Програма на кино “Различният комсомол” за януари 2013. Акцентите: “Русия в киното” и суперфилм за Висоцки

STZAGORA.NET
Ново! Безплатни образователни прожекции на филми от цял свят и конкурс за младежко аматьорско кино по проект “Младежка Кино-Зона”

Този месец – няколко премиери в кино “Различният Комсомол” и акцент върху темата „Русия в киното“. По повод 75 години от рождението на Владимир Висоцки всеки петък ще гледаме най-новия (2011 г.) игрален биографичен филм за големия руски поет-бунтар – „Висоцки. Благодаря, че си жив“.

Друго събитие от руската история през януари е навършването на 70 години от падането на блокадата на Санкт Петербург през Втората световна война. По този повод в кино „Различният Комсомол“ ще бъдат излъчени образователни прожекции на документалния филм на Сергей Лозница „Блокада“, предоставен от Руския културно-информационен център в София и аудио-визуално представяне на Ленинградската блокада, на фона на студиен запис на Симфония Nо 7 „Ленинградска“ от Дм. Шостакович, под диригентството на големия Рудолф Баршай.

Друг акцент сред образователните прожекции е посветеният на дейността на Сдружение „Зелени Балкани“ филм за опазването на застрашения вид царски орел. Участие във вечерната прожекция на филма на 22.01. ще вземе гост-лектор от екипа на организацията.

Детското съботно кино на „Различният Комсомол” в следващите няколко месеца ще представи детската програма от “Киномания 2012″. Очаквайте 8-те филма за децата и семейството, като този месец две изключително силни заглавия – „Клечко попада в приключение” и френската приключенска новела с участието на Летисия Каста „Войната на копчетата”.

08.01., вторник – образователни прожекции
12:30 – Земята 2
20:00 – Земята 2
(вход свободен или с дарения)

10.01., четвъртък
20:00 – Exit Extreme Film Festival (I част) – късометражни филми за екстремни спортове – Най-доброто от ЕЕФФ, София, 2009 – 2012
(вход 4 лв.)

11.01., петък
20:00 – “Висоцки. Благодаря, че си жив”
(вход 5 лв.)

12.01., събота
10:30 – Детско кино – „Клечко попада в приключение“ (4 – 9 г.)
(вход: 2 лв./дете, 3 лв./възрастен)

15.01., вторник – образователни прожекции
12:30 – „Блокада“ – арт-документален филм, посветен на Ленинградската окупация
20:00 – „Блокада“ – документален филм, посветен на Ленинградската окупация
Предоставен от Руски Културно-Информационен Център, София
(вход свободен или с дарения)

17.01., четвъртък
20:00 – „Миграцията на паламуда“
(вход 4 лв.)

18.01., петък
20:00 – “Висоцки. Благодаря, че си жив”
(вход 5 лв.)

19.01., събота
10:30 – Детско кино – „Войната на копчетата“
(вход: 2 лв./дете, 3 лв./възрастен)

22.01., вторник – образователни прожекции
12:30 – „Царският орел – нов символ или музеен експонат“
20:00 – „Царският орел – нов символ или музеен експонат“
Документален филм за царския орел на СНЦ „Зелени Балкани“
(вход свободен или с дарения)

24.01., четвъртък
20:00 – Exit Extreme Film Festival (I част) – късометражни филми за екстремни спортове – Най-доброто от ЕЕФФ, София, 2009 – 2012
(вход 4 лв.)

25.01., петък
20:00 – “Висоцки. Благодаря, че си жив”
(вход 5 лв.)

26.01., събота
10:30 – Детско кино – „Войната на копчетата“
(вход: 2 лв./дете, 3 лв./възрастен)

29.01., вторник – образователни прожекции
12:30 – Ленинградска симфония от Дм. Шостакович
20:00 – Ленинградска симфония от Дм. Шостакович
Видеозапис на концертно изпълнение под диригентството на Рудолф Баршай
(вход свободен или с дарения)

31.01., четвъртък
20:00 – „Миграцията на паламуда“
(вход 4 лв)

* * *
“Висоцки. Благодаря, че си жив”

Оригинално заглавие: “Высоцкий. Спасибо, что живой”
Русия, 2011, 128 мин.
Режисьор: Пьотър Буслов
Сценарий_ Никита Висоцки
Със: Сергей Безруков, Андрей Смоляков, Иван Ургант, Андрей Панин, Оксана Акиншина, Владимир Илин, Дмитрий Астрахан, Сергей Шакуров

Несъмнено трудно се правят филми за човек като Висоцки. Всяко посягане към многоликия Владимир Семьонович е рисковано, затова режисьорът Пьотър Буслов и неговия екип са положили сериозни усилия в това да представят един максимално реалистичен разказ за едно от последните турнета на поета с китара. Филмът “Висоцки. Благодаря, че си жив”, излезе по екраните в Русия през декември 2011 г. и счупи всички касови рекорди.

