Жонгльорството с досиета – национално предателство, за което прошка няма да има

STZAGORA.NET
Тези дни излезе картонче и сведение за принадлежност към бившите структури на ДС на една от най-достойните и уважавани старозагорки – Иванка Сотирова, зам.-кмет на общината. Като при всяко подобно оповестяване на нова порция имена, общественият кошер и този път бръмна.

Не само тук, в Стара Загора, а навсякъде, на стотици места в България, от години се повтаря един и същи фарс: нарочват поредния грешник, посочват го с пръст, охкат и ахкат – повечето злобничко, с мисъл, изписана едва ли не на челата им – ето, видите ли, и този излезе маскара, само ние, чистите, теглим каиша… Малцина със състрадание, а някои – дори с разбиране. Но камъкът е хвърлен. Какво му е на грешника, той си знае. Само дето в катран и перушина не го овъргалваме и не му нахлузваме бяло санбенито по пътя към кладата.

Не, това не е фарс. Това е лов на вещици по чужд модел. Това са правили там, на Запад, векове наред, това могат, това помнят и знаят. Вещица е! – и на кладата. И ни пробутаха безценния си опит. А ние, като една овчедушна и покорна нация, която позволява на всеки международен бабаит да я хване за ухото и да я заведе в обора си, вече четвърт век търпим и подсмърчаме виновно.

Ние, нека сме честни пред себе си, позволихме пирати да изтърбушат добре подредената ни страна. Безплатно здравеопазване и образование, сигурен и сравнително охолен живот по тогавашните стандарти, единна нация – всичко разрушихме, всичко срутихме. С доброжелателни съвети отвън, но сами. Сами, със собствените си ръце и със собствения си липсващ разсъдък.

Ние, източноевропейците от България, наследниците на древна и велика държава, се превърнахме в последните просяци, тропащи за милостиня на чужда врата. Зад която никога няма да ни приемат, макар да ни подхвърлят къшей хляб. Не защото сме по-лоши от тях. Не защото сме второкачествена нация. А защото те са си те, а ние сме си ние. И не ни е там мястото. От България Запад не става. Защото тук е Изток. Сам Господ ни е подредил така на тази земя.

Но нека се върнем на въпроса за досиетата. Ако в Германия – една от страните, символи на Запада, търсеха и търсят сметка от своите, работили за източните служби – това е тяхно право. За своите си нацисти германците замижаха, забравиха им набързо престъпленията и ги интегрираха до един в обществото само за няколко години след Втората световна война. Резултатът бе, че продължиха като монолитна нация напред, възродиха се от пепелта и преуспяват. Но на агентите на ЩАЗИ, свързани с някогашните съветски служби, не простиха. Католическа Полша, ненавиждаща големия си източен съсед, също не му мисли много. Но в Испания досиетата бяха изгорени. И гърците унищожиха своите. Само ние излязохме най-големите умници. Ние ударихме нашите, работили не за далечния Запад, а за стабилността на собствената ни източноевропейска държава – добра или лоша по онова време, но наша.

Разликата е малка, но съществена. Там агентите предаваха своите и си получиха заслуженото. Докато тук, кой знае защо, стана наопаки – свои предадоха агентите си. И също ще си получат заслуженото, но това е друга тема.

Ако не осъзнаем водевила с ваденето на досиета в цялата му пълнота и безумие, ще продължим да се лутаме в безпътица, немили-недраги, полусъсипани и напълно объркани. За радост на всички, хвърлили око на хубавата ни Родина. Те ни го казват в прав текст – вие в Шенген няма да влезете! Не ви искаме на работа при нас! Не защото сте лоши, не защото сте неподготвени, а защото сте други – вие сте Изтокът, ние сме Западът. Пазят си хората тяхното. От нас приемат само еничари – най-умните, най-хубавите български момчета и момичета, които лесно пускат корени на чуждо място. Не по-малко откровено обаче настояват пред нас да турим земята си за продан на тезгяха, за да я изкупят с нищо неструващите си книжни пари, защото, видите ли, това било европейски закон. За да дойдат при нас с правото на по-богатия, да се настанят тук, в това райско кътче, както по едно време повлякоха крак и плъзнаха по селата ни неудачници от Острова и всякаква измет откъде ли още не.

Кой на кого се натиска, я помислете!

Ето докъде я докарахме за 24 години псевдодемокрация. Да сочим днес с пръст Иванка Сотирова и хиляди други достойни българи като нея. Да ги съсипваме, да ги отстраняваме от обществения живот, да ги изолираме и убиваме със собствения си страх, собствените си предразсъдъци и собствената си глупост.

Подменят ни историята както им е угодно, навряха ни в улица без изход, а от години вече ни отстрелват и един по един с йезуитските си картончета и досиета. Пишем със собствената си кръв индулгенция след индулгенция, за да излезе както са си наумили онези хитреци – те върлуваха из цяла Европа, те погубиха милиони, но нека и ние да се видим, че не сме били стока – ето – агент до агента, доносник до доносника! Това ще ни се повтаря с години, докато от набеждаване се превърне в едва ли не неоспорима историческа истина. Докато черните станем ние, а те се измъкнат по терлици, целите в бяло, на чиста страница от световната история.

Но не, господа. Вашите доносници работеха за чужд режим и сте прави да ги гоните. Докато нашите сътрудници на службите работеха за нас си. Това е положението. А ние гоним своите или от тъпотия, или по чужда, небългарска воля.

Ами че има ли школски директор в Германия, Франция или Щатите, който да не е работил или да не работи и в момента тясно със службите?! Запитвали ли сте се някога? Елементарно е, дявол да го вземе! Това никога и никъде не е било въпрос на лично желание или особеност на характера. Това навсякъде по света е необходимост и зъдължение. Това е работа, която троши нерви. Работа неприятна, но работа в полза на обществото. Ама да сте чули да нарочат някого там, на Запад, за това? Няма и да чуете. Защото там, за разлика от тук, и за последната домакиня е въпрос не на чест, а на самосъхранение, да позвъни в полицията, ако надуши, че дори най-близките й съседи кривват от закона.

Този лов на вещици, който вилнее вече четвърт век при нас, мили демократи, не е по-различен от предишните периоди на терор в България, които неведнъж са нанасяли непоправими рани в душата на нацията. Това е действие, което подкопава единството ни, спъва ни в пътя ни към по-добро общество, тежи ни като камък на шията. Какво целим с почернянето на хиляди българи днес? Потупване по рамото от новия Голям брат ли? А какво губим, давате ли си сметка?

Ще дойдат дни, бъдете сигурни в това, когато цялата тази дяволска завера ще бъде сочена като едно от големите престъпления против България в годините след 1989-та. И ще бъде потърсена отговорност от онези, които я предложиха, одобриха и издигнаха в антибългарски закон.

А разтерзаните сега ще станат светци.

Добрата новина е, че това време вече идва.

Защото случващото се не е просто глупост и самоизяждане. Това е целенасочено разбиване на устоите на българската държава. Това е предателство, продължаващо вече много години.

Прошка за него няма да има.

Максим Добрев
#

споделяне във facebook