Бойко Борисов пред Сашо Диков по Канал 3 – най-интересните моменти от интервюто

STZAGORA.NET
Източник – Агенция “Фокус”
Бойко Борисов: По-голяма демокрация в тази държава никога не е имало, никога. Всеки да може да говори, каквото си иска за управляващите. Считаш ли, че ще е милиционерска държавата и пред хиляди, милиони хора ще го говориш това, ако е милиционерска държава? Защо не го говорят там, където има милиционерски държави?
Водещ: Наистина ли?
Бойко Борисов: Наистина, разбира се. Почваш да говориш неща, които не са верни. Имаш право, преди два дена си ми се обадил.
Водещ: Да.
Бойко Борисов: И казваш – искам интервю от тебе и аз поради достъпа на информация, който имаш, идвам.
Водещ: Така.
Бойко Борисов: И заставам пред теб. Някой да ти е казал в тази милиционерска държава какви въпроси да ме питаш? Първо да почнем оттук.
Водещ: Никой не ми е казвал.
Бойко Борисов: Някой да ти е казал – ако зададеш неудобни въпроси или не такива, каквито му харесват, ще ти вземат камерата, касетата, някой да е казвал такова нещо? Идваш, задаваш всеки един въпрос – къде е милиционерството?
Водещ: За свободата на медиите, ето къде е.
Бойко Борисов: Пълна свобода имаш. Стоиш пред премиера в момента и му задаваш каквито искаш въпроси и му говориш, каквото си искаш, каква повече свобода? И никой не ти пречи да го правиш.
Водещ: Питам.
Бойко Борисов: Каква свобода искаш повече, да станеш да ми удариш един шамар? Никъде го няма това в света. Мислиш ли, че в САЩ някой ще отиде при Обама, без да го питат какви въпроси ще задава или при Меркел, или при който да било. Аз да съм задал въпрос какво ще ме питате, господин Диков, или дайте ми въпроси, да се подготвя, защото може да ме питате за всичко?
Водещ: Няма такова нещо.
Бойко Борисов: Няма, това е свободата на медиите. (…) Всеки пита, задава въпроси, пише, излъчва на живо това, което си иска. По-голяма свобода от тази не знам дали има. По-точно има несвобода вътре, в самите медии. Примерно, как се чувстват журналистите в СКАТ, където им е казано – само лошо за Борисов. Как се чувстват? Дали това е свобода?
* * *
Водещ: Да Ви попитам, господин премиер. Аз съм прост и Вие сте прост.
Бойко Борисов: Аз нямам такова отношение към себе си, аз съм доктор на науките.
Водещ: И това го казахте в Кърджали, както добре знаете.
Бойко Борисов: Кое?
Водещ: Това същото – аз съм прост и вие сте прости, затова добре се разбираме. Това е от вашата уста, от премиерската уста.
Бойко Борисов: Когато с хората се шегуваш, те бяха ме прегърнали там работниците и ми казваха – тебе те разбираме, ти си от нас, ти си наш. Станишев не го разбираме и аз понеже се пошегувах и казах – понеже вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме. Има контекст на изречението, има шеги. Когато си с хора, [има] начин на изразяване, който всеки си е приел какъв да бъде.
Водещ: От вашата уста звучи по друг начин…
Бойко Борисов: Който както иска да ме чуе.
Водещ: …като добродетел, не е като преди.
Бойко Борисов: В очите на тези хора. Ние тогава им спасихме заплатите. В очите на миньорите последното, което са си помислили тогава за мен е това, което вие си мислите. Това си е ваша работа и никога не съм се интересувал как ще ви прозвучи на вас. Аз им гледам очите на хората и ме радва това, което виждам в тях. А вие как и какво ще интерпретирате… Виж, ако седна да ти извадя предаванията, от всяко предаване мога да извадя по две-три изречения. И ако ти направя едно интервю с тези по две-три изречения, ще се чудиш какво да ми отговориш. Това е сигурно.
* * *
Бойко Борисов: Пожелавам на всички българи – да използвам твоето предаване – да изкарат една хубава Нова година. Дано 2013 е по-лесна за Европа, защото сме скачени икономики. Кризите в другите държави – особено Италия и Испания, големи държави, влачат надолу всички. Дано е по-успешна за всички. Неслучайно и днес Обама, президентът на САЩ, си е прекратил отпуската. САЩ говорят за фалит! Когато САЩ говорят, големите колелета се въртят, долу тия малките държави като нас първи пострадват, страдат много повече – има в казармата такава приказка. И в тези условия ние успяваме да се справяме на много, много прилично ниво. Това с много умения се прави. На този професор бих му казал да отиде и да пита в Брюксел как България усвоява еврофондовете, какъв огромен административен капацитет натрупаха тези хора, които се занимават с тези проекти. А не посредственост.
