Книга на над 100 години разкрива тайните на старозагорския водопровод

STZAGORA.NET
*

Инж. Румен Райков

Инж.Румен Райков, управителят на ВиК – Стара Загора, е открил и закупил от софийска антикварна книжарница безценна книга, издадена преди повече от век от инж.Евстатий Стефанов, която е свидетелство от първа ръка за историята на старозагорския водопровод. Румен Райков бе така любезен да ни предостави труда, части от който публикуваме по-долу.

Книгата е отпечатана през 1904 година в София, в “К.Чинкова печатница и словолития”, с мека подвързия. Нарича се “Проектъ на водопроводъ за гр. Стара-Загора” и съдържа 151 страници. Под заглавието е добавено пояснение: “съ 16 фигури в текста и 5 литографирани таблици”.

Коричната цена на книгата е 6 лева. Върху предната корица е ударен печат-екслибрис, който гласи: “Йорданъ Д. Раденковъ, техтикъ-строителъ, ул. “Зайчар” N252 – София”.

Изложението на автора започва с описание на съществуващия към 1903 г. старозагорски водопровод:
Засега Стара Загора се ползва от водата на следните извори: “Беш Бунар”, “Токмооглу”, “Хюсеин Челеби”, “Ериджевиз”, “Къзълджик” (на 4-5 км югозападно от Стара Загора). Освен това вследствие на равномерната наклоненост на града имало възможност да се изкарват чешми от кладенци. Такива кладенци са:

1. Топал Хататовите кладенци; 2. Кладенците в Латиф Беева двор; 3. Х.Димитровите кладенци; Кладенците на (от номер 4 до номер 19 – б.а.): К.Х.Христаки Х.Георгев; Х.Георги Керемедчията; Х.Желкен Марко; Петър Христев; Балабанджийската чешма; Акарджа; Айналийка; Бешик Таш; Горчивата чешма; Чешмата Лиловица; Терзийка; Иванчевата чешма; Вапиревата чешма; Карафизиевата чешма; Х.Димитровата чешма; и кладенеца на Койчо Тотев.

От всички гореспоменати извори на първо място трябва да поставим извора “Беш Бунар” (на 4 км северно от Стара Загора) – както по изобилната му вода, така и по начина на хващането и докарването й в града. Този извор, както се вижда от хващането му, а особено от тръбопровода между извора и града, изглежда е още от римско време, макар да не може да се съди за това по един положителен начин. Както се знае, водопроводната техника различава 2 вида водопроводи: римски и турски.

Римските водопроводи подражават откритите естествени токове, т.е. по течението на водата всяка една точка на тръбопровода лежи по-ниско от всяка друга по-горе против течението. При тези водопроводи долините се минават с мостове.

Турските водопроводи следват неравностите на терена, в части от тръбопровода водата се намира под напор и долините се минават с така наречените отрицателни сифони.

Според тези знаци можем да съдим дали водопроводът от Беш Бунар е направен в римско или турско време. Но тук конфигурацията на терена е такава (равномерен наклон), че принципът на римския водопровод съвпада с този на турския. Съмнението би се породило само върху обстоятелството, че единствената долина, която минава този водопровод, се минава с мост, а не с отрицателен сифон; обаче обстоятелствата при това минаване са такива, че и турчин строител би избрал минаването с мост, тъй като дъното на долината е каменисто, по долината текат навремени силни порои, а освен това и бреговете в мястото на моста са каменисти и не изисква акведуктът тук някакви устои.

Беш-Бунарският извор е хванат с помощта на галерии, посоката на които е перпендикулярна към линията на най-големия склон на местността, в която се намират. Тази местност представлява един плосък талвег, който се намира на самия вход на дервента (прохода – б.а.), който съединява Старозагорското поле с Казанлъшкото. Тези галерии са зидани като сухозидица и са на сухо засводени. Това е възможно, тъй като тук варовитият камък е плочест и позволява да се правят от него забележително добри сухозидици. Галериите на Беш-Бунарския извор представляват един цял лабиринт и са повече даже, отколкото трябват.

Това хващане е направено не дотам рационално, тъй като е доста плитко и освен това не е пресечен както трябва пътят на водата и доста вода се губи под самия извор. Тази нехайност е произлязла, види се, от това, че когато се е правило това хващане, от извора е текла изобилна вода и нямало нужда от по-добро хващане.

От извора водата тече по един зидан канал с мирен (малък? – б.а.) наклон от 4 на хиляда до един маслак (разклонител) над самия град и оттам се разклонява тръбопровод от пръстени местни тръби по целия град към отделните обществени и частни чешми. Такъв начин на разклонение позволява самата местност на града. Маслаците се състоят просто от разклонение от една тръба в друга, извършвано по един най-примитивен начин.