Синът на Висоцки - Никита пише сценария, а също така озвучава баща си. В ролята на Владимир пък е Сергей Безруков, който е трябвало да играе със специален силиконово-пластичен грим, с който изглежда едно към едно (ама наистина) с руския поет-бунтар. Доскоро се пазеше в тайна кой е актьорът, превъплътил се в образа на барда на 100% с помощта на маска, направена по посмъртната маска на Висоцки – нещо, което дълбоко възмути третата и последна съпруга на певеца, френската актриса Марина Влади. Това е историята на няколко дни от 1979, когато Висоцки и неговите приятели и сподвижници осъществяват няколко нерегламентирани от съветската власт концерта в Узбекистан. Здравето на певеца е силно разклатено (той умира само година по-късно), всекидневно приема инжекции морфин (като лечение на алкохолизма му), но настоява да излезе пред публиката отново и отново. “Защото единствената причина един актьор да не е на сцена, е смъртта. А ние все още сме живи, така че нямаме оправдение”. Тук има и любов, и политически игри, и напрежение, и много житейски истини. Наистина чудесен филм.

Блокада
Русия, 2006, 51 мин.
Документален, без думи
Реж.: Сергей Лозница
На 27.01.2013 г. се навършват 70 години от падането на блокадата на Ленинград, продължила 900 дни.
Това е филм с един режисьор, 40 оператора и 2 и половина милиона герои. Филм за това как се отнема и как се живее животът в Ленинградската блокада; за това как животът се смачква, за да отстъпи просттранство на смъртта; за това, че във войната няма победители; за това, че войната изиграва всички; Безпристрастен поглед върху периода на блокада на града-герой, разкриващ метаморфозите на гражданите му, в някои архивни кадри.
Няма думи, няма и музика – само картини и звуци от умиращия град
Филмът има награди и признание от кинофестивали в Мадрид, Краков, Йерусалим, Москва, Санкт-Петербург, Киеве и други градове.

Ленинградска симфония No 7
Дмитрий Шостакович
Видеозапис от концертно изпълнение на симфонията под диригентстовото на Рудолф Баршай
Русия, 85 мин.
Драматургията на тази симфония се основава на резкия образен конфликт между темата за родината и темата за фашисткото нашествие. Изпълнена със страстен патос в изобличението на съществуващия милитаризъм, симфонията има голям политически отзвук по цял свят, напомнят от оркестъра.

Композиторът завършил първите три части в Ленинград през август 1941 г, а на 8 септември германските войски обградили града и започнала блокадата, продължила три години.

Шостакович завършил финала през февруари 1942 г. в гр. Куйбишев, където бил евакуран. Там симфонията била изпълнена за първи път на 5 март.

На 9 август 1942 г. симфонията прозвучала в блокирания Ленинград в изпълнение на Симфоничния оркестър на Ленинградския радиокомитет с диригент Карл Елиасберг.

Преди това, в дните на блокадата, много музиканти починали от глад. През декември спрели репетициите и ги възобновили през март, когато се явили само 15 оркестранти.

За да се попълни оркестърът, музиканти били докарани от фронта.

Върховното командване, начело със Сталин, придавало огромно значение на концерта. Въпреки артилерийските удари и бомбардировките, в залата на филхармонията били запалени всички полилеи.

Залата била препълнена – с моряци, въоръжени пехотинци, други бойци в маскировъчни облекла, едва държащи се на краката си редовни слушатели. Изпълнението продължило 80 минути. Мнозина в публиката ридаели. Престрелка в това време нямало.

Концертът се предавал по радиото, а мощни високоговорители го излъчвали в целия обсаден град. Слушали не само изстрадалите жители и армията, отбраняваща всяка педя земя, а и германската войска.

Една флейтистка от оркестъра разказала: “Немците са чували всичко и след години признали, че били като обезумели. Те са смятали, че градът е мъртъв.”

Седмата симфония на Шостакович е изпълнявана и записвана от най-авторитетните оркестри и диригенти: Леонард Бърнстейн, Кирил Кондрашин, Евгений Мравински, Геннадий Рождественски, Евгений Светланов, Юрий Темирканов, Артуро Тосканини, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Нееме Ярви…

Съветските, а днес и руските власти винаги са влагали в симфонията агитационно-политическо значение. На 21 август 2008 г. по време на кратката руско-грузинска война фрагмент бил изпълнен в атакувания от грузинска войска град Цхинвли в Южна Осетия. Концертът бил излъчван по четири руски телевизионни канала.

