Позиция: Първата частна партия в Стара Загора не се състоя

STZAGORA.NET
С отстраняването му днес от борбата за нов, трети пореден председателски мандат в общинската организация на БСП, старозагорските социалисти показаха на доскорошния си лидер Бойчо Биволарски, че никой не може да върви срещу колективната воля, още по-малко пък да обсебва партията за собствено ползване.

Номерът му щеше да мине вероятно в една малка, нова и неопитна формация. Но не и в БСП. Биволарски най-добре би трябвало да знае, че някои от нейните кадри, макар и вече на преклонна възраст, имат истинска бойна закалка още от годините преди 1944-та, когато бранеха партийната си принадлежност и убеждения с цената на свободата, кръвта и живота си. Хора с такива биографии зад гърба си няма как да бъдат разигравани с евтини политически циркаджилъци, заимствани от политическия хаос на прехода, като среднощното бламиране на соцконференцията преди две седмици от главния й организатор и групата негови поддръжници, част от които – издигнати за делегати по съмнителен начин. Затова съвсем закономерно възприемането на подобни методи за вътрешнопартийно надмощие бе оценено като скандално и недопустимо в БСП. И съответно – наказано с отстраняването на виновника.

Политическата съдба на Биволарски бе предизвестена по средата на кампанията за местните избори миналата есен, когато стана ясно, че той не притежава ресурса за пълноценно или поне за достойно състезание с кандидат-кмета на ГЕРБ Живко Тодоров, а и допусна сериозен изборен гаф с регистрацията на партийната листа. В онзи момент прозрението за грядущото поражение на Биволарски бе неприятно, но не и фатално. Изборите са за това, да победи по-добрият, и няма имунизирани срещу загуба. Проблемът дойде, след като председателят Биволарски не пое политическата отговорност и не освободи мястото на върха на общинската организация на БСП. Вместо това той се заобгражда със свои хора, заподготвя ги за апаратни хватки от рода на тези, които бяха пуснати в действие.

“Да, губя избори, но ще стоя на върха и вие нямате начин да ме свалите оттам!”, бе посланието на Биволарски, излъчено към партийните структури. Това бе сигурният начин местната организация на БСП да се тласне по наклонената плоскост към пропаст, от която връщане няма. И Биволарски беше гарантът за това. Той предпочиташе да се вижда само и единствено на капитанския мостик, пък било то и на червения “Титаник”.

Но сценарият не проработи. От последвалия сблъсък във водата се оказа единствено инатливият капитан, а партийният кораб остана над вълните.

Биволарски не прекрати играта в момента, в който се оказа в губеща позиция, а предпочете да се съпротивлява като начинаещ шахматист, докато му оберат и последната пешка и го матират накрая с един гневен отвод.

Раната, нанесена на БСП-Стара Загора от казуса “Биволарски”, е факт. Но тя бързо ще зарасне и от нея ще остане единствено белег, който ще напомня на следващите поколения социалисти, че демократичните принципи много лесно могат да бъдат пратени по дяволите от някой по-настъпателен и дебелокож партиен функционер. В други времена и в други страни подобни личностни инвазии са завършвали с войни и диктатури, сочи историята. Мащабите са несравними, но това не прави по-малко наложителна поуката, която трябва да си извлечем от случая.

Първата частна партия в Стара Загора не се състоя, можем да отчетем днес. Но големият проблем е, че изобщо стана възможно някой да си я въобрази и пожелае. Една застаряваща организация, в която две трети от членовете са на възраст над 60 години, с отслабналите си съпротивителни сили очевидно е удобна мишена за разнокалибрени политически авантюристи. Факт, който явно трябва да бъде отчетен с адекватни промени в партийния устав.

Максим ДОБРЕВ
*

бутон за социални мрежи