От Беш-Бунарския извор се поят всичко 83 чешми, от които 21 чешми са обществени и 62 частни. През частните чешми тече 61,5%, а от обществените 38,5% от Беш-Бунарската вода. Едно изрядно количество вода се губи в старите римски канали на града.

Тук в Стара Загора количеството вода се мери с калем – това е водното количество, което може да протече през кръгъл отвор 22 мм в диаметър (за 1 секунда – в зависимост от налягането на водата – б.а.).

Беш-Бунарският водопровод съществува от незапомнено време, обаче с времето се бил развалил и бил поправен и приведен в настоящото си положение в началото на миналото столетие (19 в. – б.а.) от старозагорския жител и воевода Капуджи-Баши х.Мехмед Ага. Този турчин “заради спасението на душата си, на душата на майка си Рабия Ханъм, баща си Сюлейманаа, жена си Хатидже Ханъм и на роба си Мехмед Шакър” не само е поправил хващането на извора и канала до града, но и разпределил по целия град 25 чешми, от които 6 частни и 19 обществени. Тези 6 частни чешми по един чудноват начин са станали 62. Стигало само двама души граждани да свидетелстват, че еди кой си е притежавал еди колко си вода от Беш-Бунар, за да му издаде кметството нужното свидетелство за съставянето на крепостен акт. Така щото общината сега при направата на нов водопровод ще трябва да отчуждава водата от подобни квази владетели.

Засега общината взема за всяка частна чешма по 20 лева на година градско право. Като се припомни още, че един калем вода се е продавал по 50-60 наполеона и че разноските по поддържаненето на тези частни чешми излиза понякога и до 80-100 лева на година, според думите на някои притежатели излиза, че удоволствието да има човек собствена чешма в Стара Загора е твърде скъпо. Работата по поддръжката се извършва от двама чешмеджии, от които единият е градски, а другият се занимава с частна практика, от която може добре да се живее. Според думите на гражданите тези господа, за да си отворят работа, нарочно развалят ту една, ту друга чешма, за да я поправят, като понякога тази поправка се състояла в изкарването само на някой парцал, нарочно вкаран в тръбите. Така твърдят гражданите и е вероятно нещо подобно и да се случва, но като се вземе предвид, че тръбите са пръстени и лошо направени и че лежат в насипи (почти всичките улици в Стара Загора са насипани) – излиза, че има голяма вероятност за честата развала на тръбите и че чешмеджиите може би да са чисти и да не заслужават подозрението на гражданите.

Останалите извори са второстепенни и поят по-малко чешми – общо 45, от които 29 обществени и 16 частни.

Частните кладенци поят: 1. С горчива вода – 7 обществени чешми и 2 частни; 2. Със сладка вода – 8 обществени чешми. От извора на Ери Джевиз се пои само 1 чешма в двора на Военния клуб.

Водата на всички тези чешми е измерена на 8, 9 и 10 октомврий 1903 година и се разпределя така по отделните извори:

Беш-Бунар: Частни чешми 3,945 л/сек, обществени – 2,477 л/сек, всичко – 6,422 литра в секунда. (От другите 5 извора – под 1 л/с – б.а.)

Всичкото измерено количество вода на горните дати, което може да се употреби за всички цели, е 11,499 литра в секунда.

Измереното количество вода в същото време на изворите съставляваше:
Беш-Бунар – 9 л/сек; Ясъ Бунар – 1,295 л/сек… Всичко 15,320 л/сек.
Следователно, се губят 3,821 литра в секунда, или 25% от всичката вода. Това количество е голямо, като се вземе предвид, че водопроводът е без напор.

Положението, в което се намира засега Старозагорският водопровод, е едно от най-ужасните. Зиданият канал, който води от извора Беш-Бунар към града, минава през казармения двор и, види се, войниците да са го отваряли и да са мили вътре разни предмети, тъй като, според рапортите на разни комисии, от чешмите, които се намират непосредствено под казармите, видели да тече заедно с водата булгур и други подобни кухненски изхвърляци. Също така във всичките отчети на градските лекари се говори за лошото положение на водопроводите, които минават повече покрай нужниците. Водопроводът не може да избегне нужниците заради това, че след изгарянето на града от турците новите улици са прокарани, без да се гледа посоката на старите, които са се образували по един естествен начин съобразно с течението на водите и на ветровете. Прокарвали са се улици, които пресичат старите и минават през старите дворове. Вселдствие на това старите водопроводни тръби, които минавали по-рано по улици, сега се намират в дворове и жителите, без да знаят, строят нужници. Освен това новите тръби, полагани по улиците, вследствие на това, че новите улици минават през стари дворове, в които имало и нужници. Или накратко: Старите тръби минават покрай нови нужници, а новите тръби – покрай стари нужници. Не са редки случаите, когато през чешмите текат заедно с водата и пресни человечески извержения.

Не е мъчно да се отгатне, че при това окаяно положение на водопровода болестите, особено епидемическите и между тях тифус абдоминалис, върлуват доста много. От лекарския отчет за 1900 г. се вижда, че имало 68 случая на заболявания от тиф, от които 12 смъртни. През 1901 г. – 19 случая, от които 7 смъртни, и през 1895 г. – 12, от които 7 смъртни. А случаи, за които градският лекар не бил известен, тоже трябва да е имало много. Дизентерия е имало в 1895 г. 7 заболявания, 1901 г. – 27 заболявания, от които 3 смъртни. Като се вземе предвид, че Стара Загора е имала в 1895 г. 18 208 жители, в 1900 г. – 19 394 жители и в 1901 г. 19 640 жители, излиза, че в тези години заболеваемостта от тиф е била съответно 65,9 на 100 хиляди, 350,6 на 100 хиляди и 96,7 на 100 хиляди.

Също така общата смъртност в Стара Загора е извънредно голяма (поместена е таблица от 1888 г., когато жителите са били 16 359, до 1903 г., когато населението е било 20 250 души – б.а.). От тази таблица излиза, че средната смъртност за 16-те последни години е 24,4 на хиляда жители. Това число е голямо, като се вземе предвид мекия климат на Стара Загора, разредеността на населението й, широките й улици и т.н. В Англия е установено от опит, че със санитарни мероприятия като канализация, водопровод и т.н. може да се достигне за смъртността числото 13 на хиляда, което е предписано там за мерило на доброто или лошо здравословно състояние на населените места.

В миналата 1903 година, вследствие на това, че в цяла България е паднало малко дъжд, намаляли водните количества на изворите, от които се водоснабдява Стара Загора и се вдигнала пак тревога както в Градския съвет, така и в окръжния хигиенически съвет, вследствие на което Старозагорският градски съвет сключи с мен в началото на септември 2003 г. контракт за изучаването на водопровода.” (В края на 1898 г. е имало преговори с някой си г-н Дебан за същото, но преговорите и предварителните проучвания на въпросния г-н Дебан според автора на книгата не довели до нищо положително, а накрая паднало и кметството, и въпросът за изучаването на водопровода останал висящ – б.а.)

…

“За водоснабдяването на Стара Загора не може да послужи подземната вода на Старозагорско-Муратлийската равнина (с.Муратлии е днешният градски кв.”К.Ганчев” – б.а.), по причина, че тя се намира по-ниско по отношение на Стара Загора. Същото може да се каже и за подземната вода, намираща се в полегатия склон под Стара Загора. Що се касае до водите, които извират от тоя склон, те са малки и едва ли имат някакво значение за общо и модерно водоснабдяване на града. Остават само изворните води от полите на Средна гора.”

…

В книгата става дума и за това, че старозагорската вода е доста твърда.
“Но тя не надминава онази твърдост, която се поставя от специалистите като характеризираща добрата вода за пиене. В нея се намира много полусвързана въглена киселина, която при отстъствието в сегашния водопровод на каквото и да било налягане се отделя в него и при това от бикарбонатите се образуват неразтворими във вода карбонати, които се утаяват в тръбите и образуват така наречения “Бибур”, който полека запушва съвсем тръбите. Това качество на водата е уплашило старозагорските жители и в града считат водата си за много лоша, когато обратното – това качество е много ценно. (При пране и готвене от загряването водата става мека – б.а.). Варовитостта е най-ценното й качество като вода за пиене. Известно е, че мирноваровитите (лековаровитите? – б.а.) води, каквато е старозагорската, повече удовлетворяват жаждата, отколкото меките, и са по-здравословни от тях. Д-р Олмюлер казва: “Летеби открил, че смъртността в големите градове е в обратна пропорция на съдържанието на варовик във водата за пиене, което до известна степен се обяснява със сочения от някои изследователи факт на неблагоприятно влияние на варовитите води върху много патогенни микроорганизми.

От това, че в старозагорската вода се съдържа толкова много полусвързана въглена киселина, следва още заключението, че преди извирането й тя тече в пукнатините на скалите под налягане, без досег с атмосферата, тъй като иначе въглената киселина би се отделила предварително.
-

бутони за споделяне