ДПС: ръкавицата е хвърлена. А разумът?

STZAGORA.NET

Лютви Местан увери днес в ефира на БНР: “Работим за активно изграждане на позитивен публичен и медиен образ на ДПС”. Но ако съпоставим казаното от него със станалото вчера в НДК, ще видим, че това са само красиви, нищо не значещи думи. Реалността се вижда на снимките от зала 3 на НДК: озверели ДПС-активисти, които ритат и налагат с юмруци паднал на земята човек. Демократично и цивилизовано, няма що.

Фактът си е факт: филигранният в изразите Лютви Местан поема ДПС от първия си ден на председател с такъв груб публичен образ, че ще трябва да вложи в следващите месеци цялото си красноречие, за да го промени.

Но линчът над вчерашния атентатор е само половината от лепкавото чувство, което депесарската конференция нагнети у зрителите. Останалото бе не закодирано, а изревано с пълно гърло във втората, чута от всички половина от речта на Ахмед Доган. То бе боен вик за конфронтация, подплатен с люти обвинения към управляващите от ГЕРБ и конкретно към Бойко Борисов, наречен “мачо” и “диктатор”. Ако това е била целта на смехотворния атентат с негръмналия газов пистолет – да привлече всеобщото внимание към посланието му в тази реч – то тази цел бе постигната перфектно.

Доган, изглежда, дотолкова е избутан в ъгъла, че, оставайки формално на заден план в ДПС, хвърля на Борисов ръкавицата за битка на живот и смърт. Харизва партийните дела на Местан, докато той самият ще се качи на командната височина, за да води сражението. Така ли е, или дълголетният етнически лидер вече не е нищо повече от един уморен политик, който желае само да бъде оставен на мира? Загадъчната му усмивка от вчера може да се тълкува, както винаги, двузначно.

Битката, която предстои, обаче този път е нещо много по-сериозно от обичайните политически ритници, които си разменят предизборно милите родни политици. Макар и генерали у нас, те ще бъдат само сержанти, когато започне поредното наместване на материците върху световната политическа карта. Кризата, която светът преживява, няма как да не завърши с подобаващи за мащабите й промени.

В очакване на грядущата колизия можем само да се надяваме, че тези промени няма да се стоварят като гръмотевица върху нещастните ни глави, а ще повдигнат и спуснат плавно като цунами в открити води малката ни лодка. И да разчитаме на това, че у политическите ни играчи, независимо от етническата им принадлежност и пристрастия, мисълта за общото оцеляване, съхранение и преуспяване най-после ще измести тази за партийното благополучие.

В тази светлина хвърлянето на ръкавицата във втората част от речта на Доган е само емоционалното начало. Постъпка, не по-различна от тази на младежа с газовия пистолет в края на първата част. Дано във все още ненаписания й финал да дойде ред и на малко разум.

Максим Добрев
*

viknoe



социално споделяне

Напишете коментар


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн