Казанлък: Представят проекта “Консервация, реставрация и социализация на могилата “Шушманец”

STZAGORA.NET
Утре (петък, 21 септември) от 11:00 ч. в сградата на Община Казанлък ще бъде представен проектът “Консервация, реставрация и социализация на могилата Шушманец” с участието на Галина Стоянова – кмет на община Казанлък, Джовани Димитров – ръководител на консервационно-реставрационните дейности по проекта, и Калин Русев – представител на фирмата изпълнител.

Проектът се финансира от Европейския съюз по Оперативна програма „Регионално развитие”. Бенефициент е Министерството на културата.

Предвижда се изграждане на система за отвеждане на атмосферните води над дромоса на гробницата, с цел преодоляване на натичането на капилярна влага във вътрешноста на камерата. Ще бъде изградено защитно съоръжение над камерата и ще се оформи приемна експозиционна зала. Ще бъдат извършени аварийни консервационно-реставрационни работи, свързани със стабилизирането на зидовете в дромоса, както и с химическа обработка за отстраняване на микроорганизмите, разрушаващи повърхността му.

След реализацията на проекта ще бъде оформена алея, която ще свързва Шушманец с намиращия се в близост паркинг и със съседните гробници Хелвеция и Грифони, а оттук и с цялата алейна мрежа в Долината на тракийските царе.
Ремонтните дейности по проекта, спечелен от Министерството на културата, трябва да приключат до края на 2012 г.
* * *
По данни на wikimapia.org гробницата е открита през 1996 г. от Георги Китов. Изградена е от дялани каменни квадри.
Дромосът е широк и е бил покрит с керемиден покрив. Първата камера е засводена, като в центъра е издигната колона с йонийски капител. Изцяло измазана в бяло. Тук са били принесени в жертва четири коня и две кучета.

Централната камера е кръгла, с колона в центъра. Входът към нея е увенчан с профилиран фронтон с палмета като антефикс и полупалмети като акротерии. Той е затварян от двукрила врата, върху която с червена боя са изрисувани кесони и два соларни знака. Стените са разделени на три пояса. 7 канелирани дорийски полуколони разделят долния ред. В средния ред колоните преминават в ниски пиластри, отбелязващи основата на купола. Третият ред е разположен върху купола и е съставен от 15 радиално разположени каменни блока, върху които стъпва капителът на централната колона. Изграденото погребално легло е разрушено при откриването на гробницата. Всичко в кръглата куполна камера е покрито с няколко пласта бяла замазка – свидетелство за многократно използване на съоръжението.

Има различни интерпретации на колоната в куполното помещение, които варират от чисто функционално, през имитация на слънчев лъч, оплождащ земята, до световната ос. Белият цвят отговаря на тракийската представа за „Рая” като „светло място”.

Двете колони изградени в преддверието и кръглата камера на сградата, разположени по надлъжната й ос, както и интериорното решение на кръглото помещение нямат паралели в тракийската култова архитектура строена в периода 5–4 в. пр.н.е., отбелязва buditel.wordpress.com.
*

spodelime