Реставрираха и върнаха в Регионалния исторически музей знамето на Старозагорското въстание – 1875 г.
- вторник, декември 18, 2012, 9:58
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Лицензираната реставраторка на текстил д-р Елица Цветкова от Галерията за чуждестранно изкуство възстанови след 11 месеца труд знамето на старозагорските въстаници, вдигнали се на бунт срещу Османската империя през 1875 г. От вчера то е отново във витрината си в Регионалния исторически музей в София (на първата снимка – със специалистката по Средновековието и Освобождението Ваня Ценкова), откъдето бе взето за поправка на 22 януари т.г. “Много малко са музеите, които притежават оригинални знамена отпреди Освобождението и старозагорският е един от тях”, припомни директорката му доц.д-р Светла Димитрова.
Така изглеждаше знамето при вземането му за реставрация на 22.01.2012 г.
Знамето, развявано от Стефан Стамболов, Кольо Ганчев и още двайсетина тръгнали на бой за свободата си българи, е изработено от самите въстаници.През 1912 г. то е дарено на тогавашния първообраз на старозагорския музей. Тъй като е направено от много тънка коприна, то бе в критично състояние – силно излиняло от времето, трошливо и изпокъсано. Реставраторката е възстановила целостта му, като е добавила голямата липсваща част в дясната му половина. Пластичността на плата е повишена, въпреки че не е било възможно да бъде отстранено силно втвърденото брашнено лепило, с което светинята е била импрегнирана по време на предишната й реставрация през 70-те години на ХХ век от художника-химик Михаил Малецки.
Д-р Елица Цветкова обясни подробно как точно е реставрирала знамето.
Знамето на Старозагорското въстание е първообразът на българския национален флаг с трикольора си от бяло, зелено и червено. Известно объркване сред специалистите предизвика през последните десетилетия промененият след въпросната първа реставрация цвят на бялата ивица в светлосиня, но към настоящия момент е потвърдено, че оригиналният й цвят все пак е бил бял.
Апликираният върху знамето лъв – символ на пробуждащата се нация, е изрисуван от Христо Куртев, член на Старозагорския революционен комитет и учител по краснопис.
Средствата за реставрацията – около 5000 лв., бяха събрани изцяло от дарения на старозагорци.
* * *
Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.
В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово. В Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.
Ефектът от въстанието е силно негативен – организаторите му са или арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират. Стресната, турската власт започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.
*
