Re- re- refresh-ът на Жорж Ганчев

STZAGORA.NET

Мине-не мине време, току се пръкне някой нов политически субект (обект), особено като наближат избори. Българинът залита все по новото и непознатото, привлекателното и атрактивното, а после се чуди на хала си. Има обаче един феномен, който се refresh-ва периодично, или казано поетично – като същий Феникс възкръсва! Тези широко прокламирани re- re- refresh-и са все под име ново (партийно), но с вънкашност съща. Познахте, Жорж Ганчев!

Тръгнал е сега да прави комитети с размразяващата се в момента формация – „Национално патриотично обединение”, създадено през 2004 година, но оставено във фризера за по-добри времена. И те дойдоха. Ама да знаете как му пречат, ама как искат да го купят, някакъв крупен бизнесмен с фирми по цял свят, и в Щатите, и в Южна Африка и Англия, се появил с руския си шофьор и скромно пожелал да финансира ВСИЧКО, но пък поискал да бъде и вторият човек. „Моляяяяяяяяя?!? Не може да ме купи никой!”, резнал го народният любимец. Според него големите пари не обичали независимите, но при него това не минава.

Твърдо отстояване на българската национална памет, развитие на духовните ценности, битка с нихилизма и чуждопоклонничеството, национална кампания за популяризиране на културното и историческото ни минало, антимонополно законодателство, защита на енергетика, укрепване на българската армия и службите за сигурност, пряка демокрация чрез референдуми – това са част от приоритетите на партията. Само за 4 седмица били изправени на крака организациите в 24 големи града и ако някой може да се похвали с такава динамика – да даде телефона си на Жорж, да го знае. Но до юни догодина трябва да станат 262. Той припомни, че досега два пъти е вкарвал по 13 депутати „с джобни пари” и се зарече да успее и догодина.

За 30 септември е насрочен конгрес, на който ще бъдат приети някои промени в устава и програмата. „Ние ще бъдем пробългарският баланс в центъра и не ме интересува някой да ме признава в ПЕС, в Брюксел, най-малко в Америка, не можем да се правим на леви, десни, сини и червени”, каза още Жорж Ганчев, който специално си облича зелените дрехи, защото „На война като на война”.

„Няма време за губене. Патриотите идват тогава, когато никой не очаква”, цитира свое интервю от май 2004 година Жорж Ганчев и подчерта, че точно сега е моментът да бъдат подкрепени българският национален идеал, българският език, българската религия, българските герои и деца, защото „патриотичната идея е по-голяма от нас, ние можем да бъдем само радАтели” и три пъти повтори думичката точно по този начин.

„Партийки-мартийки, националисти разни, се издъниха, изпокараха, купиха си разни телевизийки, ходиха по цял свят на курорт, разведоха се, но ние даваме личен пример”, размаха пръстче патриотът, припомняйки кои провокатори са му пращали, но той не приемал хора, които действат с омраза. Всички са маскари, естествено, всички са виновни, бивши и насотящи политици са му отраднали идеите, пречат му. Пък една носталгия го е завладяла по добрата стара икономика и външна търговия, една любов към красивите и умни млади българчета, които напъждаме по чужбина… И не иска никакви партньори, освен народа. Че какви партньори – те все недостойни, я мърльовци, я мурджовци, къде са тръгнали с титана да се съюзяват.

„Аз Бойко може да си го наричам както искам, но той в момента е нужен и несменяем до края на манадата си. Ние не искаме хаос в България, това ще бъде антибългарски ход на който и да било безотговорен политик, ако го поиска. Бойко може да си поиска извънредни избори когато реши. Народът му е дал отговорност и трябва да си свърши работата докрай. Някои закони са неприемливи и ще бъдат удряни от нас при всяка възможност, ако не се откажат”, не пропусна да прокоментира Жоржи.

Заедно с отдавна омръзналите хвалби се врътнаха и нови. Стана ясно, че Жорж бил ученик на Ханс-Дитрих Геншер, който три пъти идвал в България и три пъти се срещал с Бизнес блока. Пък Романо Проди му бил колега-фехтовач и като го видял в Парламента, само казал „Джорджи!…” и 40 минути говорили под смаяните погледи на българските депутати. Небрежно се споменаха още няколко учители, стана дума и за някакви разходки и вечери с Джеймс Уорлик. Междувременно публиката разбра къде се е губил този родолюбец – три години, молен лично от „лицето Георги Първанов в петостъпен ямб”, възстановявал българската диаспора по света – това Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Великобритания, Ирландия, Канада, Щатите… Навсякъде вече е наред всичко – храмове, телевизии, вестници…

Както се вижда, правилото за хляба и зрелищата ще е валидно и за следващите избори. Така че – не гледай умно, българино! То с гледане се видя какво си докарваме, време е да мислим.

Таня ИВАНОВА
*

nov

бутони за споделяне

Напишете коментар


echo
Copyright © 2019 Стара Загора днес. Всички права запазени. ЗА КОНТАКТИ: E-mail: epdobreva@abv.bg Собственик и издател: "Ерима Трейд" ЕООД, Евгения Добрева.
Powered by уеб дизайн