В Стара Загора трябва да има регионален център на БАН, градът трябва да инвестира в създаването на собствени научно-технически кадри

STZAGORA.NET
Доц. д-р Борис КОМИТОВ

Институтциите с научно-техническо творчество трябва да бъдат отделени от сферата на образованието и неговата бюрократична система

Доц. д-р Борис Комитов

През 2011 година едно паралелно социологическо поручване, проведено в Северна Америка (САЩ+ Канада), Русия, Европейския съюз и Далечния изток цели да установи каква е средната обща култура на населението по отношение на естетствените науки. Получени са шокиращи резултати. Оказва се, че приблизително всеки трети възрастен жител (30-33%) на ЕС, Северна Америка и Русия смята, че Слънцето обикаля около Земята, т.е. живее с геоцентрични представи за устройството на света. Иначе казано, в познавателно отношение почти всеки трети бял човек от Северното полукълбо живее в Средновековието!…

Веднага трябва да кажа, че дори и аз, който съм изключително критичен относно съвременното състояние на науката и образованието по естествени науки н т.нар. “развити страни”, бях зашеметен – положението се оказа много по-зле, отколкото бях допускал. При това става въпрос не за някоя държава от района на Сахел, а за Западна Европа – люлка на модерното естествознание, Русия – която изпрати първия изкуствен спътник и човек в орбита и САЩ, които първи и засега единствени успяха да изпратят хора на Луната.

А как е в другите части на света? Резултатите за Далечния изток са много интересни. В Китай 22%, а в Южна Корея 16% от населението имат геоцентрични представи, като при това тези проценти са ПО-НИСКИ в сравнение с данните при предходни изследвания, т.е. средната култура по естествени науки е с тенденция към нарастване.

Общата световна тенденция е негативна – относителният брой на образованите в областта на естетствознанието хора намалява, а заедно с това расте и дефицитът от учители и университетски преподаватели по математика и естествени науки. Вследствие на това расте дефицитът от инженерно-технически и медицински кадри. Все повече анализи сочат, че кадровият дефит в близките 10-15 години на Запад може да се превърне в кадрова катастрофа. А в условията на съвременното високотехнологизирано общество това може да доведе до социален катаклизъм, който ще надхвърли и най-черните антиутопии.

Ако трябва максимално накратко да се опише коя е главната първопричина за създалата се ситуация – това е лошата образователна стратегия, основана на идеята за “хуманитаризация” на образованието. С нея е свързано свиване на учебните програми по математика и естествените науки в училище. Началото на тази тенденция в Западна Европа е от края на 60-те и началото на 70-те години, а в източноевропейските страни тя се прояви през 80-те и особено след 1990 година. Разбира се, причините за това са много по-дълбоки и въпросната “хуманитаризация” на образованието е следствие от тях. Тя не е и единствената причина. Така или иначе в момента в световен план дефицитът на естествено-научно образование е факт, произтичащият от това кадрови дефицит е факт и увеличаването на невежеството в областта на естествознанието също е факт.

Последиците, ако не се вземат спешни мерки, ще са ужасяващи и всички страни по света, претендиращи за някаква напредналост, вземат мерки за противодействие на тази тенденция към “глобално оглупяване”. Приоритетното развитие на природо-математическото и инженерно-техническо образование е заложено в дългосрочните образователни стратегии на САЩ и Русия. В Китай пък това образование никога не е спирало да бъде приоритет поне през последните няколко десетилетия.

По ред причини, дискусията за които тук ще пропуснем, България е сред най-поразените в света страни от този почти общопланетарен феномен. Доскоро проблемът се подминаваше с лека ръка. Сега обаче все по-ясно се вижда, че той вече пречи и все повече ще пречи на възможностите на българската нация да се развива във всяко отношение. За това най-напред започнаха да сигнализират академичните среди още преди повече от 10 години. Напоследък обаче представителите на индустриалния бизнес все по-често бият тревога за липсата на квалифицирани инженери и техници. Това принуждава много индустриални компании да подминават или напускат България и да търсят поле за своята дейност в съседни страни, най-често в Турция. Нарастващият дефицит на изследователски и преподавателски кадри в БАН и вузовете, както и на учители по физика и математика, започва да се превръща във все по-заплашително явление.

Какви мерки се вземат? Засега почти никакви, нещата остават на ниво деклариране на добри намерения и обещания.

И все пак някакви конкретни действия вече има. Инициативата дойде от Българската академия на науките. Преди известно време бе задействан план за създаване на регионални центрове, чиято цел е да подпомогне задържането и развитие на научно-изследователски кадри в повечето от по-големите градове на страната, в които се намират висши учебни заведения. Функционирането на регионални центрове на БАН ще се поддържа за сметка на бюджета на академията. Лично аз изпитвам скептицизъм по отношение на финансовото обезпечаване, като се има предвид хроничният дефицит на пари, характерен за БАН през последните четири години. Допускам обаче, че ръководството на академията все пак е намерило някакви възможности за такова финансиране и те са достатъчно сигурни. За това нека да приемем, че този въпрос е решен или лесно би могъл да се реши. Да минем към следващия много интересен въпрос. А той е – кои градове е избрало ръководството на БАН за седалища на въпросните регионални центрове?

Градовете са Благоевград, Пловдив, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново и Плевен. Да е забелязал читателят, че липсва някой град в това изреждане?

