Казанлък чества Деня на народните будители с поредица от събития
- сряда, октомври 31, 2012, 9:48
- Казанлък
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
Община Казанлък ще отбележи 1 ноември – Деня на народните будители, с поредица от събития, в които ще бъде отдадено уважение и почит към всички казанлъчани, които със своя труд, талант и родолюбие съхраняват, утвърждават и развиват българския дух и националните ни ценности.
На 31 октомври от 17.30 часа официално ще бъде открит престижният „Есенен салон“ в Града на розите. Тази година 28 художници представиха общо 40 творби. Трима са скулпторите, а от всички автори също трима са млади казанлъшки таланти. Комисия с председател Сребра Касева, началник-отдел „Култура и туризъм“ и членове Теодора Георгиева, председател на ПК по култура, информационни средства и вероизповедания в ОбС-Казанлък; Велин Дечков, представител на СБХ-Казанлък; Веско Радулов – художник, носител на І награда от Есенния салон през 2011 г., и Иван Радев, художник, отличи най-добрите творби и техните автори, които ще грабнат наградите. Традиционно на Есенния салон се връчват първа, втора и трета награда и една поощрителна. Носителят на първа награда ще получи медна роза, изработка на Любомир Дудев. Отличените ще бъдат подкрепени от Общината и с парични награди.
На 1 ноември от 16.00 часа в залата на Културно-информационния център на ул. „Искра“ 4 кметът на община Казанлък Галина Стоянова кани на разговор и чаша кафе директори на общински културни институти, представители на Клуба на културните дейци и на фондациите “Чудомир”, “Българска роза” и “Петко Груев Стайнов”.
От 18.00 часа в ДК „Арсенал“ тържествено ще бъде отбелязан Деня на народните будители с участието на смесен хор „Петко Стайнов“ и хор „Севтополис“. Учители, творци и дейци на културата от Казанлък ще бъдат отличени за цялостен принос в утвърждаването на българския дух и книжовност, за развитието на образованието, науката, изкуството, за активна работа с младите хора и за популяризиране на българските традиции.
В края на тържественото честване ще бъде показан видеокаталогът „Това е България“, чиито финални кадри са снимани на яз. „Копринка“ тази година.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19-ото Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. За първи път празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 година празникът е отменен, но запазен в паметта на българския народ. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“. Петър Константинов е роден в Казанлък и е негов Почетен гражданин.
*
