Старозагорските антифашисти честваха вековния юбилей на ген.Велко Димитров

STZAGORA.NET

Ген.Велко Димитров

Българският антифашистки съюз, Областният и Общинският съвет на БСП в Стара Загора организираха честване на вековния юбилей от рождението на един от значимите политически и стопански дейци от близкото минало – ген.Велко Димитров – началник-щаб на Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона с командир Стойо Неделчев-Чоччолу, партиен и стопански ръководител от годините на социализма и дългогодишен началник на Народната милиция в Стара Загора. За живота и делото му говориха неговите съратници и колеги Кольо Казански, Иван Панайотов и ген.Игнат Колев.

*

Кольо Казански

Роден в с.Калояновец през 1910 г., едва 24-годишен, през септември 1934 г. Велко Димитров преминава в нелегалност заедно със Стойо Чочоолу и Генчо Кънев в четата на Петко Маналов, разказа Кольо Казански. В нея натрупват опит в четническата дейност, който им помага след това в борбата против фашизма. Впоследствие той и Стойо Чочоолу получават 20-годишни присъди и емигрират през Турция в Съветския съюз. Там поддържат връзка с Георги Димитров и Станке Димитров-Марек, като настояват да бъдат изпратени като интербригадисти в Испания. Но започва Великата отечествена война и двамата след завършването на военно обучение са върнати в България с третата група парашутисти на 19.09.1941 г. Прибират се в Калояновец и заедно с Генчо Кънев образуват партизанска група. Групите постепенно се събират в отряди, чети и партизански бригади. Създадена е Пета въстаническа оперативна зона, чийто началник-щаб и пръв зам.-командир става Велко Димитров-Васката.

След 9.9.1944 г. Велко Димитров е член на Околийския комитет на БКП в Стара Загора и участва в изграждането на партийните организации в старозагорските села. През 1950 г. вече е областен началник на Народната милиция в общирен район, обхващащ днешните Старозагорска, Сливенска и Ямболска област. Няколко мандата е народен представител, получава званието “Герой на социалистическия труд”. В края на службата си е удостоен с генералско звание.

“Велко Димитров живя в своето време в служба на своя народ, на великата хуманна социалистическа идея”, обобщи Кольо Казански, който разказа и лични спомени от работата си с него.

Иван Панайотов

Иван Панайотов, който в края на 40-те години е ръководител на старозагорската младежка организация, а впоследствие и дългогодишен първи секретар на Градския комитет на БКП в Стара Загора, също разказа спомени за съвместната си работа с Велко Димитров. В първите години на социализма той участва в срещи в селата Бъдеще и Маджерито за преодоляване на появилите се разногласия в партийните организации по места, а в следващите десетилетия работи по създаването на заводите и фирмите, станали гръбнак на старозагорската икономика. Негова е заслугата за водоснабдяването на селата Бъдеще, Петрово, Ястребово и Средец, за строителството на пътя между Християново, Памукчии и Бъдеще. “Като изтъкнат партиен и държавен деец Велко не беше изявен публичен оратор, но той беше прекрасен събеседник, умеещ без излишни приказки да убеждава хората”, припомни Иван Панайотов.

Ген. Игнат Колев

“Животът на ген.Велко Димитров бе една непрекъсната борба. Той живя своята младост чрез революцията и никога няма да изчезне от паметта на неговите съвременници, а най-вече от паметта на служителите на МВР и в частност – на тези от Окръжно управление на МВР в Стара Загора, чийто началник бе – каза на свой ред ген.Игнат Колев, оглавявал дълги години институцията. – Целта му винаги бе да има чистота в работата на подчинените му и неотклонно да се спазват законите. С личния си пример и поведение той възпитаваше у нас, по-младите, как да бъдем по-полезни на Отечеството. ген.Велко Димитров обичаше да казва: Не се правете на по-умни от народа, а винаги вървете в крак с истината! Имаше моменти и случаи, когато беше рязък, строг, и не прощаваше за грубите грешки, за мързела, за изцапаните ръце. Той беше много точен и благороден в оценките си. Тежкият нелегален живот не успя да изкриви човешката му чистота. Неговата воля не винаги се подчиняваше на официалния тон и от това си заслужаваше човек да се учи от него. Днес, през 2012 г., не можем да не кажем, че се гордеем с живота и делото на ген.Велко Димитров и хилядите българи като него, които вървяха в антифашисткия строй, заради което светът и сега продължава да ни уважава. Той е един от светлите символи на Старозагорския край” – заключи ген.Игнат Колев.