Да, правилно е забелязал… Липсва Стара Загора. Градът, който е шести по големина в страната, на който като че ли нищо не му липсва да бъде един от тези академични центрове. Тук има университет с 4-5 хиляди студенти и няколкостотин преподаватели, има и филиал на академичен институт – този на Института за космически изследвания. За тези, които не знаят или са забравили, ще напомня, че това е бившата Базова обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания към БАН – звено, създадено през 1974 година от покойния проф. Митко Гогошев. Ако някой зададе въпроса “А какво се е правило там?”, ще си спестя да му отговарям тук, а просто ще го препратя към електронната версия на моята статия “Мечтата за космоса”.

От друга страна Стара Загора с областта е един от големите центрове на българската индустрия (доколкото има съхранена индустрия в България) и най-вече център на енергетиката и оръжейната промишленост, с голям аграрен потенциал, природни и културно-исторически паметници. Ето защо фактът, че не е предвидено филиал (регионален център) на БАН да се изгради тук, е озадачаващ. Нима се забрави, че допреди 20 години градът беше най-големият център на високотехнологични производства, имаше няколко хиляди инженери и програмисти, институти по роботика и дискови запаметяващи устройства? И колкото и парадоксално да звучи, много от тези хора с богат опит и знания все още са тук, но, принудени от обстоятелствата, са “сменили самолета с велосипеда”, т.е. занимават се с тривиални за своята квалификация неща, а имат потенциал за в пъти по-сериозни такива.

Въпросът сега е ще предприемат ли местните власти мерки за решаване на проблема в полза на създаването на филиал на БАН в Стара Загора и какви?

Не е изклюючено тази инициатива на БАН с въпросните филиали да не се окаже особено успешна. При всички случаи обаче градовете, където те ще бъдат създадени, със сигурност няма да загубят от това. Много по-вероятно е те и регионите, на които са центрове, да спечелят в дългосрочен план. В никой случай не бива Стара Загора и областта да пропускат подобна възможност.

Абсолютно съм убеден, че истинският подем на Стара Загора и региона минава през възстановяване на високотехнологичната индустрия и научно-изследователската дейност. Някой ще каже – обстановката в момента не позволява. Вярно, в момента може да е така, но когато условията (дай боже скоро) се променят, някои градове и региони може да се окажат по-подготвени, защото ще са инвестирали в наука и образование сега.

А впрочем, задава ли си е някой въпросът с какво ще бъде заместен комплексът “Марица-изток” след около 40 години, ако няма вече работещ алтернативен вариант за заетост, особено на висококвалифицираните кадри там? Най-логично и приемливо е това да са високотехнологични производства, информационни технологии и научно-изследователски дейности. А стожер на подобна дейност в региона могат да бъдат академични звена и… втори университет. За разлика от Тракийския университет, той трябва да бъде изграден с относително малко преподаватели и студенти на приниципа на обединение на образованието с научно-изследователската дейност в областта на естествените науки (главно физика) и инженерно-развойна дейност. За да стане това факт след време, действията в тази насока трябва да започнат колкото се може по-рано.

Необходимо е да се започне дългосрочна целенасочена политика за възстановяване и разширяване на извънкласните форми на обучение на подрастващите и младежите по естествени и технически науки. Именно така може да се осигури постоянен местен източник на студенти и кадри за такъв университет. (Отделно от това, ако моделът на симбиоза между наука и образование се осъществи успешно, той би могъл да бъде притегателен център за студенти от цялата страна). За целта е необходимо практиката на обединяване и закриване на звена в сектора, която върви от 10 години насам, да се преобърне. Съществуващите звена, като например Народната обсерватория, не само не бива да се обединяват с други такива, а тъкмо напротив – да се засилва тяхната административна и функционална обособеност, да се търсят възможности за разширяване на тяхната материално-техническа база и персонал. Трябва да бъде възстановено самостоятелното общинско звено за работа с ученици, което до 1999 г. съществуваше като Център за ученическо научно и техническо творчество.

Успехите, които нашите ученици са имали в миналото на различни национални и международни конкурси в областта на научното творчество, се дължат най-вече на един важен факт: Те са имали силна мотивация да се занимават с това под ръководството предимно на специалисти, които не са били обременени от навици и изисквания, характерни за редовното обучение в училище. Учащите от своя страна са имали свободата на избор както по отношение на темите, така и по отношение на ръководителя, с когото ще работят, а в определени моменти и по отношение на времето, през което те ще работят. Особено при съществуващата в момента в страната обстановка би било правилно в дейността на тези центрове за наука и техника да се включат и хора на по-зряла възраст, например студенти или работещи, които имат интереси в съответните области като хоби. Трябва да отбележа, че точно такъв вид дейност много успешно работи в рамките на Народната астрономическа обсерватория “Юрий Гагарин” през последните две години.

Ето защо според мен е правилно Народната астрономическа обсерватория, както и други подобни институтции с научно-техническо творчество, които, надявам се, ще възникнат в бъдеще или ще се възстановят стари такива, да бъдат отделени изобщо от сферата на образованието и неговата бюрократична система. При съвременните обстоятелства правилното им място е в отдел “Култура и вероизповедания”, а техният статут трябва да бъде сроден с този на читалищата, художествената галерия, театъра и др. общински културни институти.
#

сподели ме