Рудолф Баршай (1924-2010 г.) е роден на в станица Лабинская, Краснодарски край, Русия. Началното си обучение по цигулка и виола получава в специалната музикална школа при Ленинградската консерватория. От 1944 до 1948 учи в Московската консерватория, в класа на прочутия виолист Борисовски, завършва аспирантура, продължава с активна солистична дейност. През 1956 създава Московския камерен оркестър, с който за първи път изпълнява в Москва огромно количество непознати произведения от епохата на Барока, както и от ХХ век.

Москва от онова време – 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, го носи на ръце. Баршай е кумир на интелигенцията, приятел и партньор на Шостакович, Рихтер, Ростропович, Ойстрах и Коган. Свири в първия състав на Квартет Бородин, но именно създаденият от него Московски камерен оркестър се превръща в доминантата на неговия живот. Така виолистът-виртуоз Баршай отстъпва мястото си на Баршай–диригента. Музикантът-ерудит гради своя колектив върху нов за Русия от онова време – бароков и съвременен репертоар, като постига еталонни интерпретации с невероятен труд, дори с нощни репетиции.

Името Рудолф Баршай често се споменава редом със знаменитите противници на съветската държавна идеология като Галина Вишневска, Мстислав Ростропович, Гидон Кремер или Кирил Кондрашин – музиканти, напуснали Русия през 70-те. Но самият Баршай не се счита за борец срещу идеологии, а на въпроса: “На коя страна се чувствате гражданин?” отвръща: “На Русия”. Във факта, че през 1956 той основава първия камерен оркестър в Москва и започва да представя изискани програми с малко познати творби на Вивалди, Моцарт и Хайдн, се крие не предизвикателство към властта, а просто добросъвестно отношение на ерудиран музикант, който не желае да предъвква симфоничните шлагери.

“Първите шест месеца работехме без регламент и не получавахме нито копейка” – спомня си диригентът. “При капитализма това би било невъзможно – сега всеки веднага иска пари…” Залите, в които свири съставът на Баршай, са препълнени до последния ден преди заминаването му, но музикантът не се опитва да си създаде политически капитал. Емигрира тихо, без скандали. Извън родината не се стреми към кариера на всяка цена. Достатъчно му е уважението на сериозните музиканти и работата с големи симфонични оркестри. И до днес безкрайно скромен, той не обича шумни пресконференции и надути интервюта. Повечето му разговори с пресата за музика се свеждат до остроумни шеги, но в една от тях той твърдо формулира музикантското си кредо. Баршай казва, че следва примера на Ото Клемперер, считан за най-добрия интерпретатор на Бах за времето си. Клемперер обяснявал своя успех с Бах така: “Ако е написана цяла нота, аз се старая да прозвучи цяла нота. Ако е написана четвъртина – да е четвъртина…” Честното изпълнение на авторовите изисквания е основен творчески принцип и за Баршай, който е в състояние с часове да издирва и поправя издателски грешки в партитурите на христоматийни опуси.

В последните години той дирижира големи оркестри по целия свят с репертоар, обхващащ автори от Бах, Моцарт, Шуберт и Брамс до Малер и Шостакович. Работил е с виенските и лондонските симфоници, с оркестъра на Би Би Си, с Националния оркестър на Франция и Оркестъра на Париж, с Немския симфоничен оркестър от Берлин и Симфониците на Баварското радио. Университетът в Саутхемптън го удостоява с почетен докторат по музика. Баршай записва много. Един от най-впечатляващите му проекти е цикълът от 15 симфонии на Шостакович с Оркестъра на Западногерманското радио в Кьолн. 

Царският орел – нов символ или музеен експонат
България
Документален, 39 мин.
Изготвената от Зелени Балкани продукция е озаглавена “Жив символ или музеен експонат” и представя впечатляващи кадри от живота на  царските орли (Aquila heliaca), заснети в естествени условия, предпочитаните  райони на обитаване на вида и други любопитни моменти от живота на величествените птици. Във филма са застъпени и дейностите на Зелени Балкани за опазването и проучването на царския орел, които се осъществяват от експерти на организацията вече повече от  25 години.