Водещ: А да пита ли за свободата на медиите и собствеността?
Бойко Борисов: Да пита, защото такава свобода като тук няма никъде. Такава свобода няма. Повярвай ми, никъде в Европа няма да ти позволи някой по този начин да седнеш и да му говориш на премиера или канцлера така, както на мен. Не знам какъв съм – диктатор или там какво прочете там от цялата глупост.
Водещ: Диктатор, който го няма и в Латинска Америка.
Бойко Борисов: Да. Това /…/ в Латинска Америка след такова интервю… А ние ще станем и ще се разделим пак като приятели, защото това е твоята професия и ти си длъжен да ми зададеш или искаш да зададеш всичко, което според теб не е зададено. Това е твоят маниер. Това е демокрацията. Друг счита, че трябва да го направи по друг начин. Би било грешно, ако аз когато си поискал, не съм ти давал интервю. И тогава спокойно да кажеш – да, на едни дава, те го хвалят, на мен не ми дава. А ти всяка година си идваш, сядаш си с микрофончето и ме цепиш по всяка тема, както си искаш. Това е свобода. И не се прави нито в Латинска Америка, нито в Русия, нито на друго място, ако щеш, еле па в Америка. Навсякъде там идват и казват: две камери, една камера, три камери.
Водещ: Един въпрос, два въпроса.
Бойко Борисов: Един въпрос, или без въпроси – само изявление. Тук като отида и като ме награкате всичките: ей, чакай, върни се. Но така сме го приели. Млада демокрация, ще се научим. Не сме научени всичките. Ти, ако си върнеш предаванията от началото, пък сега – има разлика. Така че и ние първата година сме били едни, втората, третата – има израстване. Политическите партии ще имат израстване, и има израстване. Просто, ако се обърнем назад, понеже ни се струва, че всичко е лошо, но ако се обърнем 20 години назад – пътят, който е извървял България – коренно различен. Коренно различна държава. И всеки с нещо е допринесъл, включително и ти.
Водещ: С гадните ми въпроси.
Бойко Борисов: С гадните въпроси.
Водещ: Яд те е, нали?
Бойко Борисов: Не. Напротив. Благодарение на такива интервюта никой не може да ме пита на такава тема има ли свобода на медиите. Защото това е най-безспорният факт. Две камери се въртят…
Водещ: И те питам за всякакви глупости.
Бойко Борисов: И няма никаква уговорка. По-голяма от това няма. И ме държиш не 2 минути да съм ти казал: добре избери си – гадни, гадни – два въпроса. Във „Фейсбук” писали, еди-кой си професор казал еди-какво си. Всичко каквото има, няма тема. Дремеш ли, не дремеш ли – всичко. И довечера или когато, не знам кога е предаването…
Водещ: Довечера, да.
Бойко Борисов: Доколкото ви познавам, ще го излъчите сигурно два-три пъти, няма кой да не го види. Нали така?
Водещ: Така е.
Бойко Борисов: Не е, да кажем, да ти спрем сигнала, да не се излъчи. Всеки ще го гледа, ще го гледа, отдолу ще пишат, ще се въртят изречения какво казал, какво ще каже, какво еди-какво си. Така че хубаво е да те има и теб, хубаво е да ме има и мен. Хубаво е да има… И това е като в природата – най-различни хора. И това е хубавото на демокрацията, че дава възможност на всеки да се промени.
* * *
Бойко Борисов: Пет години съм гасил пожарите в София и не съм допуснал на нито един пожар да влезе преди мен старшина или войник, защото ние бяхме военизирано поделение – тук, на „Искър” и „Раковска”. Има, живи са, нека да кажат. Ето, тук ръцете са ми в белези цели, защото след пожар ти пада кожата. Имаше една тенекия с дефламол зад колите отзад. Като се приберем от пожар сваляме мушамите, дефламол – най-доброто лекарство, което съм виждал, защото тогава нямаше такива средства, каквито сега накупувахме с нови пожарни и така нататък. Мушами от брезент и от 1200 градуса температура и пара – пада ти кожата на ушите. Противогазът – тогава бяхме с обикновени противогази – от гума, та се стопява, така правиш, като ластик. Аз съм се мъчил много и съм минал целия път. Не съм като ония, мамино дете.
Сашо Диков: С английски и с Лондон, и с така нататък.
Бойко Борисов: Така е, но аз мога да обещая на тези, които ще ни гледат, че до последно ще действаме така, че да оставим една средноевропейска държава, с модерна инфраструктура. И виждате, което го правим, е като слънчице. Радвам му се, защото то остава.
*

споделяне в социални мрежи