Председателят на Областния съвет на БСП Трифон Митев опровергава подмятане за ветеран-социалист
- четвъртък, май 10, 2012, 12:22
- Партии
- 3 коментари
STZAGORA.NET
Трифон Митев
В допълнение към нашата публикация от 8 май т.г. “Архив: Показания на полицейския агент Иван Мухов пред Народния съд за задържането и инквизициите на Тотьо Бакалов” днес публикуваме и мнението на председателя на Областния съвет на БСП в Стара Загора Трифон Митев относно опита за окалване името на ветерана-социалист:
Тези дни в старозагорската организация на БСП стана нещо грозно – разправии, разтуряния, неприятни чудеса до бога на конференцията.
Не по-малко грозно и след това в изблик на неудовлетворение, меко казано, бившият вече председател на ОбС на БСП – Стара Загора, Бойчо Биволарски хвърли по медиите безпочвени обиди и подозрения към отделни активисти на БСП.
Подминавам ги. Не мога да подмина само едно – необмисленото подмятане за някакво тъмно минало на ветерана Тотьо Бакалов и че неговото лице не може да е лице на БСП! – в. “Старозагорски новини”, бр. 87, 7 май 2012 г., стр. 1-3.
Това е нелепо!
С миналото на Тотьо Бакалов са се занимавали много хора преди и след Девети, преди и след Десети и неговото име си остава едно – достойнство.
И лицето му е част от многоликото лице на БСП – неговото, моето, на много, на стотици хиляди хора.
За язвите, които понякога се явяват, като тези с направените подмятания, не ми се говори. Те трябва да се чистят, да се ринат. Иначе няма да сме полезни на Стара Загора. Това е.
Трифон МИТЕВ
*
Недостойно е поведението на Бойчо. Не можеш да сипеш обиди за хора, които са дали на този свят много повече от теб. Дали винаги е бил прав този човек – едва ли, но делата и приноса им за обществото и конкретно тези на Тотьо Бакалов бележат епоха в средите на юристите в гр. Стара Загора. Може да се каже, че той е оставил система, начин на работа, който е ефективен и в момента. Това на което ни е научил е дисциплина и точност във всяко отношение – в работата, в поведението, в държанието, в облеклото, в общуването с хората.
Приветствам направеното изявление на Трифон Митев в подкрепа на Тотьо Бакалов във връзка с гнусното подмятане и очерняне от страна на Бойчо Биволарски. Струва ми се обаче, че всичко това е много кратичко, непълно и лаконично…
Само няколко факти: едва ли сега има друг човек, който като един съвременен Прометей, като един факлоносец на социалистическите идеи и принципи да е разгърнал в своя живот такава епохална и многообемна дейност в Стара Загора, както Тотьо Бакалов. Сигурно над 200 са само докладите му, изнасяни по различни служебни и национални поводи, бележити дати и личности като Алеко Константинов, Гео Милев, Пеньо Пенев, за разстреляните деца от Ястребино, за обесените мъченици в Старозагорския затвор, за ужасяващата смърт на Георги Колев, за Шипка и опълченците…
Разнообразни са темите, по които е писал. Разговарял съм с него – казвал ми е – всичко пиша на ръка, зачерквам, поправям, редактирам, включително и през нощта, когато всичко спи… Доклади, слова, приветствия, надгробни слова за починали другари, само за последните десет години издаде с помощта на Издателство ЛАГЕН на Трифон Митев над 5-6 книги публицистика, есета, доклади, спомени…
Когато Тотьо Бакалов произнася реч, тя винаги е емоционална и въздействаща, грабва и поразява душата и въображението, виждал съм хора да плачат по време на словата му в Театъра на града и другаде.
Т.Бакалов едно ни призовава – “Не на забравата, не забравяйте героизма и себеотрицанието на Ленко Пенев, Жельо Диманов и Георги Колев, Слави Дишлянов – Родопският Орел от Брацигово, обесен в Стара Загора, Доньо Пехливанов, Йовчо Димов и Георги Гърбачев и други, и други. Имената им са написани на Братската Могила в центъра на Стара Загора, но колцина се спират да ги прочетат или пък да узнаят за тях… Помнете ги, почитайте ги и не ги забравяйте!”
Един човек с голяма буква, беззаветно влюбен в невероятния ни град Стара Загора и в китното родно село Малка Верея… Когато го арестуват в Малка Верея го бият с тояги и гуми по цялото тяло и най-вече по ходилата, и след това заповядват – ще вървиш бос пеша така до Стара Загора, с окървавените крака. Няма паваж, няма асфалт, а само камънаци и прахоляк… Пребиван и убиван, но жив за социалистическата идея и мечти! Та ето това е малка част от характера и героичния живот на “лицето” Тотьо Бакалов.
Отминавам с презрение подхвърлянията на Биволарски. Те са толкова нелепи и безпочвени, че само още веднъж доказват колко бегло и незадълбочено познава той характера и същността на БСП в Стара Загора, нейната история и авторитети. Чест прави на Тотьо Бакалов, че отстоява неотклонно принципите и идеите си, открито и честно, без да прави дребни сметки. Впрочем аз, като част от поколението юристи, започнало професионалния си път в Старозагорския окръжен съд, и до днес помня неговата непримиримост към посредствеността и непрекъснатите му усилия да изгради у нас, начинаещите, стремеж към висок професионализъм и човечност. И ако Биволарски е запазил дори и капка достойнство, то той дължи публично извинение на ветерана-социалист Т.Бакалов и на Старозагорската партийна организация, в която той членува и чиито идеи през целия си живот защитава.