Допълнителна информация за продукцията:
СЦЕНАРИЙ: Градимир Градев
КАМЕРА: Любомир Андреев, Георги Стоянов, Таньо Марков, Георги Диловски, Константин Дичев
ФОТОГРАФИЯ: Борислав Борисов, Братислав Грубач, Любомир Андреев, Добромир Добринов, Архив ФДФФ
ГРАФИКА И МОНТАЖ: Любомир Андреев
МУЗИКА: БУЛГАРА
ДИКТОР: Димитър Кръстев
ТОНРЕЖИСЬОР: Валерия Попова
РЕДАКТОР: Симеон Марин
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОДУЦЕНТ: Кръстьо Ламбев

Mиграцията на паламуда
България, 2011, 90 мин.
Реж. Людмил Тодоров
Участват: Христо Мутафчиев, Стефан Вълдобрев, Велко Кънев (последна роля) и др.

Съвременна комедия, която разказва за двама бащи и техните двама сина, които се борят с живота “като прасета с тикви”. Начините, по които оцеляват двете двойки, са рядко срещани и много комични. Когато в края на филма те стигат точно там, откъдето са тръгнали (разбирай – доникъде), вместо с униние те се изпълват с упование и сила, защото са заедно, защото се подкрепят и обичат, а миграцията на паламуда е факт.

“Миграцията на паламуда” е филм за човешката надежда, колкото и нелепа да изглежда тя понякога.
Участват още: Владимир Зомбори, Никола Стоянов, Гергана Стоянова, Кенуъд Хил, Ицках Финци, Ирина Първанова, Александър Сано и др.

Exit Extreme Film Festival
Селекция от късометражни филми за екстремни спортове
България, 45 мин.
Селекцията е предоставена от фестивала за екстремни спортове Exit Extreme Film Festival, провеждащ се всяка година на язовир Казичене, София. Видеата са заснети от българи, които се занимават с екстремни спортове и видеозаснемане, като са били представяни на феситавала в разлчни години, от 2009 до 2011. Сред тях има такива за кайтинг, планински мотокрос, дрифтинг със спортни автомобили, офф-роуд драйвинг, сноубординг и фрий райд и др.

ЗЕМЯТА 2
Научно-популярен, 65 мин.
Втора част от поредицата научно-популярни филми с изключително качество на визия и звук. Ще видим кадри от различни страни, ще наблюдаваме отблизо живота на интересни диви животни и птици, заснети с най-модерна техника и подход, ще проследим тяхното развитие и реакции на природни явления и отношения с околния свят. Едно истинско удоволствие за всички сетива. Филмът е подходящ за всякакви възрасти, като е препоръчителен за посещения на цялото семейство, тъй като освен образователен и естетически ефект, има изключително позитивно въздействие върху зрителите.

Детско кино:
Клечко попада в приключение
Комедия, семеен; игрален.
Норвегия, 2010, 78 мин.
Реж.: Мартин Ланд
Лилеброр мечтае да си има собствено колело. Майката на Лилеброр е ранена при инцидент с велосипеда й. Никой обаче не може да открие виновника за инцидента, затова Лилеброр и Кнертен решават да се заемат със случая и на всяка цена да разкрият мистериозния извършител. Забавна детска история, в която са съчетани игрално и анимационно кино.
Филмът е по едноименната книга на норвежката писателка Ан-Кат Вестли, а за режисьорът Мартин Лунд това е дебют.
Филмът е дублиран на български език. Подходящ за цялото семейство, и за деца от 4 до 9 год.

Войната на копчетата
Игрален, Приключенски, семеен
Франция, 2011, 100 мин.
Режисьор: Кристоф Баратие
В ролите: Гийом Кане, Кад Мерад, Жерар Жюно, Франсоа Морел, Летисия Каста
Разпространител:
Киномания 2012
Подходящ за деца от 6 до 12 год.

„Войната на копчетата“ открай време е задължително четиво за френските деца заради симпатичните герои и сюжет. В новата адаптация по романа на Луи Перго сценаристът и режиьор Кристоф Баратие прибавя и тъмни щрихи към невинната история за „войната” между две банди деца от съседни села.

Действието се развива във Франция по времето на окупацията на страната през Втората световна война, когато подрастващият Лебрак се влюбва в новодошло момиче от града, което е в опасност, тъй като е еврейка.

Филмът се представя с подкрепата на Фондация “Америка за България”.

„Като пренася историята на две воюващи банди от съседни селца в смутната 1944 г., Баратие рисува очевидни, но и много сполучливи паралели между основната история във филма и Втората световна война. В сюжета се преплитат вълнуващи детски приключения с драмата на времето и всичко това, заедно със звездния актьорски състав, е сериозна предпоставка филмът да се превърне в хит във Франция и в чужбина”.
*

споделяне на връзка