Донка Черковска (вдясно) и внучката на ген. Велко Димитров – Велина Атанасова

Организаторката на паметната среща Донка Черковска – председател на Областния съвет на Българския антифашистки съюз, представи накрая внучката на Велко Димитров – Велина. Тя благодари за честването и засвидетелстваното внимание към паметта на дядо й от името на баща си, който по здравословни причини не можа да присъства, и от името на цялото си семейство. “Искрено се надявам, че с формати като този ще предадем на бъдещите поколения спомена за дядо и неговите съратници, за събитията около 9 септември 1944 г. Днес се дават различни и противоречиви оценки за случилото се през онези години. Но аз съм убедена, че в един бъдещ момент тези събития ще получат една по-обективна оценка”, каза Велина, която е служител в една от старозагорските банки.
* * *
По данни на bg.wikipedia.org Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона е териториална и организациона структура на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА – нелегална партизанска организация на комунистическото движение в България по време на Втората световна война от март 1943 г. до 9 септември 1944 г.) по време на Съпротивителното движение в България (1941-1944) през Втората световна война.

Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона на НОВА е създадена през месец март 1944 г. от Старозагорската окръжна организация на БРП (к). Зоната е разделена на четири военнооперативни района: Старозагорски, Новозагорски, Казанлъшки и Кириловски. По указание на Ц.К. на БРП (к) и Главния щаб на НОВА е сформиран щабът на зоната:
Комендант (командир) на въстаническата зона – Стою Неделчев-Чочоолу, политкомисар – Йордан Вълчев и началник щаб – Велко Димитров.

В зоната действат партизански отряди, обединени в бригада, и бойни групи:
* Партизански отряд „Георги Димитров“
* Партизански отряд „Петко Енев“
* Партизански отряд „Марко Чернев“
* Партизански отряд „Цвятко Радойнов“
* Партизански отряд „Георги Гърбачев“
* Партизанска бригада „Георги Димитров“

Въстаническите оперативни зони на НОВА са 13 на брой:

* I-ва Софийска * II-ра Пловдивска * III-та Пазарджишка * IV-та Горноджумайска * V-та Старозагорска * VI-та Ямболска * VII-ма Хасковска * VIII-ма Горнооряховска * IX-та Шуменска * X-та Варненска * XI-та Плевенска * XII-та Врачанска * XIII-та Русенска.

Борбата на правителствените сили срещу НОВА е възложена на полицията (лятото на 1943 г.), армията (зимата на 1943-1944 г.), полицията и жандармерията (пролетта на 1944 г.) и войската – лятото на 1944 г.

Партизанските формирования действат в широк териториален обхват. Силите на НОВА прилагат гъвкавата тактика на партизанската война, обусловена от числения състав и въоръжението. Тя се характеризира с временно заемане на малки селища, бързи саботажни действия и оттегляне. В граничните райони е установено взаимодействие със силите на Югославска народна освободителна армия (ЮНОА) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС).

През зимата на 1943/1944 г. правителството мобилизира допълнително 100 000 войници, полицаи и жандармеристи с цел да разгроми НОВА. Постига известни успехи по разгрома на отделни отряди и чети, но като цяло не реализира главната цел – пълно унищожаване на НОВА. След увеличаване силите на НОВА през пролетта на 1944 г. подобен е и резултата на лятната правителствена офанзива (1944 г.)

Към края на август 1944 г. НОВА се подготвя за завземане на властта в столицата и по места в условията на бързо напредване на Червената армия към границите на България. Съдейства за завземането и укрепването на 9-10 септември на централната държавна власт в София, завзета на 9 септември 1944 г. по план на Отечествения фронт – този акт, наричан по късно революция, е класически държавен преврат, осъществен от ляво и просъветско настроени офицери от ПК “Звено” (също от ОФ) при неутралитета или съдействието на органите на старата власт. Силите на НОВА са съсредоточени за завземането на властта в останалите райони на България.

Командни дейци на НОВА стават от 22 септември 1944 г. помощник-командири в Българската армия по време на войната срещу Германия и нейните съюзници (1944-1945). От кадровия състав на НОВА са сформирани и участват във войната доброволчески отряди и дружини в състава на полковете на Българската армия.
*

социално споделяне