Спомина се големият старозагорски поет Янко Димов
- четвъртък, март 7, 2013, 18:14
- Стара Загора
- 4 коментари
STZAGORA.NET
Носителят на национални литературни награди и автор на 14 книги Янко Димов – поет, добре познат на старозагорци от времето, когато живееше в Града на липите, е човекът, който в понеделник е загинал под гумите на тролей №9, съобщи днес следобед blitz.bg. По-нататък в публикацията се казва следното:
Нелеп инцидент на пъпа на София попадна в обектива на БЛИЦ TV в понеделник вечерта. Тогава възрастен човек с имена Янко Димов Тодоров в нетрезво според очевидци състояние се търколи под гумите на тролей №9 и почина на място. Днес стана ясно, че това е… големият български поет Янко Димов.
Съдбата отреди той да поеме към звездите на метри от паметника на патриарха на българската литература Иван Вазов – на кръстовището на улиците “Московска” и “Г. С. Раковски”.
Янко Димов е роден на 6.09.1937 г. в Хасково. Завършва гимназия в Стара Загора и българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работил е като учител, журналист, драматург на театър, редактор. Основател и пръв главен редактор на литературния алманах “Хоризонт” в Стара Загора. Работил е и в Съюза на българските писатели. За пръв път публикува стихове във вестник „Септември” в Стара Загора през 1953 г. Първата му книга излиза през 1961 г. Издал е 14 книги, три от които с избрани стихотворения – 1984, 1987, 2007. Носител е на национални литературни награди. Преводач на поезия от руски, украински и белоруски.
Ето какви стихове пишеше Янко Димов:
Господарят му стар.
Старо и кучето.
По разбития тротоар
здрави плочки налучква то.
Спре. Почеше гърди.
И решило отново да
свре носа си в следи,
поопъне си повода.
Все така на зиг-заг
както може и колкото
тегли странния впряг
на живота двуколката.
А след нейния прах
ще усетим, че вече си
по-самотен без тях,
кучи свят человечески.
ИМА СМИСЪЛ ДА ЖИВЕЕШ, АКО ОБИЧАШ … НО ИМА СМИСЪЛ И ДА УМРЕШ, АКО ОБИЧАШ …
В памет на Янко ДИМОВ
“И на люлякова нощ ще замирише
и ще се облеят в трепетни лъчи
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.”
Янко ДИМОВ
НЯМА ТЕ ВЕЧЕ.
Изгоря Къщата –
котило на крехките спомени.
От миналото си,
от люлката и от гроба,
тя се отрече.
Няма къде да се връщаш …
И зейна, по Божия милост,
бездна огромна …
И мрак допълзя –
черни снежинки,
черна сълза,
лягат тихи, бездомни.
Жълти стотинки
в черен хазарт!
Черна немее браздата,
сърцето си дето зароби.
А бе на надеждата цвят!
Яко дим,
тая нощ, литват нагоре –
ямби гранитни,
рими пенливи,
речта звънлива –
в горестни ритми,
позор и слава
преливат …
И небесата щастливи
тресат.
Тая нощ,
тая нощ …
тайна звезда –
над сънния град,
над люлякови балкони,
над стонове и въздишки
черни звукове ронят
бели клавиши,
бели клавиши,
бяло момиче,
с очи на вишни …
И “спомени лишни”,
ах, спомени лишни …
валят.
13 март 2013, 23:23, Сопот
Днес беше ли фатално,
и не спира да боли,
а денят протичаше нормално,
преди сърцето ми да прокърви.
Днес беше ли фатално,
с груб и мрачен залез,
а утрото изгряло тихо и специално,
без да осъзнаеш,че жовотът е
загубен тайно, в булото на мрака.
Днес беше ли красиво,
изпълнен ден с надежда,
ще погледнеш в сиьото щастливо,
а страхът от загубата слага прежда,
полята с виното червено и пенливо.
Днес беше ли денят,
денят на загуба с надсмешка,
денят на мъката човешка?!
Ти остави ни с надежда!
И ти си там и чакаш ни,свободен
свободен от товара на живота.
Прегърнал розите на младостта
и спомена за ТЕБЕ жив е,жив ще бъде
ВЕЧЕН дори и след смъртта!
Обичаме те
Ти си внучка на големия поет, нали! Чакаме всички твоите стихове.
Да,но никога няма да достигна таланта на дядо ми,той беше гений