Старозагорци честваха 104 години от провъзгласяването на Независимостта на България
- събота, септември 22, 2012, 12:26
- Акцент на деня
- Добавете коментар
STZAGORA.NET
В чест на днешния празник на Независимостта на България старозагорци положиха венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните в парк “Александър Стамболийски”. В церемонията участваха народният представител Нели Калнева, председателят на Общинския съвет Емил Христов, зам.-кметовете на Община Стара Загора Иванка Сотирова и Янчо Калоянов, зам.-областният управител Димитър Драчев, общинските лидери на БСП и СДС Илия Златев и Георги Ранов, представители на патриотични организации, общински съветници, подп. Стефан Горчев от командването на Втора механизирана бригада, почетен караул, знаменна група и военен духов оркестър на Старозагорския военен гарнизон, много граждани.
Слово за значението на обявената преди 104 години независимост на България произнесе зам.-кметът Иванка Сотирова. Тя отбеляза, че „Величието на една държава не е в броя на поданиците й, в броя на сградите или в дългата история. Величието е нейната Независимост и законност“.
Тя припомни сложния и дълъг път на българските политици тогава, докато стигнат до крайната победа- извоюването на Независимостта на България, както и емоцията на този ден в Стара Загора. „Обявяването на Независимостта е силно емоционален акт. В Стара Загора празнуват начело с митрополит Методий, който отслужва благодарствен молебен със специално написана молитва. Прочувствена реч произнася възрожденецът даскал Петър Иванов, като завършва с думите- Бъдете съгласни, бъдете единодушни! Обичайте тази прекрасна България, обичайте народа си и всичките си идеали ще постигнем!“
Градът е украсен със знамена, гражданите ликуват, а на 22 септември старозагорци посрещат цар Фердинанд начело с тогавашния кмет Йовчо Хитров. В църквата Св. Димитър царят е приветстван от Старозагорския митрополит Методий Кусев. „От този момент Стара Загора изживява незабравими мигове и бързо поема по пътя на модерността. Наш дълг е днес със съгласие, със сговор и единство да управляваме града ни, да го развиваме като модерен и желан за инвестиции и предпочитан за живеене и бизнес“, заяви в края на словото си Иванка Сотирова.
В 11.00 часа на площада пред Общината концерт изнесе Общинският фолклорен ансамбъл „Загоре”.
В 17.00 часа в парк „Пети октомври” е концертът на Общинския духов оркестър.
Страници от историята: Обявяване на Независимостта на България
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите и? в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата “Хан-Крум” край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.[1] Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г.
С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя отново се появява на европейската карта като равноправна на другите европейски страни държава.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
(Източник: bg.wikipedia.org)
*
