореографии са много добре разработени, за да изглеждат атрактивно. А най-тежката каскада до този момент беше изпълнена от Иван Стоянов. Той играе турски аскер – стои на караул. Четник му прерязва гърлото и той трябва да падне от 5 метра височина. Сцената е през нощта в тъмно, мъгливо време, и си беше доста опасна каскада. Но Иван е тренирал височинни падания и на терена мина без проблем.

- Твоето основно занимание е документалното кино – как ги съчетаваш?
- За работата, с която печеля хляба на семейството ми – операторството, много ми помагат уменията, които съм придобивал години наред в „Багатур”. Страховете съм ги оставил зад гърба си. Привлича ме екстремното преживяване и затова снемам на уникални места, където мога да се срещна с дивата природа, с дивите животни. И самият аз да участвам в екшън, да го преживея и да го заснема в кадри. Ето, това лято бях в Австрия, в Бърг Шомерег. Участвах в едно рицарско конно шоу. Трябваше да правим джоуст – това е действието, при което двамата рицари се засилват с копия един срещу друг и единият уцелва другия, и той пада от коня. И понеже шоуто е хореографирано, аз бях този, който трябваше да пада. Играехме го по два пъти на ден и цял месец падах от галопиращ кон с рицарските доспехи. Пръстите си изкълчих, врата си за малко да счупя…

- Апропо, бутафорни ли бяха доспехите?
- Не, не бяха бутафорни! Тежки, метални. Единствено копията бяха малко обезопасени, но това са си травми. И мога да кажа, че тези падания бяха изцяло в моя полза, за да разбера като каскадьор и ръководител каква е допустимата „степен на увреждане”, ако мога така да се изразя.

- С камерата си обикаляш реки, морета, планини, имаш екстремни преживявания – разкажи за някои от тях?
- О, много са! Снимал съм по сафарита в Африка – лов на антилопи, на хипопотам. Сега се сещам и за едно друго много интересно преживяване по върховете на Хималаите, което имахме с моя приятел от Новосибирск Олег Вебер – бизнесмен, известен пътешественик, който обикаля цял свят да ловува редки екземпляри. Искаше да заснема едно от ловните му приключения в Непал. По известните върхове Анапурна-1 и Анапурна-2 реши да ловува хималайски тар. Това е животно, което прилича на дивата коза, но е много по-голямо от нея. Мъжките екземпляри имат грива по главата и гърдите като тази на лъва, рогата им са къси и дебели, обитава върхове над 3000 м надморска височина. Олег ме знае като екстремен тип и ми се довери да го придружа и да заснема лова му. Приключенията ми тръгнаха още от самолета. Пътувах през Истанбул с авиолиниите на „Гълфеър”. Срещата ни беше в Катманду – столицата на Непал. Но при прехвърляне по самолетите багажът ми се загуби по пътя. После го откриха, но късно.

Трябваше наново да купувам екипировка от Катманду. Срещнахме се с Олег и с хеликоптер ни „хвърлиха” в Кралския ловен резерват, където трябваше да ловуваме. Имахме непалец – местен иднус за водач. Базовият ни лагер беше над 3000 м надморска височина. Сутрин ставахме много рано, в 4.00 часа, и тръгвахме. Преди изгрев слънце трябва да сме над животните, защото те се катерят и гледат надолу, а ловецът трябва да е над тях, така се ловува тар. Стигали сме и до над 5000 м надморска височина на лов, не на туризъм. Откривахме стада, но Олег все не можеше да си хареса трофеен екземпляр, който да отстреля. Минаха 4-5 дни – нищо. И ден преди Олег да се сдобие с желания екземпляр, станах свидетел на магия. Направи я нашият непалски водач – индус. През цялото време той носеше жив петел и се чудех защо му е. В деня на ритуала индусът взе петела и го закла с непалския нож кукри – специален, извит нож. Кръвта потече в специален съд пред едно импровизирано олтарче от камъни, на който запали околовръст от техните ароматни свещи. На олтара сложи и сушени плодове. И като закла петела – о-о-о, чудо! Кръвта на закланото животно, изтичайки, на мига образува… самия образ на петела! Това се вижда едно към едно и от снимката, която направих, и от кадрите на видеото. От кръвта на петела непалецът сложи точка върху челата ни – на своето, на челото на Олег и на моето. Говори нещо. Прави магия човекът. И след като напръска с кръвта на петела камъните на импровизирания олтар, каза на Олег: „Утре ти ще се сдобиеш с желания екземпляр!”. Не повярвах на това. Но… така стана! Заснех цялото жертвоприношение и ловуването на самия елитен екземпляр от хималайски тар.

Ето какво се случи:

На другия ден пак тръгнахме много рано. После слънцето се вдигна високо. Видяхме стадо, но пак нямаше подходящи екземпляри. Времето минаваше. Хубаво, слънчево време. Стигнахме до 4500 м надморска височина и… нищо. И в един момент, най-неочаквано, буквално за миг, пред нас падна гъста мъгла. Буквално отникъде дойде. И само един светъл процеп през нея ни показваше, че, забележи, над нас, не под нас – има стадо от хималайски тар. Почнахме да дебнем отдолу нагоре. Да приближаваме. Но мъглата ту прикриваше, ту откриваше стадото. Буквално му пречеше да ни види, че дебнем отдолу и да се разбяга. И в един от тези моменти на „движение на мъглата”, като в истински кадър, сякаш от филм, видяхме на зъбер над нас отгоре да стои достолепно един внушителен екземпляр – огромен хималайски тар – мъжкар. Уникално!
Това беше търсеният екземпляр. Тази именно мъгла реално позволи на Олег да приближи и да отстреля трофея. Освен че заснех това чудо с ритуала и магията, заснех и самото чудновато отстрелване на хималайския тар.

- Изобщо киното е твоята природа, очевидно, защото, освен като оператор и каскадьор, се изявяваш и като актьор…
- Виж, аз съм сценарист и хореограф на спектакъл, който „Багатур” поставя на открита сцена. В годините сме играли у нас и в чужбина над 300 пъти този спектакъл. И може да се каже, че имам някакъв „актьорски опит”, но и отвътре ми идва превъплъщаването. Нещо повече – след като вече снимахме с момчетата каскади, Максим Генчев повери още някои от ролите във филма и на други трима от школата ни за прабългарски бойни изкуства. Например ролята на Хаджи Димитър във филма играе моят по-малък брат Явор Гънчев. В ролята на Стефан Караджа е един от каскадьорите ни – Станимир Петров. Стефан Караджа е известен борец, а в групата на „Багатур” Станимир се занимава с борба и има професионални ММА-мачове. А в ролята на Васил Друмев пък е друг наш каскадьор – Иван Стоянов. Така че четирима каскадьори станахме и актьори.

- Ролята на Левски този път е дадена на млад актьор, едно абсолютно неизвестно засега име в родното киното – Веселин Плачков. Сигурно вече добре се познавате с него…?
- Неизвестно име, но засега. Веселин Плачков е актьор от Плевенския театър и визуално много прилича на Левски. Веско е един много самоотвержен човек. Държи се като Левски не само на снимачната площадка, но и в живота. И зад кадър, както се казва – си е истински Левски. Невероятен човек! Винаги е готов да помага на екипа. И го прави естествено, почти незабележимо, но винаги точно, навреме и бързо. Например ако трябва една лампа да се занесе от точка „А” до точка „Б” – той се включва. В помощ е и на гардеробиерите, и на художниците… Мъжко момче е, с доблест!

- Знаеш ли нещо за финансовото състояние на филма, кога се чува, че ще стане готов, или отново ще спре поради финансови причина?
- Максим Генчев е изключителен професионалист и човек. С огромно уважение се отнася на снимачната площадка и към актьорския състав, и към хората, които участват в процеса. При нас досега всичко е точно по отношение на финансовата ни обвързаност. И не зная какво е цялостното финансовото състояние на филма, но по думите на Максим – в края на лятото и началото на есента на 2014 г. може да се очаква премиера на филма, който засега е с работно заглавие „Дякон Левски”.
#

spodelime.com